Решение № 202 от 19.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110208112 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. П. П. против наказателно постановление (НП) № 25-4332-007154/03.04.2025 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят не оспорва, че е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, но излага доводи за здравословни причини – трансплантиран бъбрек, които го характеризират като лице, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. С оглед на това счита, че спрямо него е приложимо изключението на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП. Моли НП да бъде отменено.

В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в откритото съдебно заседание. В депозирани писмени бележки от юрк. П. се излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна се установява следното:

На 16.03.2025 г., около 09.50 часа, в гр. София, Д. П. П. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ********* по ул. „Жак Дюкло“ с посока на движение от с. Чепинци към кв. Малашевци, като бил без поставен обезопасителен колан по време на движение при наличие на такова оборудване в автомобила. Това обстоятелство било възприето непосредствено от полицейските служители Е. Х. К. и И. Л. Х., които спрели водача за проверка.

Свидетелят К. – на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, съставил срещу Д. П. П. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 3756353/16.03.2025 г. за извършено нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя и му бил предявен на същата дата. В законоустановения срок не постъпили възражения срещу акта.

Въз основа на съставения АУАН началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, издал обжалваното наказателно постановление № 25-4332007154/03.04.2025 г., с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на П. била наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

НП било връчено на 12.05.2025 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е. Х. К. и И. Л. Х., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – справка картон на водача П., заповед № 513з-9726/13.09.2024 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешни работи, епикриза от болница „***“, гр. Истанбул, амбулаторен лист от 19.03.2025 г.

От показанията на свидетелите К. и Х. се установяват както обстоятелствата относно извършеното от жалбоподателя нарушение, така и процедурата по съставяне на АУАН. Показанията им са ясни, последователни 2 и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира. Полицейските служители единодушно заявяват, че лично и непосредствено се възприели извършването на нарушението, като следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва, че е бил без поставен обезопасителен колан.

От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че на П. е извършена трансплантация на бъбрек на 24.10.2024 г. поради хронична бъбречна недостатъчност. Видно от представения от жалбоподателя амбулаторен лист от 19.03.2025 г., той се е оплаквал от болка в корема от няколко денонощия, констатиран е трансплантиран бъбрек в дясна коремна половина, във връзка с което лекарят е дал съвет за предотвратяване на коремни травми, притискане, поради което е отправена препоръка да не слага обезопасителен колан по време на пътуване.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжности и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешни работи.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. Oбстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, позволяващи на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като са посочени и нарушените разпоредби.

3

Съдът обаче намира, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя П. за извършено административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, доколкото е налице изключението, визирано в чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП. По делото безспорно се установява, че жалбоподателят като водач на МПС се е движел в гр. София, по ул. „Жак Дюкло“ с посока на движение от с.

Чепинци към кв. Малашевци, без поставен обезопасителен колан. Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Посоченото задължение за водачите на МПС обаче не е безусловно и изключенията, в които водачите могат да не използват обезопасителен колан са изчерпателно посочени в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП .

Сред тези изключения в т. 2 попадат лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (т. е. стоящи извън субективните желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Законът не предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача. От доказателствата по делото се установява, че Д. П. е претърпял трансплантация на бъбрек, като е налице и препоръка от медицински специалист да не поставя обезопасителен колан, за да се предотврати притискане в коремната област.

Макар и представеният амбулаторен лист да е от последваща дата – 19.03.2025 г., касае се за трайно здравословно състояние, а не моментно такова, като препоръката е дадена за неопределен период. В тази връзка според настоящият съдебен състав случаят определено попада в хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-4332-007154/03.04.2025 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на 4 основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на Д. П. П. е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5