Акт от 03.09.2020, Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 147 гр.Габрово, 3.09.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 192 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по по искова молба на И.И.И. с ЕГН **********,*** Климент Охридски № 7, ап.7, чрез адв. В.П., сочена и като съдебен адрес *** срещу Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция – София, бул. Цар Борис ІІІ, № 13.

В исковата молба и в становищата по делото, ищецът претендира да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение 48.892,43 лева главница представляваща имуществени вреди, от отменен и обявени за нищожни административни актове издадени от орган на ответника, 23.405,43 лева обезщетение за забава, в размер на законната лихва за периода от 23.09.2015г. до завеждането на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до действителното изплащане на сумите. Претендира се присъждане на разноски. Алтернативно се пледира присъждане на главница в размер 24.447,88 лева – представляваща стойността на първото плащане по чл. 6 от Наредба № 9 от 3.04.2008г., както и мораторна лихва върху тази главница за периода от 23.09.2015г. до завеждането на исковата молба – 10.06.2020г. в размер 11.703.19 лева, ведно с лихвата след тази дата до пълното изплащане на сумите и разноските по делото.

Ответникът

Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция оспорва иска. Иска отхвърлянето му и присъждане на разноски. При условията на алтернативност, се прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово, дава мотивирано заключение за основателност на исковата претенция, която следвало да бъде уважена.

От фактическа страна съдът намира за установено следното.

Ищецът е подал заявление за подпомагане по мярка 112 – „създаване на стопанства на млади фермери“. Същото е подадено на 18.11.2013 г. и е с идентификационен № 07/112/08453. Със Заповед № 03-070-РД/44 от 9.06.2014 г. на директор ОД на ДФЗ – Габрово е отказано финансиране по заявлението. И. е обжалвал отказа и със съдебно Решение № 58 от 21.08.2015 г. по адм. д. № 15 от 2015 г. на Административен съд - Габрово /влязло в законна сила/ Заповедта е прогласена за нищожна, като издадена от некомпетентен орган с оглед тогава действащото законодателство, а делото е изпратено като преписка на изпълнителен директор на ДФЗ за ново произнасяне.

С нова Заповед № 03-070-РД/33 от 23.09.2015 г. директорът на ОД-Габрово на ДФЗ отново отказва финансиране по същото заявление за подпомагане. С Решение № 44 от 25.05.2016 г. по адм. д. № 202 от 2015 г. по описа на Административен съд - Габрово тази втора Заповед е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по същество при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Тези указания се съдържат в мотивите на съдебния акт и според тях при оценяване на предложението, подадено от И., в нарушение на материално правните разпоредби са му определени не дължимите 50 точки, а 30 точки, което е довело до там, че същият не е класиран на мястото, което е следвало, поради което не е получил и съответната субсидия. Решението на АСГ е потвърдено с Решение № 8324 от 28.06.2017 г. по к. адм. д. № 8164 от 2016 г. на ВАС, четвърто отделение. Именно тази заповед в частност ищецът твърди че е причинила имуществените вреди, чието обезщетяване претендира.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че са последвали още две заповеди, на същия административен орган. Заповед № 03-070-РД/53 от 19.09.2017 г., с която отново на заявителя е отказано финансиране. С Решение №180 от 8.01.2018 г., постановено по адм. д. № 312 от 2017 г. по описа на АСГ същата е прогласена за нищожна на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, т. к. е издадена в противоречие с влезлите и посочени по-горе съдебни актове, задължаващи административния орган да реализира определено поведение, което той не е осъществил и с този свой ИАА. Преписката отново е върната за ново произнасяне на административния орган в съответствие с дадените от съда указания. С Решение № 17115 от 13.12.2019 г. на ВАС, постановено по к. адм. д. № 3043 от 2018 г., четвърто отделение, този първоинстанционен съдебен акт също е оставен в сила.

Последвала е Заповед № 03-070-РД16 от 7.05.2020 г. с която директорът на ОД на ДФЗ – Габрово е постановил пореден отказ от финансиране на жалбоподателя по горепосоченото Заявление от 18.11.2013г. Като причина за отказа се сочи приключването на Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г., както и че всички разплащания от страна на ДФЗ – РА са приключили до 31.12.2015 г. и че не е възможно да бъде договаряно подпомагане след приключването на Програмата – т.е. след тази дата.

При така описаната фактология, съдът намира предявения иск за основателен и доказан относно размер на главницата 24.447,88 лева, представляващи левовата равностойност на 12.500,- евро, по следните съображения.

Ищецът е подал заявление за подпомагане по посочената програма в законния срок – 18.11.2013 г. и към него той е представил всички необходими приложения.

Първата заповед издадена от компетентен орган /след прогласената за нищожна поради липса на компетентност заповед от 2014г./ и произнасяща се по същество по направеното заявление за подпомагане е Заповед № 03-070-РД/33 от 23.09.2015г. на Директора на ОД-Габрово на ДФЗ. Със същата е отказано финансиране на подаденото от ищеца заявление за подпомагане. С Решение № 44 от 25.05.2016г. по адм. д. № 202 от 2015 г. по описа на Административен съд - Габрово тази Заповед е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по същество при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите си съдът е стигнал до извода, че по вина на ответника и допуснати от същия нарушения заявителят не е бил класиран и не е получил плащане по Програмата както в срока за изплащане на субсидиите, така и след това. Неправилно заявлението е било оценено с 30 точки, след като заявителят е имал право да получи за него 50. В Заповед № 03-070-РД/33 от 23.09.2015 г. е отразено, че наличният бюджет по мярката е достатъчен за финансиране на заявленията, получили най-малко 35 точки и подадени до 21.11.2013 г. И. е отговарял на тези критерии, като по вина на финансиращият орган не са му били признати реално заслужените от него точки.

Това решение е добило законна сила на 28.06.2017г., когато е оставено в сила с Решение № 8324 по АД № 8164/2016г. на

ВАС.

Следва да се обърне внимание че отменителния съдебен акт е добил законна сила близо година и половина след приключване на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. Съгласно чл. 71, от Регламент 1698/2005г. на Съвета разходите са допустими за финансиране от ЕЗФРСР, ако съответната помощ действително е платена от разплащателната агенция между 1 януари 2007 г. и 31 декември 2015 г.

След последната дата, е невъзможно постановяване на административен акт, положителен за ищеца по своя резултат. Единственият път да бъде получена търсената финансова подкрепа, е посредством обезщетяване на пропуснатите ползи.

Имуществените вреди за И. са настъпили от обявената за незаконосъобразна и отменена по тази причина Заповед № 03-070-РД/33 от 23.09.2015г. на Директора на ОД-Габрово на ДФЗ. Влязлото в сила съдебно решение е задължително за всички /чл. 177, ал.1 от АПК/. Със същото както бе посочено по-горе неправилно е отказано финансиране по заявлението на ищеца.

Налице са трите предпоставки за уважаване на предявения иск.

Заповед №

03-070-РД/33 от 23.09.2015г. на Директора на ОД-Габрово на ДФЗ е отменена като незаконосъобразна. При отмяната й съдът е констатирал, че неправилно е отказано финансиране, следователно е налице реално претърпяна вреда под формата на пропуснати ползи. Налице е причинно следствена връзка между отменения индивидуален административен акт и настъпилите вреди – ако със заповедта /постановена на 23.09.2015г./ бе одобрено за финансиране заявлението за подпомагане, то в посочения по-горе краен срок /31.12.2015г./ заявителят щеше да получи търсеното от него подпомагане.

Съдът намира за основателен и доказан иска до размера на левовата равностойност на 12.500,- евро. Вярно е, че съгласно чл.5 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. „общият размер на финансовата помощ за един кандидат е не повече от левовата равностойност на 25 000 евро.“ Но първо това е максималната сума, която би могъл да получи заявителят и второто и по-важно е че според чл. 6 от същата наредба Изплащането на помощта се извършва на два етапа - 1. първо плащане в размер на левовата равностойност на 12 500 евро - след одобрение на заявлението за подпомагане; 2. второ плащане в размер на левовата равностойност на 2500 евро за всяка 1,5 икономически единици увеличение спрямо първоначалното състояние на земеделското стопанство след проверка за изпълнението на бизнес плана на младия фермер - след края на третата или четвъртата година от датата на сключване на договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2.

Следователно, с оглед приетото в съдебното решение, че неправилно е отхвърлено заявлението за подпомагане на И. и че същия следва да получи финансиране, сигурната сума която е пропуснал да получи е левовата равностойност на 12.500,- евро. Получаването на останалите средства до пълния възможен размер от 25.000,- евро, е бъдещо и несигурно събитие, зависещо от изпълнението на бизнес плана, установено след извършване на проверки. Невъзможно е да се установи по несъмнен начин, че И. би получил и остатъка от максималния възможен размер финансова помощ.

Поради изложеното искът следва да бъде отхвърлен за сумата над 12.500,- евро или 24.447,88 лева.

Относно лихвата за забава и по-точно нейния начален момент следва да бъде съобразено изложеното в т.4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, според което „При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване“ В случая заповедта е отменена като незаконна, следователно несъмнено се дължи лихва от датата на влизане в сила на отменителното решение – 28.06.2017г. От тази дата до датата на завеждане на иска 11.06.2020, лихвата върху 24.447,88 лева /представляващи левовата равностойност на 12.500,- евро/ възлиза на 7.402,87 лева /справка калкулатор на НАП http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_ int.jsp /, за която сума следва да бъде уважена претенцията за лихва върху главницата изтекла от изпадането в забава до завеждането на исковата молба.

При този резултат на делото претенциите за разноски следва да бъдат уважени пропорционално на уважената/отхвърлената част от иска - наполовина. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар заплатен от страна на ищеца, е неоснователно. Договореният и заплатен хонорар е 3.000,- лева, което е с 301,09 лева повече от минималния такъв, определен по Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Превишението е едва 11%, поради което съдът не намира претендираното възнаграждение за прекомерно. С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца половината от сторените разноски а именно 1.505.- лева, от които 1.500,- лева адвокатски хонорар и 5,- лева държавна такса.