Определение № 3630 от 11.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3630 гр. София, 11.07.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД И ВЪРХОВНИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, СМЕСЕН

ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Таня Радкова

Велислав Павков

Десислава Попколева

Галина Стойчева като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Частно касационно гражданско дело № 20248003103705 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК.

Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд София и Административен съд София-град по отношение на подсъдността на подадена жалба от М. К. А., с адрес в [населено място], срещу мълчалив отказ на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да издаде индивидуален административен акт по молбата й вх.

№ 94-00-13259/21.11.2023 г., с която е поискала да й се актуализира и заплати трудовото възнаграждение за периода 01.01.-18.04.2023 г., както и да й се актуализира и заплати обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Жалбата е съединена с искове за присъждане на обезщетения за неполучена разлика от неувеличени размери на трудово възнаграждение и на обезщетение за неизползван годишен отпуск.

С определение № 3363 от 28 март 2024 г., постановено по адм.д. № 385/2024 г. по описа на Административен съд София-град, е прекратено производството по образуваното пред този съд дело и то е изпратено по подсъдност на Районен съд София. Изложени са съображения, че е налице имуществен спор по гражданско правоотношение, който е от компетентността на гражданския съд предвид разпоредбата на чл. 124 ЗДСл и задължителните указания на т. 6 от ТП № 2 по тълк.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Затова в тази част делото е препратено по подсъдност на районния съд в гр.София. В частта относно жалбата срещу мълчаливия отказ 1 на председателя на УС на АПИ жалбата е оставена без разглеждане поради липса на задължение за произнасяне от административния орган след прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката, и производството е прекратено.

С определение № 38922 от 26 септември 2024 г., постановено по гр.д. № 26241/2024 г., Районен съд София приема, че делото не му е подсъдно. Посочено е, че след дадени от административния съд указания до жалбоподателката за изясняване предмета на спора, същата е заявила, че поддържа претенцията си към АПИ да й бъде изплатено обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер от 1965,85 лева, представляваща разлика между фактически изплатената й основна месечна заплата за периода от 01.01.2023 г. до 18.04.2023 г. и дължимата такава, в случай че председателят на УС на АПИ би актуализирал същата със задна дата. При тези данни районният съд преценява, че повдигнатите претенции касаят съдържанието на служебното правоотношение на А. в частта му относно размера на индивидуалната основна заплата за времето, докато е съществувало служебното й правоотношение, както и имуществените вреди, които служителката търпи при неизпълнение на задължението на органа по назначаването да определи размер на основна заплата, съответен на приетата нормативна уредба за актуализирането на заплатите в държавния сектор.

Настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че спорът е подсъден на административния съд по следните съображения:

Във връзка с предявения иск за обезщетение приложима е нормата на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, която въвежда обща компетентност за административните съдилища в материята по делата, отнасящи се до обезщетенията за вреди от незаконосъобразна административна дейност, като я отграничава по този начин от тази на гражданските съдилища. До влизането в сила на АПК в тази част (01.03.2007 г.), чл. 124 ЗДСл определя гражданския съд като компетентен да разглежда и решава както споровете за дължими възнаграждения и обезщетения по повод законосъобразно развитие на служебните правоотношения, така и споровете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни административни актове по прекратяване на служебно правоотношение или налагане на дисциплинарни наказания на държавни служители. В актуалната си редакция разпоредбата на чл. 124 ЗДСл, която определя подсъдността на споровете, възникнали във връзка с прилагане на закона, повелява споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, да са подсъдни на административните съдилища или Върховния административен съд по реда на АПК в зависимост от органа, издал съответния акт. Само споровете, свързани с претенции за заплащане на възнаграждения и обезщетения, които се дължат при законосъобразно развитие на служебното правоотношение, се разглеждат от гражданския съд по реда на чл. 125 ЗДСл. С даденото разрешение в т. 6 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС е разяснено, че имуществените спорове, извън глава VІ от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се 2 предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища. В посочения смисъл е установена практика на смесени състави на ВКС и ВАС, напр. определение № 1 на ВКС по гр.д. № 35/2016 г. на петчленен състав и определение № 3 на ВКС по гр.д. № 4/2011 г. на петчленен състав, както и мотивите на определение № 7 по адм.д. № 47/2023 г. на петчленен състав.

В настоящия случай жалбоподателката А. претендира обезщетение за имуществени вреди, за които твърди, че са възникнали от незаконосъобразно упражнена административна дейност – мълчалив отказ на председателя на УС на АПИ да разпореди изплащането на полагаща й се разлика в трудовото възнаграждение и в обезщетението за неизползване на платен годишен отпуск. Ирелевантно е обстоятелството, че към момента на сезиране на съда жалбоподателката вече не е била в служебно правоотношение с административния орган – нейните искания касаят елементи от това правоотношение и са свързани с твърдяно незаконосъобразно бездействие от насрещната му страна. Изложените съображения, както и това, че в конкретния случай жалбоподателката търси съдебна защита свързана с бездействието на съответния орган, обуславят подсъдността на делото на административните съдилища.

Въз основа на изложеното, смесеният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковете за присъждане на обезщетения за неполучена разлика от неувеличени размери на трудово възнаграждение и на обезщетение за неизползван годишен отпуск, предявени от М. К. А. срещу Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, е Административен съд София-град.

ИЗПРАЩА делото на същия съд за разглеждане на исковете.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3. _______________________

4. _______________________

3