Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 7 от 24.03.2026, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Наказателно дело от общ характер 95/2026
Вид
Присъда № 7
Подписан
24.03.2026
В сила
09.04.2026
Състав
Рая Димитрова Манолева

Цитирани разпоредби

Мотиви към Присъда № 7/24.03.2026г., постановена по НОХД № 95 по описа на Районен съд – Сандански за 2026 година

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, с който е повдигнато обвинение срещу: М. С. М., с ЕГН **********, затова, че:

- в периода от месец юли 2024г. до месец ноември 2025г. включително в с. М., общ. С. след като е осъдена с решение №168/01.07.2024г. по гражданско дело №451/2024г. по описа на РС-Сандански, влязло в сила на 23.07.2024г., да издържа низходящ - М. С. И., родена на**.**.**г., като заплаща месечна издръжка в размер на 235 лева, платима чрез нейния баща и законен представител С. М. И. от с.М., общ.С., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски - 17 месечни вноски, на обща стойност 2042.16евро /3995 лева/ - престъпление по чл.183 ал.1 НК.

- В периода от месец юли 2024г. до месец ноември 2025г. включително в с. М., общ. С. след като е осъдена с решение №168/01.07.2024г. по гражданско дело №451/2024г. по описа на РС-Сандански, влязло в сила на 23.07.2024г., да издържа низходящ - Н. С. И., роден на **.**.****г., като заплаща месечна издръжка в размер на 235 лева, платима чрез неговия баща и законен представител С. М. И. от с.М., общ.С., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски - 17 месечни вноски, на обща стойност 2042.16евро /3995 лева/ - престъпление по чл.183 ал.1 НК.

Производството пред Районния съд е протекло по диференцираната процедура по гл.27 от НПК, като по искане на подсъдимата и нейния защитник, и на основание чл.370, ал.1 от НПК е проведено предварително изслушване на страните. Съдът е разяснил на подсъдимата въпросите по чл.371 от НПК и я е уведомил, че доказателствата от досъдебното производство и направените от нея самопризнания по чл.371 т. 2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. С протоколно определение съдът е одобрил изразеното съгласие на подсъдимата разглеждането на делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие и е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените самопризнания по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съкратеното съдебно следствие, участващият в съдебно заседание прокурор поддържа повдигнатото обвинение, като изразява становище, че деянието на подсъдимата е доказано от обективна и субективна страна, че е съставомерно по текстовете, по които е повдигнато обвинението.

Пледира подсъдимата да бъде призната за виновна, като и бъде наложено наказание „Пробация“ за срок от 8 месеца, включващо задължителните пробационни мерки.

Подсъдимата се явява лично в съдебно заседание, и с надлежно упълномощен защитник. Признава се за виновна, признава изцяло фактите 1 изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласна да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимата пледира съдът при определяне на наказанието и, да приложи разпоредбата на чл.55, както и на чл.58а НК и предвид вида на производството да и определи наказание Пробация в минимален размер.

На основание чл. 373, ал.2 от НПК, във връзка с чл.372, ал.4 НПК по делото не е извършван разпит на подсъдимата, не са разпитвани свидетелите.

Районният съд, като съобрази събраните доказателства, доводите и изявленията на страните и разпоредбата на чл.374 от НПК, намира за установени от фактическа страна изложените обстоятелства в обвинителния акт. Този извод се формира на база събраните на досъдебното производство доказателства, както и направените самопризнания от подсъдимия. Ето защо, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата М. С. М., ЕГН ********** живее в гр. К.. Тя е с основно образование, не работи и е неосъждана.

Подс.М. М. и св. С. И. съжителствали на семейни начала в с. М., общ. С. в продължение на 11 години. От съвместното си съжителство двамата имат пет деца - М. С. И., с ЕГН **********, родена на**.**.****г., Н. С. И., с ЕГН **********, роден на **.**.****г., Д. С. И., с ЕГН **********, роден на **.**.****г., Ф. С. И., с ЕГН **********, родена на **.**.****г. и М. С. И., с ЕГН **********, роден на **.**.****г.

През месец март 2023г. подс. М. М. и св. С. И. се разделили и подсъдимата заминала да живее с друг мъж в гр. К..

С решение №168/01.07.2024г. по гражданско дело №451/2024г. по описа на Районен съд-Сандански, влязло в сила на 23.07.2024г., упражняването на родителските права по отношение на петте малолетни деца било предоставено на бащата - св. С. И. от с.М., общ.С.. Местоживеенето на децата М. И. и Н. И. било определено при бащата св. С. И. в с.М., общ.С., ул. „Х. О.“ №**.

Местоживеенето на децата Д. И., Ф. И. и М. И. било определено при тяхната баба по майчина линия - св. С. С. от с.М., общ.С..

С решението подс. М. М. била осъдена да заплаща месечна издръжка на детето М. С. И. в размер на 235 лева и на детето Н. С. И. в размер на 235 лева, платима чрез техния баща и законен представител С. М. И..

С решението подс. М. М. и св.С. И. били осъдени да заплащат издръжка на детето Д. С. И. в размер на по 185 лева месечно, на детето Ф. С. И. в размер на по 185 лева месечно и на детето М. С. И. в размер на по 170 лева месечно, чрез тяхната баба С. Л. С. от с.М., общ.С..

От влизане в сила на съдебния акт подс. М. М. бездействала, не се интересувала от децата и не заплащала издръжката за двете малолетни лица М. С. И. и Н. С. И., поради което св. С. Илиев подал жалба в РП-Благоевград, ТО-Сандански.

Подс. М. М. не заплатила дължимата издръжка за детето М. И. от месец 2 юли 2024г. до месец ноември 2025г. включително, като дължимата сума, равняваща се на 17 месечни вноски, достигнала 3995 лева /2042,61 евро/, а също така не заплатила дължимата издръжка за детето Н. И. от месец юли 2024г. до месец ноември 2025г. включително, като дължимата сума, равняваща се на 17 месечни вноски, достигнала 3995 лева /2042,61 евро/.

От събраните на досъдебната фаза доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК на основание чл.373, ал.1 НПК, се установява по безспорен начин извършването на описаното в обвинителния акт престъпление и авторството на подсъдимата.

Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от направеното от подсъдимата самопризнание, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства.

Действайки по гореописания начин подс. М. С. М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на две престъпления по чл.183, ал. 1 от НК, защото в периода от месец юли 2024г. до месец ноември 2025г. включително в с. М., общ. С. след като е осъдена с решение №168/01.07.2024г. по гражданско дело №451/2024г. по описа на РС-Сандански, влязло в сила на 23.07.2024г., да издържа низходящ - М. С. И., родена на **.**.****г., като заплаща месечна издръжка в размер на 235 лева, платима чрез нейния баща и законен представител С. М. И. от с.М., общ.С., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски - 17 месечни вноски, на обща стойност 2042,61 евро /3995 лева/, а също така в периода от месец юли 2024г. до месец ноември 2025г. включително в с. М., общ. С. след като е осъдена с решение №168/01.07.2024г. по гражданско дело №451/2024г. по описа на РС- Сандански, влязло в сила на 23.07.2024г., да издържа низходящ Н. С. И., роден на **.**.****г., като заплаща месечна издръжка в размер на 235 лева, платима чрез неговия баща и законен представител С. М. И. от с.М., общ.С., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски - 17 месечни вноски, на обща стойност 2042,61 евро /3995 лева/.

Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на родителското алиментно задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи към децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите и поради тази нейна значимост е обусловен специфичният режим на задължението. Същността й е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно, като неизпълнението влече след себе си наказателна отговорност.

От обективна страна е налице влязъл в сила съдебен акт, с който подс.

М. М. е осъдена да издържа свои низходящи - М. С. И. и Н. С. Ил.. Налице е и 3 изпълнителното деяние - бездействие на дееца през инкриминирания период /от месец юли 2024г. до месец ноември 2025г./, което се изразява в неплащане на повече от две месечни вноски от издръжката на децата.

От субективна страна престъплението, касаещо неплащането на дължимата издръжка е извършено от подс.М. умишлено и то с пряк умисъл.

Същата е пълнолетно, вменяемо лице, което е работоспособно. Съзнавала е общественоопасния характер на своето престъпление, предвиждала е общественоопасни последици и е искала и допускала тяхното настъпване.

Подсъдимиата е знаела, че съгласно чл. 82, ал. 1 от Семейния кодекс родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Разбирал е, че с решение №168/01.07.2024г. по гражданско дело №451/2024г. по описа на Районен съд-Сандански, влязло в сила на 23.07.2024г. , е осъдена да издържа свои низходящи - ненавършилите пълнолетие деца: М. С. И. и Николай С. И., чрез техния баща и законен представител С. М. И. от с. М., общ. С. присъдената издръжка и въпреки това бездействала.

Причина за извършване на престъплението е нежеланието на подсъдимата да спазва установения ред за заплащането на издръжка и нежеланието и да се съобрази и изпълни постановеното от съда решение за това.

Мотив за извършване на престъплението е безработицата и липсата на средства за изплащане на издръжка.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, съдът съобрази датата на извършване деянието, както и че делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие в производството пред първа инстанция, поради което съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК във връзка с чл.372 ал.4 от НПК съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.58а от НК. В този смисъл безспорно към датата на извършване на деянието е била в сила разпоредбата на чл.183, ал.1 НК, съгласно която законодателят предвижда наказание „Лишаване от свобода“ или „Пробация”. От друга страна с последната редакция на чл.58а от НК, в сила от 10.04.2010 година, съдът при постановяване на осъдителна присъда, какъвто именно е настоящия казус, в случаите по чл.373, ал.2 от Наказателнопроцесуалния кодекс определя наказанието „Лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.58 ал.4 от НК - В случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е поблагоприятен за дееца.

Подсъдимата е с чисто съдебно минало, безработна, което съдът прие като смекчаващи отговорността му обстоятелства. Като отегчаващи такива съдът прие продължителния период от време, през който не е плащана дължимата издръжка.

4

С оглед изложеното, съдът счете, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за този вид престъпление се явява несъразмерно тежко. По тези съображения съдът определи наказанието на подсъдимата по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, като замени едното от алтернативно предвидените наказания, а именно: наказанието „Лишаване от свобода“ с „Пробация“ и и наложи наказание „ПРОБАЦИЯ” и за двете отделни деяния в размер на 6 месеца със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца“, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимата пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2/два/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. На основание чл.23, ал.1 НК, съдът определи общо наказание на подс.М. за всяко едно от деянията, в размер на най-тежкото от тях, а именно: наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6/шест/ месеца“, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдиматая пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2/два/ пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6/шест/ месеца.