Решение № 310 от 08.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към решение №310/08.10.2025г. по ВАНД № 812/2025г. на ОСБ.

С Решение №214 от 14.05.2025г., постановено от Районен съд-Б. по АНД №25/2025г.,съдът е признал обвиняемия/неправилно в решението е посочено подсъдимия/ С. Б. Б.,с ЕГН **********,от гр. Б., за НЕВИНЕН в това, че на 04.10.2023г. около 16.00 часа в гр. Б., пред блок № 213 в ж.к. “Е.“ е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Б.З.Т.,от гр. Б.,с ЕГН **********, довела до трайно затруднение в движението на ляв горен крайник и като приел,че деянието не е общественоопасно, тъй като е извършено при неизбежна отбрана - за да се защити от непосредствено противоправно нападение личността на отбраняващия се С. Б. и на сина му Д. Б. чрез причиняване вреди на нападателя Б.Т. в рамките на необходимите предели,на основание чл. 304 НПК,вр. чл. 12 вр. с чл. 133 вр.чл.129, ал.2 от НК го оправдал по това обвинение.

Срещу така постановеното решение е постъпил в срок въззивен протест от прокурор при РП-Б..Прокурорът е изложил допълнителни съображения към депозирания протест,състоящи се в несъгласие със становището на първия съд да приложи на чл.12,ал.1 от НК,тъй като липсват доказателства за противоправно нападение от страна на пострадалия Б.Т. спрямо обвиняемия.Счита,че този извод на съда не се подкрепя от събраните по делото доказателства.

На тази база се прави искане постановеното решение №214/14.05.2025 по АНД №25/25г на РС-Б. да бъде отменено като бъде постановено ново,с което обвиняемият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.133,вр. чл.129,ал.2 от НК,да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в минималния, предвиден от законодателя размер.

В съдебно заседание пред БОС, участващият по делото прокурор поддържа протеста на РП-Б..Застъпва позицията,че при внимателен анализ на доказателствата по делото се налага извода, че е налице извършено престъпление по чл.133,ал.1вр. с чл.129,ал.2 от НК, поради което моли да бъде отменено първоинстанционното решение и обвиняемият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение като бъде освободен от наказателна отговорност на осн. чл.78а от НК.Това искане прокурорът базира на направен от първия съд неправилен анализ на доказателствата по делото,основавайки изводите си на показания на свидетели,които не са очевидци на деянието ,а именно свид.Б.,която преразказва заявеното й от обвиняемия,но въпреки това са налице разминавания,както и на показанията на свид.Ш.,който е полицейски служител и действително е бил на мястото,но не е очевидец на случилото се вече между двамата.След подробно обсъждане на събраните по делото доказателства,прокурорът поддържа тезата си за отмяна на първоинстанционното решение.

1

Въззиваемият обвиняем С. Б.-се явява лично пред въззивния съд,представлява се и от защитника си –адв.Ю..Процесуалният представител намира постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен,постановен при правилно тълкуване на доказателствен материал,при безспорни доказателства за защитни действия от страна на обвиняемия,извършени от него,за да защити сина си от противоправното нападение на пострадалия Б.Т.,поради което настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Обвиняемият С. Б. Б. поддържа становището на своя защитник.Не дава обяснения и пред въззивната инстанция.В последната си дума иска потвърждаване на първоинстанционния акт.

Б.ският окръжен съд, като взе предвид депозирания въззивен протест,съобрази доводите на страните в съдебно заседание,прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл.

313 и чл. 314 от НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното:

Депозирания протест е процесуално допустим като подаден в законоустановения срок,от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледан по същество протестът е и основателен.

Въззивният съд не възприе в цялост фактическата обстановка,установена от първоинстанционния съд,тъй като същата относно описаното нападение от пострадалия Б.Т. по отношение на сина на обвиняемия,както и отчасти относно механизма на причиняване на телесната повреда на пострадалия не почива на събрания доказателстван материал по делото.Именно поради превратно тълкуване на доказателствени източници,приетата фактическа обстановка от проверявания съд следва да бъде променена като възприетата от въззивния съд такава ,при липса на проведено съдебно следствие пред втория съд е следната:

Обвиняемият С. Б. Б. е роден на ************ г. в гр. Б./на 33г към датата на извършване на престъплението/, съжителства на семейни начала със свид.Б.,баща е на две деца, със средно образование, шофьор –дистрибутор на хляб във фирма“К.Г.“ЕООД- гр.Г.Д., не е осъждан,освобождаван е от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.354а,ал.5 от НК по нахд №1133/2009г на РС-Б.,но наложената му глоба е платена на 10.08.2010г.

Пострадалият-свид.Б.З.Т. е на 51г,не е осъждан,съжителства на семейни начала с А.Ф.,имат две деца.

Обвиняемият Б. и пострадалият Т. живеят в гр.Б., ж.к. „Е.“№213, но в различни входове-обвиняемият във вх.Б, ет.6, ап.11.,а пострадалият Б.Т. във вх.А, ет.1, ап.2.

2

Детето на пострадалия Б.Т. –М. често било тормозено в училище и в квартала от детето на обвиняемия С. Б.-Д..Поради тази причина пострадалият и неговата съпруга-свид.А.Ф. многократно отправяли молби към бащатаобвиняемия С. Б. да разговоря със сина си и този тормоз да спре, но обвиняемият отговарял,че „те са деца и ще се разберат сами“.

На 04.10.2023г около 16ч отново възникнало спречкване между децата/не се изяснява неговия характер/ като прибирайки се и виждайки,че двете децата спорят,свид.Ф. се намесила и започнала да пита защо се карат,но отговор не получила от децата,тъй като много бързо при тях пристигнал обвиняемия С.

Б.,който се обърнал към сина си с думите“Д. ,какво става,защо не ме викна?“.Свид.Ф. обяснила на обвиняемия,че по този начин не може да продължава,тъй като Д. тормози детето им и трябва да се разговаря с тях,но след като получила обичайния отговор от обвиняемия,че“те са деца и ще се оправят“,свид.Ф. заръчала на детето си да извика баща си-пострадалият Б.Т.,за да разговаря с обвиняемия като мъж с мъж и да се разреши въпроса.Т. се отзовал,отивайки да разговаря със С. Б. и изисквайки от него да разговаря със сина си,тъй като поведението му било нетърпимо.От оказваното му психическо насилие детето М. спряло да се храни.Но отново С. Б. не приел присърце проблема, отговаряйки и на Б.Т. по същия начин-„че те са деца и ще се оправят“.Но тъй като това поведение продължавало вече три години и непрекъснато между родителите имало такива разговори ,Б.Т. му казал: „Значи добре сега и ако М. заякне, може и той да тръгне към твоето дете и няма да ти е приятно, той да го тормози, независимо дали е психически“.Двамата започнали да повишават тон,хванали се за блузите и в този момент,обвиняемият С. Б. със сила изблъскал в гърдите Б.Т.,който в резултат на това блъскане изгубил равновесие,паднал назад и падайки подложил лявата си ръка с отворена длан,за да не удари главата си и се подпрял с ръката в земята, от което се счупила кост от гривнената става на ръката. Конфликтът им привлякъл вниманието на техния съсед - полицай И. Ш., който отишъл при тях и се опитал да ги успокои, но пострадалият бил много ядосан от падането,оплаквал се, че е пострадала ръката му. Ш. останал при тях докато Б.Т. се успокои и С. Б. си тръгнал.

Но Б. не останал в дома си, а малко след това излязъл и тръгнали отново с Д., за да вземат по-малкия му син В. от училище. Така около 15-20мин. след случилото се,племенниците на пострадалия Б.Т.-свидетелите Т. и М. К.,които разбрали от детето М.,че обвиняемият С. Б. е блъснал чичо им Б.Т. и той е паднал на земята,решили да търсят сметка от обвиняемия и в момента,в който той се върнал , го нападнали и започнали да го бият. В конфликта се намесил пострадалият Б.Т.,опитвайки се да преустанови нападението на племенниците си като ги дърпал и умолявал да престанат,тъй като по законен начин искал да се реши проблема.

Пристигането на полицейски екип преустановило побоя. С. Б. е закаран в лечебно заведение, където е установено, че му е причинено мозъчно 3 сътресение и той е оставен за стационарно лечение от 04.10-09.10.2023г. Б.Т., А.Ф. и племенниците им били заведени в полицейското управление, където дали обяснения по случая ,след което били освободени.

Тъй като през нощта ръката,на която пострадалият паднал започнала много силно да го боли,подувала все повече, на сутринта потърсил лекарска помощ в Спешно отделение на МБАЛ Б., където е установено счупване на ладиевидната кост на китката на лявата ръка, направена е имобилизационна превръзка с препоръка за обездвижване на ръката за около 2 месеца. От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че тази фрактура е затруднила движението на ръката трайно, тъй като обикновено при подобна травма са необходими 3-4 месеца за имобилизация на ръката, последваща рехабилитация и възстановяване на нормалните функции на крайника. Експертизата е установила механизма на увреждането, дължащо се на падане върху терена с отведена настрани ръка и изправена назад длан. Тъй като ладиевидната кост е директната връзка между дланта на ръката и предмишницата, при падане тя поема голяма част от компресивните сили, което е причинило нейното счупване. Експертизата е установила повърхностни охлузвания в областта на лявата лакътна изпъкналост и в горната част на седалището вляво, които са причинили на пострадалия болка и също са получени при падането на Б.Т. на земята.

Така изложената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства,като пред въззивния съд не е проведено съдебно следствие.

Така изложената от въззивния съд фактическа обстановка се различава от възприетата от първия съд по отношение на описаното в нея нападение спрямо детето Д. Б. от пострадалия Б.Т.. Районният съд е приел поведение на обвиняемия, съгласно което последният се е опитал да помири децата като казал на свид.Ф.,че „децата сами ще се разберат“.Посоченият отговор не представлява акт на помирение от страна на обвиняемия,тъй като последният нито е разговарял със сина си,нито е направил опит да изясни ситуацията,предвид твърдението на свид.Ф.,че детето й е било зачервено,в който смисъл е предполагала, че е било ударено,тъй като тя удар не е видяла,нито пък е направил забележка на детето си.Т.е,обвиняемият не е предприел абсолютно никакво действие,камо ли възприетото от районния съд,че е направил опит да помири децата.Напротив,именно това негово бездействие и неглижиране на поведението на детето му,е провокирало свид.Ф. да заръча на сина си да извика бащата,за да могат двамата да се разберат като мъже,тъй като на нея като жена,обвиняемият не е обърнал внимание за пореден път.Не почива на вярна интерпретация и възприетото от проверявания съд,че пострадалият се е насочил не към обвиняемия ,а към детето му Д. Б. и за да го защити,баща му е застанал пред него, а Б.Т. хванал обвиняемия за тениската в областта на гърдите и силно го дръпнал, като дрехата се скъсала.Именно това нападение от страна на Б.Т.,провокирало 4 обвиняемият също да хване Т. за дрехата и да го блъсне назад, от което Т. залитнал, подхлъзнал се,тъй като бил с чехли и паднал назад.

При изготвяне на мотивите към обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е извършил анализ на събраните доказателства,давайки вяра и позовавайки се на всички гласни доказателствени източници,за да установи датата и мястото на деянието, естеството на възникналия конфликт първо между децата на С. Б. и Б.Т., прераснал в конфликт между тях,тъй като по отношение на тези факти липсва противоречие.

Посочил е,че с доверие е кредитирал показанията на полицай И. Ш., който не е в роднинска или близка връзка с никой от участниците в конфликта и свидетелства за възприетите от него факти ясно, последователно и непротиворечиво. Той е бил на мястото на конфликта и е наблюдавал непосредствено поведението и на двамата участници. По начина,описан от проверявания съд,може да бъде направен извод,че свид.Ш. е бил очевидец на случилото се,но той не е бил такъв,тъй като при неговото появяване,пострадалият Т. вече е бил паднал,бил е на крака и именно силната разправия между двамата е привлякла вниманието на свид.Ш.,който е техен съсед.Той всъщност става свидетел на ситуацията след падането,когато вече ръката на пострадалия е била наранена и двамата са били застанали един срещу друг.Той незабавно застанал между двамата,за да не прерасне разправията в сбИ.е,а пострадалият Б.Т. му обяснявал, че като са се спречкали ръката му е ударена,но свидетелят не е разбрал по какъв начин. Останал е на място,докато обвиняемият С. Б. е тръгнал нанякъде с колата си.Ето защо,да се правят генерални изводи по отношение на основните факти по обвинението от показанията на този свидетел,макар и абсолютно безпристрастен е невъзможно,тъй като последният не е възприел поведението на двамата,в момента на причиняване на телесното увреждане.Той дори в този момент не е разбрал и по какъв начин е ударена ръката на Б.Т. именно ,поради описаното от районния съд ядосано състояние на свид.Т.,който псувал и се заканвал на обвиняемия,поради преждепричиненото му.