Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 34677 от 19.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 36306/2022
Вид
Определение № 34677
Подписан
19.12.2022
В сила
19.12.2022
Състав
ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл. 72, ал. 3 · Закон за собствеността

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34677 гр. София, 19.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110136*** по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС от ищец Ц. А. Б. срещу ответник К. А. С. за признаване за установено по отношение на К. А. С., че Ц. А. Б., притежава ½ ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр.

София (гр. София, ж.к. "Н", ул. "Б" №14); на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №0**** по КК и КР, на гр. София (гр. Н И, Г), заедно с построената в него сграда с идентификатор №0****.1 по КК и КР на гр. София, и осъждане на К. А. С. да предаде владението върху същите имоти, а като правна последица от това да се отмени Нотариален акт (НА) за собственост на недвижим имот по давностно владение №22, т. III, рег. №8888 по нот. дело №***/11.10.2020 г., НА за собственост на недвижим имот по давностно владение №4, т. IV, нот. дело №***/12.12.2019 г. и НА за собственост на недвижим имот по давностно владение №83, т. I, нот. дело ***/26.02.2021 г.

Ищецът твърди, че притежава 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имот № *** по силата на договор за продажба от 1993 г., а върху имот с идентификатор №0****, съгласно договор за дарение от 24.12.1992 г. Пояснява, че праводателите-родители на ищеца са запазили пожизнено правото на ползване върху имотите, както и че останалите 1/2 ид.ч. от всеки имот е прехвърлена на ответника. Твърди, че е собственик на сграда, находяща се в имота в гр. София. ж.к. Н, ул. "Б" №14, на основание договор за дарение от 26.04.1974 г.

Посочва, че живее и работи в чужбина, но годишно по няколко пъти посещава имотите, като майка й живяла на втория етаж на жилищната сграда до 21.01.2017 г. Твърди, че през 2019 г., когато ищецът посетил имота в гр. Н И, Г, установил, че в имота са настанени трети лица, които не пазели вещта. Ищецът уведомил и възразил за това на ответника -брат.

Последният заявил да не се притеснява, защото всичко, което се прави е за благото на семейството. През м. май 2022 г. ищецът е уведомен от сестра й Е, че в жилището на ет. II се самонастанило неизвестно лице. След като посетил имота се установило, че е оставено в безпорядък. Ищецът констатирал, че по отношение на процесните имоти са сключени редица договори, както следва:

През 2018 г. К. С. се разпоредил с 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имот №0**** по КК и КР, на гр. София (гр. Н И, Г) с договор за замяна на недвижим имот с движима вещ, обективиран в НА №95, т. III, рег. № 2623, нот. д. №455/01.08.2018 г. на Нотариус Й Л, 1 сключен със С Й Б. На 21.06.2019 г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №48, т.

III, рег. *** по нот. д. №***/2019 г. К. С. дарява на Н А В 1/20 ид.ч. от правото на собственост върху имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София (гр. София, ж.к.

"Н", ул. "Б" №14), а на 24.06.2019 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №51, т. III, рег. №2529, нот. д. №422/2019 г., прехвърля на Н А В 9/20 ид.ч. от правото на собственост.

Твърди се, че за притежаваните от ищеца 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имот № *** по КК и КР на гр. София (гр. София, ж.к. "Н", ул. "Б" №14), ответникът е признат за собственик , съгласно констативен НА за собственост на недвижим имот по давностно владение №22, т. III, рег. №8888 по нот. дело №***/11.10.2020 г.

За притежаваните от ищеца 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имот №0**** по КК и КР, на гр. София (гр. Н И, Г), ответникът е признат за собственик, съгласно НА за собственост на недвижим имот по давностно владение №83, т. I, нот. дело ***/26.02.2021 г., а по отношение на сграда с идентификатор №0****.1 по КК и КР на гр. София, е признат за изключителен собственик с НА за собственост на недвижим имот по давностно владение №4, т. IV, нот. дело №***/12.12.2019 г.

Ищецът поддържа, че правото на собственост не е придобито по давност от ответника поради липса на предпоставките по чл. 79, във вр. чл. 69 от ЗС.

Ответникът не оспорва, че с ищеца са придобили по 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху поземлените имоти, на осн. договор за продажба и договор за дарение. Оспорва твърденията, че ищецът всяка година е пребивавал в страната и се грижел за имотите.

Поддържа, че след като заминал през 1992-1993 г. за Германия, там живее постоянно, а в България е пребивавал не повече от 10 пъти -на почивка, никога не е живяла или ползвала имотите, като за първи път е посетила вилата в гр. Н И лятото на 2022 г. След смъртта на баща им през 1996 г., ответникът повече от 20 г. владее имотите, вкл. изградените в тях постройки, и етажа на сестра му в кв. Н. Поради това през 2019 г. предприел действия за заснемане на имотите. Сочи, че триетажна сграда в гр. Н И е построена от него, със знанието на ищеца, и се грижел за майка им, а поради това и сестра му казала, че имотът там трябва да остане за него. Заявява правото на собственост върху сградата в имота в гр. Н И, Г, освен на основание придобивна давност и по силата на саморъчно завещание на наследодателя Надка С.а. С допълнително становище, постъпило в срока за отговор на искова молба, изрично навежда възражение за придобивна давност по отношение на всички спорни имоти.

Под евентуалност по иска за претендираните 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №0**** по КК и КР, на гр. София (гр. Н И, Г), заедно с построената в него сграда с идентификатор №0****.1 по КК и КР на гр. София, ответникът прави възражение за право на задържане по чл. 72, ал. 3 от ЗС до изплащане на сумата от 120 хил.лв., представляваща стойност на изградената къща. Прави искане по чл. 219 от ГПК.

По възражението за право на задържане съдът отлага произнасянето до уточнение на ответника за това ищцата е знаела за извършването и дали се е противопоставила на строителството на триетажната сграда, съобразно посоченото в отговор на искова молба; опише състоянието на имота, в който е построена сградата, преди строителството й; период на извършване на строителството; съществува ли в наши дни сградата, с всички посочени обекти в нея.

Правна квалификация на спора: чл. 108 от ЗС.

Към настоящия момент се признава и не се нуждае от доказване, че ответникът упражнява фактическа власт върху спорните имоти; с договор за продажба от 1993 г. и с договор за дарение от 1992 г. страните по спора са придобили от родителите си правото на 2 собственост при равни квоти - 1/2 ид.ч., от поземлен имот с идент. № *** по КК и КР на гр.

София (гр. София, ж.к. "Н", ул. "Б" №14) и имот с идент. №0**** по КК и КР на гр. София (гр. Н И, Г); ответникът се легитимира като собственик с посочените в искова молба констативни нотариални актове.

Няма права и други обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване, освен ако страните не предложат в първото открито съдебно заседание.

Доказателствената тежест в настоящото производството се разпределя по следния начин: ищецът трябва да докаже претендираното от него право на собственост върху ½ ид.ч. от спорния имот, описан в исковата молба на посоченото придобивно основание, както и изложените фактически твърдения за липса на владение от насрещната страна, респ. давностния срок е спиран или прекъсван. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е упражнявал фактическата власт постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително за твърдения период с намерението да свои имота, т.е. да придобие собствеността върху него.

Представените от страните документи са допустими и относими, както и искането по чл. 192 от ГПК на ищеца; искането по чл. 164 от ГПК на всяка страна е заявено нередовно .

Съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 219 от ГПК, тъй като ответника обосновава правния си интерес от привличане на третите лица- помагачи с фактически твърдения за наличието на материални правоотношения помежду им, спрямо които решението може да има установително действие.

Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ответника, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, с писмена молба с препис за връчване на ищеца и третите лица-помагачи, да отстрани констатираните нередовности по възражението за право на задържане, като посочи пълно, точно и ясно ищцата знаела ли е за извършването и дали се е противопоставила на строителството на триетажната сграда; опише състоянието на имота, в който е построена сградата, преди строителството й; посочи период на извършване на строителството; поясни съществува ли в наши дни сградата, с всички обекти в нея, съобразно даденото описание в отговор на искова молба. УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, съдът не приема за съвместно разглеждане възражението за право на задържане.

ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ответника К. А. С. ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ – Н А В, с адрес за връчване посочен в отговор на искова молба. УКАЗВА на третото лице-помагач, че най-късно в насроченото съдебно заседание може да представи становище и доказателства по делото.

ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ответника К. А. С. ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ – С Й Б, с адрес за връчване посочен в отговор на искова молба. УКАЗВА на третото лице-помагач, че най-късно в насроченото съдебно заседание може да представи становище и доказателства по делото.

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.

УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок найкъсно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по3 късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.

ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 от ГПК Нотариус В Г, с рег. №*** НК, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи по искането на ищеца Ц.

А. Б. намиращи се негово държане документи, а именно заверен препис на нот. дело №***/2019 г., нот. дело №***/2020 г., нот. дело ***/2021 г., всички по описа на Нотариус В Г, с рег. №*** на НК. УКАЗВА, че при неоснователно непредставяне на исканите документи, освен отговорност по чл. 87 от ГПК, носи отговорност пред страната за причинени вреди.

УКАЗВА на всяка страна, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, на осн. чл. 156, ал. 2 от ГПК, да посочи за всеки свидетел за кои факти и обстоятелства ще бъде разпитван, режим на участие – при довеждане или при призоваване, като в последния случай - посочи три имена, пълен адрес за призоваване и представи в указания срок внесен по сметка на СРС депозит от 30 лв. за всеки свидетел. При неизпълнение на указанията в цялост и в срок гласни доказателства не се събират.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл.