Решение № 317 от 13.03.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………. гр. Варна, 13.03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ИВЕЛИНА

ВЛАДОВА при секретаря Славея Янчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 1232 по описа за 2018г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е обрaзувано по повод предявени в условията на пасивно субективно кумулативно съединяване искове от “Дига-2“ АД с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците С.С.С., С.С.Т. и С.Н.С. в качеството им на наследници на Ц.Н.С., че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна, кв.Владиславово, Западна промишлена зона, с площ от 4426 кв.м. по скица издадена от СГКК, при граници: имоти с ид.***; ***; ***; ***;

***; ***; *** и *** по

Кадастралната карта, при твърдения за придобиване на собствеността въз основа на изтекла в полза на ищеца придобивна давност в следствие на осъществявана трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт в периода от 18.01.2007г. до настоящия момент.

В исковата молба ищецът твърди, че на

ДФ „Дига 2“ с протокол на ОНС-Варна № 27/01.08.1990г. е била определена площадка с площ от 8 дка в ЗПЗ на гр.Варна, на която да бъде изградена производствена и складова база на ОбС-Варна за нуждите на СД „Дига 2“. С протокол от 20.11.1991г. на Комисия назначена от кмета на ОНС-Варна е определен терен с площ от 8,100 дка представляваща некултивирана държавна собственост находяща се в землището на кв.Владиславово, местност „Налбанка“, при граници: площадка на вторични суровини, ж.п.коловоз в проект, съществуващо дере . През 1992г. е одобрен Генерален план за производствената и складова база, а в периода от 1990-1992г. са изградени: складова производствена база с площ от 286 кв.м. и производствен обект с площ от

220 кв.м. Сградите са построени без разрешително за строеж, отразени са като съществуващи в плана от 1998г. и за тях през 2004г. е подадено заявление за узаконяване, процедурата по което е останала незавършена. Понастоящем имотът се идентифицира като ПИ с ид. *** по КК на гр.Варна, кв.Владославово, с площ от 4427 кв.м. В кадастралния регистър същият е записан като собствен на наследниците на Ц.Н.С. на основание решение на ПК № 1014/03.11.2003г.

Ищецът излага, че с нот акт №

331/1920г. Ц.Н.е закупила от Г.С.градина с ливада с площ от 26,800 дка находяща се в м.“Налбан чешме“. Същият имот /но с площ от 40 дка в местност „Яйла баши“/ е бил отчужден с решение № 19-4/03.10.1960г. на комисия при отдел Селско стопанство при ГНС-Варна. С нот.акт № 128/1964г. наследниците на Ц.Н.– С. и Н. С.ови са придобили по замяна от ТПС комисия хавра с площ от 2 дка находяща се в местност „Кабакум“ при граници: Бр.П., ДЗС К. и залесен горски пояс в замяна на включена в ЗДС Д.К.тяхна нива с площ от 7 дка находяща се в местност „Налбант чешма“. С решение на ПК-Варна № 219/09.06.1994г. постановено по заявление на С.Н.С. за възстановяване на собствеността на градината с площ от 27,800 дка в местност „Налбант чешма“ е отказано възстановяване на собствеността, но с решение постановено по гр.д. № 7704/1994г. на ВРС цитираното решение на ПК е частично отменено и е признато право на възстановяване на имот находящ се в строителните граници на гр.Варна, бивша местност „Налбант чешма“ с площ от 20,800 дка, представляващ ПИ № 6297 по КП от 1956г. Твърди, че ПИ № 6297 по КП от 1956г. е идентичен на процесния имот – ПИ с ид.*** по КК на гр.Варна, по отношение на който ответниците са въведени във владение с протокол от 17.01.2007г. Ищецът твърди, че фактически ответниците никога не са били във владение на имота, поради това, че фактическата власт върху него е упражнявало единствено ищцовото дружество, което развива основната си търговска дейност в имота и трайно и необезпокоявано го владее считано от 2007г. до настоящия момент. На основание на изложеното моли съда да уважи предявените искове като приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесния имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 18.01.2007г. до настоящия момент.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците С.С.С., С.С.Т. и С.Н.С., в който заявяват становище за неоснователност на предявените искове. Твърдят, че процесният имот – ПИ с ид.*** по КК на гр.Варна е част от имота възстановен на наследниците на Ц.С. – ПИ №

6297, който пък последната е закупила през 1920г. с нот.акт № 133/1920г.

Твъдят, че с решение на съда е отнемен отказа на ПК-Варна да възстанови правото на собственост по отношение на имота на наследодателката им в частта от 20,800 дка и е оставен в сила отказът в частта касателно 7-те дка до цялата площ на имота от 27,800 дка, тъй като със същите е направена замяна. Твърдят, че са въведени във владение на възстановения имот. Оспорват твърденията на ищеца, че е упражнявал трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт по отношение на процесния имот повече от 10 години. Оспорват да е извършена промяна на статута на имота от земеделска земя в такава за промишлени дейности, поради което и извършеното застрояване е незаконно. Твърдят, че са защитвали правото си на собственост по отношение на ищеца, чрез изпращането на нот.покана за освобождаване на имота през 1996г., както и чрез завеждане на дело срещу ищеца „Дига-2“ - гр.д. № 468/1996г. по описа на ВОС, приключило с влязло в законна сила решение, по силата на което Х.П.Х. и С.С.М.като съдружници в „Дига-2“ са осъдени да предадат на С.С.С., С.С.Т. и С.Н.С. владението на недвижим имот, представляващ част от ПИ № 6297 по КК на гр.Варна с площ от 20,800 дка. Посочват, че въпреки постановеното решение ищецът продължава да развива дейност във възстановеният им имот отдавайки го под наем за бетонов възел и за резервни части и не допуска ответниците в него. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В съдебно заседание ищецът – „Дига-2“

АД, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Счита, че са налице елементите от фактическия състав на придобивната давност, поради което моли за зачитане на ефекта й по отношение на ответниците, доколкото същата не е била прекъсвана. Моли за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответниците – С.С. и С.С. се явяват лично в проведени по делото съдебни заседания и поддържат заявените в отговора на исковата молба възражения срещу основателността на предявените срещу тях искове. В първото по делото съдебно заседание ответниците са признали, че „Дига-2“ АД ползва процесния имот от 1991г. като развива дейността си е него без да плащат наем нито на тях, нито на общината. В последното съдебно заседание, чрез процесуалния си представител заявяват становище за отхвърляне на исковете и за присъждане на съдебно-деловодните разноски. Правят възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Ответницата С.Т. не се явява лично в съдебно заседание. В последното съдебно заседание, чрез упълномощен процесуален представител заявява становище за неоснователност на исковете и за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С протоколно решение от 20.11.1991г. на комисия назначена със заповед на Общинския народен съвет–Варна е решено на Събирателно дружество „Дига-2“ да бъде предоставен терен – площадка за изграждане на складова и производствена база за производство на бетонови изделия и метални конструкции на Общинския съвет-гр.Варна с площ от 8,100 дка в западната промишлена зона на града, в землището на кв.Владиславово, местност „Налбанка“ представляващо необработваема земя – бившо сметище на гр.Варна, държавна собственост, стопанисвано от Общински съвет-гр.Варна. През 1997г. с разрешение № 276/20.10.1997г. на СД „Дига-2“ е разрешено да проектира и изгради пречиствателни съоръжения в производствена и складова база в западна промишлена зона на гр.Варна.

С решение от 27.06.1995г. на ВРС, постановено по гр.д.№ 7704/1994г. съдът е отменил частично решение на ОбПК-Варна взето с протокол № 219/1994г. по заявлението на наследниците на Ц.Н.С., с което им е отказано възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, находящи се в строителните граници на гр.Варна – овощна градина с площ от 27,800 дка и е постановил, че се възстановява правото на собственост върху земеделски земи находящи се в строителните граници на гр.Варна, бивша местност „Налбант чешма“ и представляващи имот с ид.№ 6297 по КП на местността от 1956г. при граници: ПИ с ид.6287, 6288, 6298, 6299 до размера на 20,8 дка.

Видно от представеното удостоверение за наследници издадено от Община Варна на 14.08.2006г. С.С.С., С.С.Т. и С.Н.С. са наслецници по закон на Ц.Н.С., починала на 08.07.1964г.

С решение от 25.05.1998г. по гр.д.№

468/1996г. Х.П.Х. и С.С.М.като съдружници в СД „Дига-2“ гр.Варна са осъдени да предадат на С.С.С., С.С.Т. и С.Н.С. владението на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 6,4 дка от ПИ с ид.6297 по КП на ЗПЗ на гр.Варна от 1956г. с площ от 20,8 дка, попадаща в западната му част. Няма данни решението да е влязло в законна сила.

Видно от Удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ издадено от Община Варна на 03.11.2003г., от възстановения на наследнциите на Ц.С. имот с площ от 20800 кв.м. заемащ имоти с ид.№ 734 и № 735 по ПКП на ЗПЗ незастроена част и на това основание подлежаща на възстановяване е само частта от 8155 кв.м., която се владее от ДФ „Дига-2“, а по отношение на останалата част от 12545 кв.м. бившите собственици следва да бъдат обезщетени съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.

С решение № 1014/03.11.2003г. на

ОСЗГ-гр.Варна на наследниците на Ц.С. е признато правото на собствениост по отношение на имот – овощна градина с площ от 20,800 дка в местност „Налбант чешма“ –представляваща имот с пл.№ 6297 по КП от 1957г. , възстановено е правото на собственост в стари реални граници на част от овощната градина с площ от 8,155 дка и е отказано въстановяване на правото на собственост в стари реални граници за частта от градината с площ от 12,645 дка, за която е посочено, че попада в строителните граници на Владиславово, местност „Налбант чешма“. С влязло в законна сила решение постановено по гр.д.№ 8618/2003г. по описа на ВРС, решението на ОСЗГ-Варна № 1014/03.11.2003г. в частта, с която е отказано възстановяване на правото на собственост е прогласено за нищожно. Издадено в последващо решение № 219/06.06.1994г. на ПК-Варна, с което на наследниците на Ц.Н.С. е отказано възстановяване в съществуващи стари реални граници на овощна градина с площ от С протокол № 4/17.01.2007г. наследниците на Ц.Н.С. са въведени във владение на част от ПИ с ид.№ 6297 по плана на ЗПЗ с площ от 8155 кв.м.

Със заповед №

ДИ-07-7703-238/04.10.2007г. на Областния управител на област Варна са отписани от актовите книги за недвижими имоти-частна държавна собственост съгласно АДС № 32/1987г. част от ПИ № 1002 с площ от 2898 кв.м. и част от ПИ 1028 с площ от 144 кв.м. представляващи предмет на Решение № 1014/03.11.2003г. на ОСЗГ-гр.Варна.

С договор от 27.02.2012г. „Дига-2“ АД и „Профит транс“ ЕООД са се споразумели да извършват в свой общ интерес съвместна стопанска дейност – производство на бетон и бетонови изделия, стопанисване на складовата база и находящите се в нея машини и съоръжения в базата на „Дига-2“ АД находяща се в ЗПЗ-Варна.

С договор за наем сключен на 03.01.2012г. „Дига-2“ АД е предоставило на П.Г.С. за временно и възмездно ползване собствен имот – паркоместа с площ от 100 кв.м. находящи се в ЗПЗ на гр.Варна, в складовата база на „Дига-2“ АД за срок от 2 години.

По делото е проведена

Съдебно-техническа експертиза изготвена и поддържана в съдебно заседание от вещото лице Ш.Х., от заключението по която се установява, че процесния имот – ПИ с ид.*** по КК на гр.Варна попада в имота определен за площадка и складова база на „Дига-2“ в ЗПЗ с площ от 8100 кв.м. през 1990г. съгласно одобреният „Генерален план“. Установено е, че в този имот са построени масивни складови сгради ползвани за нуждите от „Дига-2“ АД. Вещото лице е дало заключение, че процесният имот попада в стар имот № 6297 по КП от 1956г., в разписният лист към който е записан на името на Ц.Н.Горанова, както и в ПИ 734 и ПИ 735 по ПКП на ЗПЗ, които са възстановени на ответниците с решение № 1014/03.11.2003г. на ОСЗГ-Варна, а така също и в Протокола за въвод във владение на наследниците на Ц.Н.от 17.01.2007г. Считано от 1963г. процесният имот попада в регулация, а по КП от 1998г. същият попада в имот ПИ 1002 записан в регистъра на името на ДФ „Дига-2“.

Разпечатката съдържа 38 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f0b91715-7efe-4e97-a240-8609b77b0f6e