Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1046 от 13.07.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1017/2026
Вид
Решение № 1046
Подписан
13.07.2026
Състав
Зорница Николова Тухчиева - Вангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.104Б, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175а, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1046 гр. Пловдив, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20265330201017 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0329-000941/ 15.01.2026 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР-Пловдив, РУ Раковски, с което на Н. И. Г. на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени глоба в размер на 1533,88 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди 1 доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване.

Съображенията за този извод са следните:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 05.11.2025 г. свид. Л. и свид. Г. били включени в наряд АП – ПК за времето от 07.00 часа до 19,00 часа, като същите изпълнявали служебните си задължения на територията на град Раковски.

Около 10,40 часа, двамата полицейски служители се намирали на територията на посоченото населено място, като били позиционирали перпендикулярно на пътя служебния си автомобил на ул. Петър Богдан. В този момент двамата полицейски служители забелязали, че срещу тях се движи мотоциклет в посока на движение от запад към изток – от кв. Парчевич към кв. Секирово, водачът на който изправил предницата му демонстративно и така се движел на задна гума, като рязко подавал газ, в посока към полицейските служители. Тогава свид. Л. подал сигнал със стоп палка с цел спиране и проверка на водача на мотоциклета, но в момента в който същият видял подадения сигнал, спуснал предното колело на пътното платно и извършил забранен обратен завой, въпреки наличието на двойна непрекъсната линия.

Мотивирани от поведението на водача двамата полицейски служители тръгнали след него със служебния автомобил, като го преследвали в рамките на населеното място. В момента в който водачът на мотоциклета ги видял увеличил скоростта си на движение, поради което и полицейските органи не успели да го спрат за проверка, но успели да възприемат регистрационния му номер – ***. Тъй като водачът на мотоциклета бил с каска и успял да избегне полицейска проверка, двамата свидетели продължили действията си с цел неговото установяване, като прегледали записите от монтираните охранителни камери на Община Раковски, като се уверили напълно в идентичността на мотоциклета.

Като собственик на мотоциклета била установена Е.Н.Й., която на 12.11.2025 г. попълнила декларация по реда на чл. 188 ЗДвП, посочвайки, че на 05.11.2025 г. около 10,40 процесното МПС било управлявано от жалбоподателя.

2

Въз основа на така констатираното противоправно поведение, в присъствието на Г., бил съставени АУАН № 3647502 за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗдвП. Последният Г. подписал, отбелязвайки, че няма възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44 ЗАНН.

На 05.12.2025 г. , Г. се явил в РУ и дал нарочни писмени обяснения с които потвърдил авторството на деянието и това, че умишлено не е спрял на подадения полицейски сигнал за спиране, като посочил, че се отправил към гр.

Пловдив, където водел тренировки по бокс.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В конкретния случай констатациите в АУАН, противно на релевираните от жалбоподателя и процесуалния му представител адв. Б. възражения, не само, че не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства - разпит на актосъставителя - свид. Л. и разпит на свид. Г. – очевидец, които изцяло потвърдиха отразеното в акта. Показанията на посочените свидетели са изключително подробни, като се подкрепят изцяло и от приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие и тези приложени към административно наказателната преписка.

Противно на възраженията на жалбоподателя, показанията на разпитаните по делото свидетели са еднопосочни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира и базира фактическите си изводи въз основа на тях. И свид. Л., и свид. Г. категорично и с подчертана екзактност споделиха личните си и непосредствени възприятия от процесните събития. В тази връзка впечатление прави заявеното от двамата свидетели за възприетото от тях в цялост противоправно поведение на жалбоподателя свързано с вдигане на предната гума на МПС и умишлено управление на задна гума, което по същността си представлява изключително рисково поведение. Такова е и последващото поведение на жалбоподателя по неподчинение на подадения полицейски сигнал и избягването на полицейска проверка.

Описаното от свидетелите поведение, което видно от дадените от Г. обяснения не се оспорва, е възприето в цялост от двамата полицейски 3 служители, които наред с това напълно добросъвестно изложиха и предприетите от тях действия по установяване личността на водача. Ето защо в случая не може да се приеме, че се касае за друго нарушение по ЗДвП, например такова свързано с управление на МПС с превишена скорост, тъй като поведението на жалбоподателя се установява по категоричен начин от кредитираните от съда в цялост показания на свидетелите.

Презумптивната доказателствена сила на АУАН в случая не се опровергава от нито един друг доказателствен източник, като същевременно от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани годни доказателства в подкрепа на неговите възражения.

В аспект на горното съдът намира за необходимо да подчертае, че следва да се кредитират показанията на горепосочените свидетели – Л. и Г. не поради техния брой, а поради качеството им на полицейски служители, които са незаинтересовани от изхода на делото и в чийто служебни задължения е включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина относно нарушенията, които са установили, независимо дали показанията им биха довели до отмяна или потвърждаване на НП.

По приложението на процесуалния закон.

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган не е оспорена от страните, а и се установява от изисканите и приложени по делото заповеди.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.

Както в АУАН, така и в НП в достатъчна степен е дадена индивидуализация на допуснатото нарушение от фактическа страна, което позволява надлежното му квалифициране от съда, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. Това е така, доколкото както в АУАН, така и в НП се съдържат достатъчно конкретни твърдения, че на 05.11.2025 г., в 10,40 часа в град Раковски между кв. Парчевич и кв.

Секирово, жалбоподателят е използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като в движение демонстративно е изправил 4 предницата на управлявания от него мотоциклет на задна гума, подавайки рязко газ. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, който го е подписал без възражения.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон.

Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т.2 ЗДвП водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Следва да се посочи, че законовата формулировка не е прецизна, което е обяснимо и с приемането на новелата между първо и второ четене на ЗИД на ЗДвП, ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., без да са изложени писмени мотиви към законопроекта в частта за приемането на новия чл. 104б, т.2 ЗДвП.

Съдебната практика на Административните съдилища от цялата страна, обаче е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари.

Според трайната практика на Административен съд Пловдив такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са:

- форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено, вдигане, въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС;

- съзнателно блокиране движението на колелата на МПС;

- преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него.

Горепосочените действия представляват т.нар. „дрифт“, като еманация на използването на пътищата не по предназначение.

В този смисъл са Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076 5

/ 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1949 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1930 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив , Решение № 1940 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1509 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 1932 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1768 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1288 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1118 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив , Решение № 37 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2405 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2038 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1970 / 2020 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 126 от 18.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2663 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 315 от 12.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3201 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2287 от 10.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2649 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив.

„Дрифт“-а, като проявление на гореизложените техники и действия е типичната хипотеза на приложното поле на чл. 104б, т.2 от ЗДВП, но трайната практика е също така категорична, че деянието би било съставомерно, ако се установи ползване на пътя не по предназначение за придвижване от едно място до друго, независимо:

- дали са изпълнени всички техники, характерни за дрифта, дали изпълнението им е успешно и професионално и

- дали МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за дрифтиране.

В този смисъл - Решение № 1216 от 16.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 946 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 931 от 10.05.2021 г. по к.адм. н. д. № 613 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив.

Следва обаче да се проведе разграничение между използване на пътя не по предназначение и използване на пътя за придвижване при груби нарушения на правилата на ЗДвП

Във втория случай, колкото и грубо да е нарушението на ЗДвП, дори и да осъществява състав на престъпление, щом пътя е използван по предназначение за придвижване от едно място до друго, деянието би 6 осъществявало друг състав на нарушение или престъпление, но би било несъставомерно по чл. 104б, т.2 ЗДвП.