Решение № 472 от 18.04.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1675/2022
- Вид
- Решение № 472
- Подписан
- 18.04.2023
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 225 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 42, б. "б", предл. второ · Закон за наследството
- чл. 8, ал. 4 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 472 гр. В., 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Константин Д. И.
Членове:
Мая Недкова
Ивелина Владова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20223100501675 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба от Х. Р. И. от гр. ПР., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 260010/10.05.2022 год., постановено по гр. дело № 461/2015 год. по описа на РС-ПР., в частите, с които:
1) е отхвърлен предявения от въззивника Х. Р. И. срещу Л. П. Л. положителен установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът Х. Р. И. (главно встъпило лице) е собственик по давност, с начало на владението от 2001 год. до предявяване на иска на 31.08.2017 год., на недвижим имот, представляващ УПИ ІІІ-283, кв. 38 по плана на с. Т., община ПР., с площ от 1600 кв. м., ведно с построената в поземления имот жилищна сграда, баня и стопански постройки;
2) е прието за установено в отношенията между С. И. С. от гр. В. и Н. Х.
Б. от гр. П., че С. И. С. от гр. В. е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ ІІІ-283, кв. 38 по плана на с. Т., община ПР., с площ от 1600 кв. м., ведно с построената в поземления имот жилищна сграда, баня и стопански постройки, на основание наследствено правоприемство от В.Б. С.
ЕГН **********, б. ж. на гр. ПР., починал на ***** год.;
1
3) е прието за установено в отношенията между С. И. С. от гр. В. и въззивника Х. Р. И., че ищецът С. И. С. (главно встъпило лице) е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ ІІІ-283, кв. 38 по плана на с. Т., община ПР., с площ от 1600 кв. м., ведно с построената в поземления имот жилищна сграда, баня и стопански постройки, на основание наследствено правоприемство от В.Б. С. ЕГН **********, б. ж. на гр. ПР., починал на ***** год и Х. Р. И. е осъден да предаде на С. И. С. от гр. В., на основание чл.
108 ЗС, владението върху гореописания имот.
ІІ. Въззивна жалба от Л. П. Л. от гр. ПР., подадена чрез процесуален представител, срещу горното Решение № 260010/10.05.2022 год., постановено по гр. дело № 461/2015 год. по описа на РС-ПР., в частта му, с която е прогласена нищожността, на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН, на саморъчно завещание от 04.03.2013 год. на В.Б. С. ЕГН **********, б. ж. на гр. ПР., починал на ***** год., извършено в полза на Л. П. Л. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. ПР., обявено с протокол за обяваване на саморъчно завещение в нотриата с рег. № 976/10.02.2015 год., оставено за съхранение в канцеларията на нотариус О.СТ. с рег. № 196, с район на действие района на РС-В., под № 9 в регистъра н азаписване на саморъчни завещания от 18.07.2014 год., за което е образувано нот. дело № № 7, рег. № 4791/18.07.2014, год., по исковете на Н. Х. Б. от гр. П. и С. И. С. от гр. В. и са отменени, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, к. н. а. № 9/2015 г., том 2, рег. № 1425, дело № 200/2015 год. и к. н. а. № 11/2015г., том 2, рег. № 1434, дело № 202/2015 год.и двата по описа на нотариус И. К. с рег. № 225, с район на действие района на РС-ПР..
В жалбата на Х. Р. И. са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от него части е недопустимо, евентуално неправилно. Доводите за недопустимост на решението в обжалваните от него части въззивникът Х.
И. обосновава с обстоятелството, че е процесуално недопустимо последващо главно встъпване при условията на чл. 225 ГПК на друго лице, след вече допуснато такова от друго лице. Навежда, че производството по гр. дело № 461/2015 год. по описа на РС-ПР. е образувано по предявените от първоначалния ищец Н. Х. Б. от гр. П. против първоначалните ответници Л.
П. Л. и Н. С. Д. искове, съответно: за прогласяване нищожността, на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН, на саморъчното завещание от 04.03.2013 год., извършено от В.Б. С. ЕГН **********, б. ж. на гр. ПР., починал на ***** год., в полза на Л. П. Л. ЕГН ********** и за ревандикация на недвижим имот, представляващ УПИ ІІІ-283, кв. 38 по плана на с. Т., община ПР., с площ от 1600 кв. м., ведно с построената в поземления имот жилищна сграда, баня и стопански постройки, предявени против Л. П. Л., както и ревандикационен иск, предявен против Н. С. Д. (частен правоприемник на Л. П. Л. по договор за продажба) за предаване на владението върху имот, представляващ УПИ ХХІІІ-1464, кв. 101 по плана на гр. ПР., с площ от 600 кв. м., ведно с построената в имота жилищна сграда на четири етажа.
Въззивникът Х. Р. И. е встъпил главно в това производство, като е заявил свои права върху УПИ ІІІ-283, кв. 38 по плана на с. Т., община ПР., с 2 площ от 1600 кв. м., ведно с построената в поземления имот жилищна сграда, баня и стопански постройки, а именно: че е собственик на описания имот по давност с начало на владението от 2001 год. и съобразно чл. 225 ГПК е предявил против първоначалните страни искове за собственост, съответно: отрицателен установителен иск за собственост против Н. Х. Б. от гр. П. за гореописания имот и положителен установителен иск за собственост за горния имот против Л. П. Л..
Твърди, че последващо главно встъпване в делото на друго лице, което от своя страна заявява свои собствени права върху горните два имота, включително и върху УПИ ІІІ-283, кв. 38 по плана на с. Т., община ПР., с площ от 1600 кв. м., ведно с построената в поземления имот жилищна сграда, баня и стопански постройки, е недопустимо. Поради това счита, че решението в обжалваните от него части е процесуално недопустимо, настоява да бъде обезсилено, а производството – прекратено.
В евентуалност навежда оплаквания, че решението в обжалваните от него части е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на мателриалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до необсъждане на всички, събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност и в тяхната взаимна връзка, до неправилна преценка на събраните доказателства, както и несъбиране на поискани от страната доказателства. В нарушение на процесуалните правила показанията на ангажирания от въззивника свидетел К.М. не са преценени в съвкупност с писмените доказателства, поради което и неправилно са счетени за неубедителни и недостоверни.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните части.
В писмен отговор Н. С. Д. – ответник по първоначалния иск, счита, че жалбата против решението, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Х.
Р. И. срещу Л. П. Л. положителен установителен иск за собственост по давност относно представляващ УПИ ІІІ-283, кв. 38 по плана на с. Т., община ПР., с площ от 1600 кв. м., ведно с построената в поземления имот жилищна сграда, баня и стопански постройки, е неоснователна. По отношение на жалбата на Х. Р. И. против решението в останалите обжалвани части, счита, че е основателна. Навежда, че от събраните по делото доказателства не може да се изведе безспорен и категоричен извод, че второто главно встъпило лице – С. И. С. от гр. В. е наследник по закон на наследодателя В.Б. С., б. ж. на гр.
ПР., починал на ***** год.
В жалбата на Л. П. Л. от гр. ПР. са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от него част е неправилно. Твърди, се, че по делото не е установено, че наследодателят В.Б. С. е имал общ родоначалник с първоначалния ищец Н. Х. Б. и с главно встъпилия ищец С. И. С., поради което и нито един от двамата не е от кръга наследници, предвидени в чл. 8, ал. 4 ЗН и не е легитимиран да оспорва с иск валидността на саморъчното завещание, извършено от В.Б. С., б. ж. на гр. ПР., починал на ***** год. в полза на въззивника Л. П. Л..
В писмен отговор С. И. С. оспорва подадената от Л. П. Л. въззивна 3 жалба. Счита решението в обжалваната от ответника Л. П. Л. част за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения.
В съдебно заседание страните поддържат жалбите си и подадените отговори на жалбите.
Първоинстанционното решение в частите, с които:
1) е отхвърлен предявеният от Н. Х. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П. с р е щ у Л. П. Л. ЕГН **********, с адрес гр. ПР., ул.
„******* ревандикационен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по наследство от В.Б.С., починал на *****г., б. ж. на гр. ПР., на следния недвижим имот: дворно място с площ от 1600 кв. м., съставляващо УПИ III-283 в кв. 38 по плана село Т., община ПР., заедно с построената в него жилищна сграда, баня и стопански постройки, при граници за дворното място: улица, УПИ II -284; УПИ IV -282; УПИ V281, УПИ IX -280 и за осъждане ответника да предаде на ищеца владението върху гореописания имот;
2) е отхвърлен предявеният от Н. Х. Б. ЕГН **********, с адрес гр. П. срещу Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр.В., ж.к. „*****, ревандикационен иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик по наследство от В. Б. С., починал на *****г., б. ж. на гр. ПР., на следния недвижим имот: дворно място в град ПР., ул."****** с площ 600 кв.м., съставляващо УПИ XXIII -1464 в кв. 101 по плана на гр. ПР., ведно с построената в него четириетажна жилищна сграда, при граници за дворното място: улица; УПИ XXIV–1463; I–1462; II–1465 и XXII–1467 и за осъждане ответницата да предаде на ищеца владението върху гореописания имот;
3) е уважен предявеният от Х. Р. И., ЕГН ******, с адрес гр. ПР., ул.
„******** срещу Н. Х. Б. ЕГН **********, с адрес гр. П. отрицателен установителен иск за собственост, като е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Н. Х. Б. от гр. П. не е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Т., а именно: дворно място с площ от 1 600 кв.м., съставляващо УПИ III-283, кв. 38 по плана на селото, заедно е построените в него жилищна сграда, баня и стопански постройки, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК;
4) е отхвърлен предявеният от С. И. С., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „***** срещу Л. П. Л., ЕГН **********, с адрес гр. ПР., ул. ****** и Н. С.
Д., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж. к. „******* иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, за прогласяване нищожността, поради противоречие със закона, на договора, сключен между Л. П. Л. и Н. Ст. Д. , за покупко – продажба на недвижим имот: дворно място в град ПР., ул."***** с площ 600 кв.м., съставляващо УПИ XXXIII - 1464 в кв.101 по плана на ПР., ведно с построената в него четириетажна жилищна сграда, при граници за дворното място : улица, УПИ УПИ XXXIII-1463, I -1462, II -1465, XXII 1467, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 57, том II, peг. № 1693, дело № 245/2015г. на Нотариус И. К., с район на действие PC - ПР., вписан с peг. № 225 в Нот. камара;
5) е уважен предявеният от С. И. С., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.
4
„*****срещу Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж. к. ******, ревандикационен иск, като е прието за установено по отношение на ответницата Н. С. Д., че ищецът С. И. С., ЕГН **********, с адрес гр.В., ул.
„***** е собственик по наследяване от В. Б. С., починал на *****г., б. ж. на гр. ПР., на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в гр. ПР., ул.
"****** с площ 600 кв.м., съставляващо УПИ XXIII -1464 в кв.101 по плана на ПР., ведно с построената в него четириетажна жилищна сграда, при граници за дворното място: улица, УПИ XXIV -1463, I-1462, II -1465, XXII 1467 и ответницата Н. С. Д. ЕГН ********** е осъдена да предаде на ищеца С. И. С. владението върху гореописания имот, не е обжалвано, в тези части решението е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-ПР. е образувано по предявени от Н. Х. Б. от гр. П. срещу Л. П. Л. от гр. ПР. и Н. С. Д. от гр. В. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН и чл. 108 ЗС.
Ищецът Н. Х. Б. е навел следните твърдения: Наследник е по закон на В.Б. С. ЕГН **********, б. ж. на гр. ПР., починал на *****г. в гр. ПР..