Определение № 139 от 16.01.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 139 гр. София, 15.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно частно наказателно дело № 20241100600133 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Образувано е по жалба на частните тъжители Н. Д. и А.Д. срещу разпореждане № 12560 от 12.10.2023 г. постановено по НЧХД № 8142/2023 г. по описа на СРС, НО, 108 състав, с което е прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81 НПК.

С депозираната жалба, частните тъжители „възразяват“ срещу първоинстанционното разпореждане, без да отправят конкретно искане към въззивната инстация, а изцяло преповтарят депозираната пред първия съд тъжба с молба за образуване на наказателно производство срещу г-жа Д.В.. Жалбоподателите твърдят, че изречените от г-жа Д.В. думи в качеството й на адвокат по гр.д.№ 11486/2020 год., по описа на СРС, ГО, 170-ти състав са засегнали честта, достойнството и са увредили доброто име в обществото на Сдружение „Р.к.“.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба на жалбоподателите и частни тъжители, съобрази представените по делото писмени документи и след като провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, констатира от фактическа страна следното:

Въззивната инстанция намира депозираната въззивна жалба от частните тъжители Н. Д. и А.Д. срещу разпореждане № 12560 от 12.10.2023 г. постановено по НЧХД № 8142/2023 г. по описа на СРС, НО, 108 състав за процесуално допустима, т. к. изхожда от процесуално легитимирани за това правни субекти и същата е депозирана в законоустановения 7 /седем/ дневен съгласно по чл. 342, ал. 1 НПК.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

На 16.06.2023 г. е внесена в СРС тъжба от частни те тъжители А.И., А.Д., Н.И., Н. Д., Р.Ц., с която се желае повдигне на обвинение на лицето Д.В. с твърдение, че същата е извършила престъплението „обида“, като е уронила престижа и доброто име на Сдружение „Р.к.“ и неговите членове като по време на открито съдебно заседание по гр.д.№ 11486/2020 год., по описа на СРС, ГО, 170-ти състав, адв. Д.В. е заявила следното: „По време на събиранията Р.к. се напиват със спиртни напитки и т.н., центъра категорично се 1 противопоставя това да става в работно време“ и „Ръководството не желае да предоставя помещението на клуба в работно време“. В тъжбата се излагат и твърдения за престъплението „клевета“, тъй като г-жа В. е разгласила по време на съдебно заседание за гн А. – председател на Сдружение „Р.к.“ неистински позорни обстоятелства пред присъстващите в заседанието лица, като г-жа В. е посочила, че същият „се е държал непристойно“, но впоследствие посочила, че „се е объркала“. Частните тъжители са отправили с тъжбата доказателствени искани към първия съд, а именно да му бъдат допуснати до разпит двама свидетели. Към тъжбата са приложение и документи, в подкрепа на твърденията изложени в нея.

С разпореждане № 10814 от 31.08.2023 год., съдията-докладчик по НЧХД № 8142/2023 г. по описа на СРС, НО, 108 състав е оставил без движение частната тъжба, както на частните тъжители им е указания, че в 7 дневен срок от получаване на съобщението следва да я приведат в съответствие с изискванията на чл. 81 НПК, като се посочат данни за лицето, срещу което е насочена тъжбата, място и време на извършване на твърдените престъпления, кога са научили за деянието и присъствали ли са лично в съдебното заседание, в което се твърди, че Д.В. е изрекла инкриминираните изрази. Със същото разпореждане е указано на частните тъжители, че при неизпълнение указанията на съда, частната тъжба ще бъде върната и производството по делото прекратено.

Н а 14.09.2023 г., частните тъжители са депозирали молба, в която се посочва, че инкриминираните деяния са осъществени от г-жа Д.И. В. в качеството й на адвокат при провеждането на 16.12.2022 год. открито съдебно заседание по гр.д.№ 11486/2020 год., по описа на СРС, ГО, 170-ти състав, в сградата на СРС на адрес: бул. „**** III” № 54, ж.к.

Лагера, гр. София. Твърди се, че на въпросното заседание е присъствала само тъжителката Н. Н. Д., а всички останалите членове на Сдружение „Р.к.“ – гр. София са научили за инкриминираните изрази от г-жа Д., а в последствие и от препис от протокола за проведеното заседание.

С молба от 21.09.2023 год. от частната тъжителка Д. е постъпила молба, в която се пресъздават събитията свързани със съдебното заседание проведено на 16.12.2022 год. по гр.д.№ 11486/2020 год., по описа на СРС, ГО, 170-ти състав, както и са представени множество документи във връзка с дейността на сдружението, като голяма част от тях са били на руски език.

На 21.09.2023 год. по делото е постъпила и уточнителна молба от частната тъжителка Р.Ц. във връзка с дадените от съдията-докладчик указания, като се отправя и искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с данни за ЕГН на лицето, срещу което е била подадена и тъжбата.

С разпореждане от № 12560 от 12.10.2023 г. съдията-докладчик по НЧХД № 8142/2023 г. по описа на СРС, НО, 108 състав е прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81 НПК.

За да прекрати наказателното производство съдията-докладчик е съобразил изложеното от частните тъжители в депозираната от тях тъжба, както и от уточните молби по повод дадените им указания за отстраняване на нередовности в тъжбата от 16.06.2023 год., с която се желае образуването на наказателно производство от частен характер срещу лицето Д.В. за престъпление по чл. 146 и чл. 147 НК. В резултат на извършената проверка, съдиятадокладчик е констатирал, че с изложеното в тъжбата и допълненията към нея, не е описано съставомерно деяние, което да се преследва по тъжба на пострадалите. Съдията-докладчик е посочил, че в израза „По време на събиранията Р.к. се напиват със спиртни напитки и т.н., центъра категорично се противопоставя това да става в работно време“ и „Ръководството не желае да предоставя помещението на клуба в работно време“ никъде не са били посочени конкретно имената на тъжителите, нито пък те са били конкретно индивидуализирани с други белези по начин, по който еднозначно и категорично 2 да се приеме, че изречените думи се отнасят за тях. В атакуваният първоинстанционен акт е посочено още, че само по себе си сдружението „Р.к.“ като юридическо лице не може да бъде пострадал от обида по смисъла на закона, тъй като то няма чест и достойнство, които могат да бъдат засегнати т.е. не е физическо лице и тези качества не са му присъщи. Посочено е също така, че за да бъде осъществен състава на престъплението „обида“ е необходимо обидните думи и изрази да са казани или извършени в присъствието на засегнатото лице, а от доказателствата по делото се установява, че единствено тъжителката Дилкова е присъствала на конкретното съдебно заседание, където били изречени тези думи и изрази, които в последствие тя разказала на останалите тъжители.

На следващо място, съдията-докладчик е счел, че разгласените неистински позорни обстоятелства от страна на Д.В. по отношение на г-н А. – председател на Сдружение „Р.к.“ чрез думите, че същият „се е държал толкова непристойно“, но в последствие посочила, че се е „объркала“, е недопустимо други лица /в конкретния случай частните тъжители-И., Д., И., Д. и Ц./ да предявяват чужди права пред съд.

В заключение, съдията-докладчик е преценил, че изложените в тъжбата обстоятелства не описват извършени спрямо тъжителите престъпление от частен характер и по-конкретно претендираните от тях обида и клевета, поради което и тъжбата не отговаряла на изискванията съгласно чл. 81 НПК и наказателното производство следва да бъде прекратено.

Предмет на въззивна проверка в настоящото производство е разпореждането на първия съд от 12.10.2023 г .

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Съдебният състав, след като се запозна с подадената въззивната жалба, установи, че същата е депозирана в законноустановения срок от получаване на съобщението на СРС за постановеното разпореждане, от надлежно легитимирани да инициират въззивна проверка субекти, поради което е и процесуално допустима.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно разпореждане – законосъобразно.

В настоящият случай, първият съд е прекратил по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 НК наказателното производство по делото, като е приел, че депозираната от частните тъжители тъжбата не отговаря на условията на чл. 81 НПК. В случая, правилно и законосъобразно първият съд е изпълнил задълженията си да прецени, дали описаните в частната тъжба деяния съставляват престъпления, поради което дори и на този ранен етап на който се е намирал този съд, не може да бъде упрекнат в незаконосъобразно осъществени процесуални действия. Необходимо е да се посочи, че за първоинстанционния съд е налице задължение да установи дали описаното от частните тъжители в обстоятелствената част на тяхната частната тъжба съставлява не само престъпление по НК, но и дали същото се преследва по частно правен ред. Това е така, защото с оглед изискването на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НПК в тъжбата следва да се посочат всички съставомерни факти и обстоятелства, касаещи обективната страна на признаци на престъплението, което се преследва по реда на частното обвинение и за което се иска ангажиране на наказателната отговорност на дееца. Това посочване следва да се осъществи чрез съответното изложение от страна на частните тъжители, което да включва изрично, точно и ясно фактическите обстоятелства на които се позовават, тъй като въз основа на фактите, които се вменяват във вина на лицето, което се желае да бъде конституирано в качеството на подсъдим, съдът изпълнява процесуалното си задължение да определи правната квалификация на деянието. Съгласно ТР № 2/2002 г. т. 4. 2 3 на ОСНК на ВКС в обстоятелствената част на обвинителния акт, респективно частната тъжба при наказателни дела от частен характер, следва да се посочат фактите, които обуславят съставомерността на деянието. Следва да се подчертае, че тъжбата не е доказателствено средство, защото определя само предмета, рамките на доказване в едно бъдещо наказателно производство от частен характер съобразно чл. 102 НПК и в нея следва да се съдържа изчерпателно описание на данни за обстоятелствата на престъплението, т. е. трябва да бъдат изложени всички фактически обстоятелства за извършеното престъпление от конкретното лице, срещу което е депозирана тъжбата и на които се позовава пострадалия за да претендира ангажиране на наказателна отговорност на това лице, което според него ги е осъществило.

При това положение за съдията-докладчик е налично задължението да установи не само дали от външна страна тъжбата е редовна /да е писмена и да съдържа данни за лицето, което я подава и срещу което се подава/, но и дали в същата са описани всички обстоятелства на престъплението, което се претендира да е извършено от лицето, срещу което е насочена тъжбата. Ето защо за да бъде разгледана тъжбата от първоинстанционният съд е необходимо, този съд да си изясни и кое е конкретното престъпление, а за да направи такъв извод, е необходимо съдията-докладчик да установи и да изведе извод, че изложеното в тъжбата е престъпление преследвано по частно правен ред. Специфичният характер на производствата, които се образуват по повод депозирана тъжба от лице, което счита, че е пострадало от деяние, което съставлява престъпление преследвано по частно правен ред, без участие на прокурор, поставя изискване към съдията-докладчик да може да извърши надлежната правна квалификация на описаните в тъжбата факти и обстоятелства по НК, а това си задължение съдията-докладчик може да го реализира само ако има надлежно, пълно, ясно и точно описание на същите. Това задължение, съдията-докладчик следва да изпълни след като приеме, че тъжбата е редовна и отговаря на изискванията заложени от законодателя в процесуалната норма на чл. 81, ал. 3 НПК. Тази процесуална дейност на съдията-докладчик намира отражение в постановеното от него разпореждане по реда на чл.

Разпечатката съдържа 30 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f0b61e0f-24af-49ca-8738-8e43ddc2786c