Определение № 4268 от 10.11.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4268 гр. Варна, 10.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502230 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба „ГЕККО ХОУМ" ЕООД, с ЕИК 206288547, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. "Осми Приморски Полк" № 60, ет. 2, срещу Определение №12291/12.10.2023г., постановено по гр.д. №13138/2023г. по описа на ВРС, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за обезпечаване на бъдещ иск срещу "ПРОЕКТИРАНЕ И СТРОИТЕЛСТВО ИНВЕСТ" ЕООД, с ЕИК 205352096, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул."Цар Самуил" № 20, ет.5, ап. 9, за осъждане на ответника да заплати сумата от 24 900 лева, представляваща част от цялата дължима сума в размер на 58 275 евро, равняващи се по фиксинг на БНБ към 10.10.2023 г. на 113 976 лева, представляваща неустойка по Договор за посредничество при покупкопродажба на недвижим имот от 02.08.2022г., чрез налагане на възбрана върху подробно описани недвижими имоти.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че навените в молбата твърдения са достатъчни да очертаят параметрите на спора, като са посочени както размерът на неустойката, така и нарушената от ответника договорна клауза. Поддържа се, че липсва произнасяне на районния съд относно допускането на гаранция.

Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.275 от ГПК, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл.

260 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

В производството по гр.д. № 13138/2023 г. ищцовото дружеството претендира да бъде осъден ответникът да заплати компенсаторна неустойка за пълно неизпълнение на сключен между страните Договор за 1 посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 02.08.2022г., изразяващо се в нарушаване на клаузата на чл.5.2. от договора за ексклузивност.Твърди, че имотите предмет на договора са били предлагани за продажба, както от самия възложител, така и от друг овластен от него посредник, което според чл.5.2. се приравнява на пълно неизпълнение.

Поддържа, че на основание чл.7.1. от договора ответникът дължи неустойка в размер на 5% от стойността му, равняваща се на 58275 евро, с левова равностойност 113976 лева.

Представени са Договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 02.08.2022г., нотариален акт за учредяване право на строеж №13, том XV, рег. №19911, дело №2382/2022г. относно имотите предмет на процесния договор за посредничество и извадки от интернет сайтове с обяви за продажбата им чрез посредник трето за спора лице.

При горните твърдения, съдът счита, че исковата молба е нередовна, доколкото не са наведени детайлни твърдения по какъв начин е формирана цената на договора, като компонент от алгоритъма за изчисляване на неустойката. Недопустимо е липсата на наведени твърдения да се санира от съда чрез анализ на представените доказателства, още повече, че в случая същите не обосновават твърдяния от молителя размер. В Клаузата на чл.7.1. от договора, на която е основано вземането за неустойка, размерът е уговорен като 5% от цената по раздел II, а именно не по-ниска от 1000 евро на кв.м.

Нито в молбата по чл.390 от ГПК, нито в договора за посредничество е посочена квадратурата на продаваемите недвижими имоти поотделно и като общ сбор. Липсват твърдения за пълния размер на цената по раздел II. Същата не е посочена и в договора. По изчисления на съда въз основа на площите на имотите, посочени в нотариалния акт за учредяване на право на строеж, цената по раздел II е в размер на 1011130 евро, респективно 5% от нея възлиза на 50556.50 евро. В този смисъл остава неясно по какъв алгоритъм е определен изчисленият от молителя размер от 58275 евро. Неяснотата не е отстранена и в частната жалба, въпреки изложените от първоинстанционния съд съображения в аналогичен смисъл. Навеждането на ясни и конкретни твърдения на ищеца по чл. 127 ал.1 т.4 от ГПК е задължение на молителя.

Поради горното и по нередовна искова молба съдът не може да направи извод и за вероятна основателност на претенцията, респективно отправеното искане по реда на чл. 389 от ГПК следва да се остави без уважение.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №12291/12.10.2023г., постановено по гр.д. №13138/2023г. по описа на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3