Решение № 710 от 17.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 710 гр. София, 17.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: В.СТ. К. като разгледа докладваното от В. СТ. К. Административно наказателно дело № 20211110207213 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ гр. София, 17.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публично открито съдебно заседание, проведено на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: В. К. при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 7213 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

1

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) изходящ № СОА19-РД11-3403/23.10.2019 г., издадено от Заместник Кмет на Столична община, направление „Транспорт и транспортни комуникации“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на АНТ. Р. Н. , ЕГН ********** за административно нарушение по чл.45, ал.2 от Наредба за организацията на движението на територията на Столична община е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева.

Недоволен от НП е останал жалбоподателя, който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Липсва каквото и да е деяние.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не инвокира допълнителни съображения в подкпрепа на изложените такива от въззивната жалба. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и оспорвания на изложените такива от въззивната жалба. Претендират се разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I . Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):

Жалбоподателят АНТ. Р. Н. е водач на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ...... Той парикирал по посоката си на движение автомобила си на 27.09.2019 г., около 15.45 часа в гр.С. на ул. „Г. С. Т.“ пред № 8 до паркирано МПС, с което затруднил останалите участници в движението.

Въз основа на съставения АУАН № Серия Д № 817774/27.09.2019г.

НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) изходящ № СОА19-РД113403/23.10.2019 г., издадено от Заместник Кмет на Столична община, направление „Транспорт и транспортни комуникации“, с което на 2 основание чл. 53 от ЗАНН на АНТ. Р. Н. , ЕГН ********** за административно нарушение по чл.45, ал.2 от Наредба за организацията на движението на територията на Столична община е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лев Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото доказателства и доказателствени средства чрез разпитите от показанията на свидетеля актосъставител ЗДР. В. КР., свидетеля Н. Ж. АТ. и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Съгласно чл.45, ал.2 от Наредба за организацията на движението на територията на Столична община престоят и паркирането са забранени: до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението

Според чл.132 от същата наредба за установените нарушения на тази наредба, лицата извършили нарушението се наказват с глоба в размер до 500 /петстотин/ лева, ако за констатираното нарушение не е предвидено друго наказание.

3

Анализът на посочените разпоредби на Наредбата и на Закона за движение по пътищата недвусмислено указва тъждество на признаците на деянието, въздигнато в административно нарушение във всяка от тях.

Нормата на чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП не разкрива бланкетен характер, поради което не подлежи на детайлизиране посредством друг нормативен акт.

Недопустимо е обществени отношения, уредени изчерпателно със закон, да бъдат предмет на повторна регламентация с подзаконов нормативен акт, още повече, когато за същото нарушение (описано словесно по идентичен начин) се предвижда по - високо по размер административно наказание. В този смисъл е ирелевантно конкретното наложено в случая административно наказание от 100 лева. Противоречието между закон и подзаконов нормативен акт не обуславя съотношение на общ спрямо специален закон, а единствено изключва приложението на нормите на по-ниския по ранг такъв, независимо от липсата на оспорване по съдебен ред на тези разпоредби от Наредбата, съгласно чл. 15, ал.3 от ЗНА.

Освен това, настоящият състав приема, че НОДТСО е издадена в нарушение на без законова делегация. Видно от посоченото в решение № 332/19.05.2005 г. на Столичния общински съвет, Наредба за организация на движението на територията на Столичната приета на основание, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 13 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Съгласно, общинският съвет определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите по чл. 17, както и на други дейности, определени със закон. Регулирането на движението в рамките н а общината не е сред дейностите, посочени в закона, а липсва друг закон, който да делегира правомощия на общинските съвети да регулират осъществяването й на територията на общината. Регулирането н а движението не може да се отнесе към никоя от изброените в области, които ОС има правомощие да регулира - "изискванията за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура". Разпоредба на се отнася единствено до правната същност на издаваните от Общинския съвет подзаконови нормативни актове и довеждането им до знанието на местното население, поради което не може да бъде основание за издаването на подзаконов нормативен акт за регулиране на определени обществени отношения с местно значение. Съгласно чл. 23 Закона за пътищата, общините отговарят за управлението на общинските пътища, включващо регулиране и контрол на автомобилното движение чрез даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата, както и упражняване на контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Общинският съвет може да решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи, каквато хипотеза в случая не е налице, тъй като съгласно чл. 1 от ЗДвП правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се регулират от закона, който не 4 е делегирал правомощие на Общинските съвети да въвеждат специфични правила в рамките на отделните общини. Единствено с чл. 99, ал. 3 и чл.

167, ал. 2 ЗДвП на общините е предоставено право да определят такси за паркиране и специфични контролни правомощия. Посоченото представлява още едно основание за отмяна на НП, доколкото посочената като нарушена разпоредба на НОДТСО е издадена без правно основание.

Допълнително допуснато нарушение от наказващия орган е и необосноваността на неговите фактически изводи, като с оглед събраните по делото доказателства съдът прие, че в случая жалбоподателят не е извършил нарушението по чл. 45, ал. 2 от Наредбата, тъй като не е паркирал до друго паркирано МПС от страната на движението.

С оглед констатираната липса на законова компетентност на Столичния Общински съвет за издаване на НОДТСО и предвиждането на същото нарушение в закон – ЗДвП, който е от по-висок ранг, където е предвидено по-ниско по размер административно наказание, съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли спора по същество, независимо от установеното извършване на нарушение на правилата на ЗДвП от страна на жалбоподателя.

По тези съображения, съдът следва да отмени изцяло обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Доколкото не се претендират разноски от жалбоподателя и такива не се доказват да са извършени, а съда липсват основания да се произнесе в този смисъл.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) изходящ № СОА19-РД113403/23.10.2019 г., издадено от Заместник Кмет на Столична община, направление „Транспорт и транспортни комуникации“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на АНТ. Р. Н. , ЕГН ********** за административно нарушение по чл.45, ал.2 от Наредба за организацията на движението на територията на Столична община е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението до страните.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6