Определение № 1129 от 25.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1129 гр. Варна, 25.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20233100502455 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 4391/19.02.2024 г. от Т. В. М., чрез адв.

М. К., за допълване в частта за разноските на определение № 604/16.02.2024г., постановено по реда на чл.251 от ГПК по настоящото дело. Моли се съдът да присъди разноски на молителя, съобразно представен договор за правна помощ и съдействие.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпило становище от насрещните страни.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на определението в частта за разноските е депозирана в законовоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

С определение № 604/16.02.2024 г. е оставена без уважение молба от Р.

К. С. и А. К. С., с която е поискано тълкуване на определение № 4731/15.12.2023 г.

В писмен отговор Т. В. М. е отправила претенция за разноски, направени при защита в производството по чл. 251 от ГПК, както и е представила договор за правна защита и съдействие (лист 50). По това искане липсва произнасяне на съда.

Съобразно чл. 81 от ГПК разноски се присъждат само с крайния акт, с който приключва делото в съответната инстанция. По смисъла на посочената 1 разпоредба това са актовете, с които се определеля/решава изхода на делото по отношение на спорното право. Нормите, уреждащи отговорността за разноски, изчерпателно уреждат случаите, в които такива се дължат.

Производството по чл. 251 от ГПК, както и останалите уредени в гл. 18, раздел 3 от ГПК са функционално свързани с крайния съдебен акт по делото и се тълкуват в съответствие с неговата неоттегляемост, поради което те нямат самостоятелен характер и значение, а единствено спомагат за проявление на последиците от крайния акт. В практиката на ВКС няма колебание, поради изложените съображения, че извършените от страните процесуални действия в производство конкретно по чл.251 от ГПК не обуславят възникване на отделно и самостоятелно задължение за възлагането на разноски (Определение № 17 от 28.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4250/2019 г., IV г. о., ГК; Определение № 50053 от 9.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3054/2022 г., II г. о., ГК; Определение № 197 от 16.01.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1801/2023 г., II г. о., ГК и др.).

По тези причини и независимо от своевременно отправеното искане за разноски от Т. М., поради несамостоятелния характер на акта по чл. 251 от ГПК, допълване на който се претендира по реда на чл.248 ГПК, разноски в полза на М. не се следват за това производство.

С оглед изложеното настоящият състав на ВОС намира, че не е налице основание за допълване по реда на чл.248 от ГПК на определението по чл.251 от ГПК, поради което молбата следва да бъде оставена без основание.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 4391/19.02.2024 г. на Т. В.

М., чрез адв. М. К., за допълване в частта за разноските на определение № 604/16.02.2024 г., постановено по в. гр. дело № 2455/2023 г. по описа на ВОС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2