Решение № 125 от 02.04.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Монтана, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН Б. при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН Б. Гражданско дело № 20251630100191 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от П. Б. В. (ищец) срещу ..... ..... (ответник) .

Предявени са следните обективно кумулативно съединени осъдителни искове: иск с правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) за заплащане на дължимо брутно трудово възнаграждение в размер на ..... лева за периода 01.01.2023 г. о 01.07.2023 г.. вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2024 г., до окончателното плащане, и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на ..... лева за периода от 01.07.2023 г. до 18.12.2024 г. иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата ..... лева - обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 40 работни дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2024 г., до окончателното плащане и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на ..... лева за периода от 01.07.2023 г. до 18.12.2024 г. иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ за заплащане на сумата ..... лева - за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното трудово възнаграждение за единадесет месеца, ведно 1 със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2024 г., до окончателното плащане и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на ..... лева за периода от 01.07.2023 г. до 18.12.2024 г.

Ищецът твърди, че между него и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение, въз основа на което е заемала длъжността „старши учител“, прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст със заповед от 21.06.2023 г. Твърди, че е член на синдиката на български учители, с който Министерство на образованието и науката има сключен колективен трудов договор, като с анекс от 10.08.2023 г. са увеличени заплатите на учителите от 01.01.2023 г. с 15%, което рефлектирало и върху обезщетението на ищеца, което следва да му се заплати.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че увеличението на заплатите в сектора касае единствено педагогическия персонал към момента на момента когато е постигнато решение за увеличаване на възнаграждението, а не към 01.01.2023 г. Също така към 01.09.2023 г. ищецът не е имал сключен трудов договор и подписания анекс не е имал сила за него.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, РСМ приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, а това се установява и от представените писмени доказателствени средства, че през процесния период страните са били в трудово отношение, като ищецът като служител е заемала длъжността "учител" в ответното училище. Не се спори също така, че трудовото правоотношение на страните е било прекратено със Заповед 567/21.06.2023 г., считано от 01.07.2023 г., като тази заповед е представена по делото. По делото няма спор, че ищцата е член на Синдиката на българските учители (СБУ) в процесния период.

Не се спори от страните, че на 10.08. 2023 г. е подписан Анекс № Д01192 от същата дата към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование от 06.12.2022 г., с който са определени минимални основани работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023 г., по силата на което била изменена разпоредбата на чл. 27 от този КТД по 2 отношение на минималните основни заплати за системата на училищното и предучилищното образование и с горепосочения анекс с обратна сила /от 01.01.2023 г. / били увеличени трудовите възнаграждения на заетите в системата на училищното и предучилищното образование.

Съгласно чл. 242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника възнаграждение за престирания труд. Според чл. 128, т. 2 и чл. 245 от КТ работодателят дължи плащане на договореното трудово възнаграждение за извършената от работника/ служителя работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.

По силата на сключения на 10.08. 2023 г. анекс е изменена разпоредбата на чл. 27 от КТД от 06.12.2022 г., уреждаща минималните основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование и разпределението на осигурените средства от държавния бюджет, като със задна дата - от 01.01.2023 г. се определят по-високи минимални основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование, т. е. с анекса се преуреждат отношенията относно работните заплати на педагогическия и непедагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование със задна дата касателно всички членове на синдикални организации, които към 01.01.2023 г. са полагали труд по трудово правоотношение.

Разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023 г.) предвижда, че законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. По силата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.) е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като за педагогически специалист на длъжността старши учител е предвидена сумата от 1787 лева. Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.

3

Наредбата е издадена от Министъра на образованието и науката на основание чл. 22, ал. 9 във връзка с чл. 22, ал. 2, т. 18 от Закона за предучилищнрото и училищното образование и е съгласувана с министъра на труда и социалната политика и с министъра на финансите.

Изменението на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. също предвижда нови размери на минималните основни възнаграждения, считано от 01.01.2023 г. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба.

Ретроактивното действие е правен институт, с който законодателят придава правно значение на настъпването на определени правни последици към един минал момент, към който не се е осъществил правопораждащият ги юридически факт, по съображения за справедливост и социална целесъобразност. С фикцията на обратното действие законодателят преурежда вече възникнали в предходен момент правоотношения между правните субекти. Забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и свързаното с това забавено увеличение на минималните основни възнаграждения на педагогическите специалисти, предвидено с Наредбата, са именно такива обстоятелства, които са обусловили волята на нормотвореца да придаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на влизане в сила на Наредбата.

Сключването на Анекса към КТД на 10.08. 2023 г. също е обусловено от забавеното приемането на закона за държавния бюджет за съответната година и съпътстващото го изменение в Наредбата относно заплащането на труда. В случая забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. се дължи на забавени действия от страна на изпълнителната и законодателна власт, независимо от волята на гражданскоправните субекти, в чиято правна сфера настъпват благоприятните правни последици, обусловени от приемането му.

В този закон е предвидено и разчетено увеличение на минималната работна заплата в сферата на предучилищното и училищното образование, като съдът намира, че изменената с анекса от 10.08.2023 г. разпоредба на чл.

27 от КТД се отнася за работните заплати на всички заети към 01.01.2023 г. педагогически специалисти и непедагогически персонал в сферата на 4 предучилищното и училищното образование, предвиждащо нов размер на основните възнаграждения, считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в системата на образованието. Никъде в закона или в КТД не е визирано и изрично уточнено, че това увеличение не засяга лицата с прекратено ТПО, т. е. придаденото ретроактивно действие на нормата следва да се тълкува разширително, а не стеснително и че се отнася до лицата, които в този период са полагали труд в учебни заведения и са се намирали в редовни ТПО. Това обратно действие на нормата е и в съответствие с чл. 14 от ЗНА, който предвижда, че същото се придава само по изключение и с изрична разпоредба, както в случая.

Наред с горното, колективният трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, сключен между посочените синдикални организации и МОН е многостранен договор, с няколко насрещни страни, всяка от които е направила волеизявление за увеличаване на основните трудови възнаграждения на работещите в сферата на предучилищното и училищното образование, считано именно от 01.01.2023 г.

Освен това, след подписване на анекса от 10.08. 2023 г. към КТД е приета Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр. 75 от 01.09.2023 г., съгласно която от 01.01.2023 г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като това увеличение е в съответствие със сключения анекс към КТД на отраслово равнище.

Независимо, че наредбата представлява подзаконов нормативен акт, на част от разпоредбите на който съобразно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА изрично е придадено обратно действие, което не би могло да бъде автоматично пренесено и спрямо клаузите на колективния трудов договор с оглед неговия договорен характер, но това се е осъществило със закъснение по причините, изложени по-горе, в резултат н а по - късното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г., обн., ДВ, бр. 66 от 01.08. 2023 г., в сила от 01.01.2023 г., следва да се приеме, че и двата акта следват една обща законодателна идея - да преуредят съдържанието на индивидуалните трудови правоотношения на заетите към и след 01.01.2023 г. в сферата на образованието, като ги изменят в по-благоприятна за служителите посока, 5 предвиждайки увеличаване на възнагражденията им със задна дата.

Неоснователно се явява възражението на ответника, че е недопустимо да се преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на действащо ТПО е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото увеличение.

В Решение № 116 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III г. о., ГК се възприема, че "обратното действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения". Това означава, че и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов начин, когато не засяга неблагоприятно положението на работниците или служителите. Недопустимо е единствено с изменения в законодателството да се въвеждат с обратно действие неблагоприятни последици за работниците и служителите (Решение № 12/11.11.2010 на КС по к. д. № 15/2010 г.).В тази насока е и наскоро приетото Решение за развитие на правото № 82 от 11.02.2025 г., постановено от ВКС, 3 г. о., по гр. д. № 931/2024 г., Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай правните субекти, полагали труд като педагогически специалисти в периода от 01.01.2023 г. до 10.08.2023 г., се намират в една и съща ситуация в посочения период, независимо от това дали трудовите им правоотношения са прекратени преди 10.08.2023 г. или са съществували и след тази дата. Тези служители са полагали еднакъв по естеството си труд, за идентични длъжности, при едни и същи работодатели, поради което не следва да съществува законово основание касателно тяхното нееднакво третиране.