Решение № 493 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20251110201649 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. В. Л. срещу електронен фиш серия К № 10068340, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал.

4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се оспорва издадения електронен фиш. Жалбоподателят оспорва авторството на административното нарушение, посочвайки, че е възможно той да не е управлявал автомобила по време на извършване на нарушението. Твърди, че по това време се е намирал в гр. Кюстендил, но не могъл да посочи на кого е предоставил автомобила, защото нямал достъп до изготвения снимков материал. На следващо място се прави възражение за неспазване на срока по чл. 31, ал. 1 от ЗАНН. Посочва се и че в ЕФ не били посочени точните дата, час и място на извършване на нарушението. Часът не бил точен, защото не показвал секундите. С оглед на изложеното се иска оспореният ЕФ да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, а се представлява от адв. Симеонов, който намира, че в хода на съдебното следствие било установено безспорно, че водач на процесното МПС не е бил жалбоподателят, а друго неизвестно лице. Наред с това към датата на твърдяното нарушение не е действал генерален план за устройство на територията на гр. София. Моли ЕФ да бъде отменен и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител, като по делото е депозирани писмени бележки по съществото на правния спор и е формулирано искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

1

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С електронен фиш серия К № 7184946, издаден от ОДМВР – Перник, на Р. В. Л. за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП, като електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 11.04.2023г. и влязъл в законна сила на 26.04.2023г. след изтичане на срока за обжалването му.

На 07.07.2023г. в 19:36 часа в гр. София по бул. „Ботевградско шосе“ до № 477 и до м-н „***“, с посока на движение от Околовръстен път към ул.

„Челопешко шосе“, лек автомобил „***“ с ДК № *** се движел със скорост от 64 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място.

Нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тил ARН САМ S1 с фабр. № 11743ее – одобрен тип средство за измерване, успешно преминало техническа проверка на 11.05.2023г. съгласно съставен от Български институт по метрология протокол.

Записът, направен от техническото средство, е отразен на хартиен носител - фотоснимка, отразяваща дата, точен час, скорост и регистрационен номер на превозното средство.

Направена е справка за регистрация на МПС и е установено, че към 07.07.2023г. същото е собственост на „*** с вписан ползвател: „***, ЕИК: ***.

С ЕФ серия К № 7772359, изд. от СДВР на законния представител на дружеството-ползвател на МПС - С.П.П. е наложена глоба в размер на 50 лв. за процесното нарушение.

На 21.11.2024г. от законния представител на „*** - С.П.П. била подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която било посочено, че на 07.07.2023г. процесното МПС е било предоставено за ползване на жалбоподателя Р. В. Л..

Поради това ЕФ серия К № 7772359, изд. от СДВР е анулиран и е издаден процесният електронен фиш серия К № 10068340, издаден от СДВР, с който на Р. В. Л. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства – ЕФ серия K № 7184946, издаден от ОДМВР – Перник, справка за собственост на МПС „***“ с ДК № ***, заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи, Протокол № 059-СГ-ИСИС/11.05.2023г. от извършена периодична проверка на АТСС, издаден от БИМ, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, извлечения от деловодната система на ОПП-СДВР, ежедневна форма на отчет, справка-картон на водача, сертификат за преминато обучение за работа със АТСС ARH САМ S1, декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, ЕФ серия К № 7772359, изд. от СДВР, копие на СУМПС на жалбоподателя, писма от Столична община, както и веществените доказателствени средства - снимков материал с конкретно отчетени стойности на заснетото МПС и заснемане на позиционирането на техническото средство.

Събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства единно и непротиворечиво изграждат възприетата от съда фактическа обстановка, с оглед на което и съдът ги кредитира в 2 цялост.

Съдът не се довери на показанията на свид. Л.А.Д. – майка на жалбоподателя, която твърди, че на процесната дата - 07.07.2023 г. е била със сина си вкъщи - в гр. Кюстендил, ул. „Зора“ № 1, като в този ден били отишли до язовир наблизо в гр. Кюстендил, където били до късния следобед, след което отново се прибрали в дома си, като жалбоподателят не бил пътувал до гр. София. Разпитаната свидетелка, предвид близката роднинска връзка с жалбоподателя, се явява заинтересована от изхода на настоящото съдебно производство, като същевременно не са налице обективни доказателствени източници в подкрепа на съобщеното от нея пред съда, а са налице доказателства в обратен смисъл – по делото е приложена декларация по чл.

189, ал. 5 от ЗДвП от 21.11.2024г., подадена от законния представител на „*** С.П.П., в която е посочено, че на 07.07.2023г. процесното МПС е било предоставено за ползване именно на жалбоподателя Р. В. Л., като е представено и копие на СУМПС на жалбоподателя. Наред с това, житейската логика не предполага у свидетелката да са запазени спомени за случилото се преди повече от 2 години, независимо от посоченото от нея, че била направила справки в телефона си.

При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от процесуално легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество жалбата е неоснователна.

Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на атакувания електронен фиш. Той е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП (понастоящем ал. 5), като съдържа всички задължителни реквизити, изрично и изчерпателно изброени в изречение второ на посочената разпоредба, а именно - данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото за доброволното й заплащане. В случая е посочен точният час на извършване на нарушението, като в цитираната разпоредба не се съдържа изискване да бъдат посочени и секундите, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока не са основателни.

В случая е допустимо отговорността да бъде реализирана при условията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, тъй като е нарушението установено с автоматизирана система - преносима система за видеоконтрол, фиксирала скоростта. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с 3 автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В точка 65 /Нова - ДВ, бр. 19 от 2015г./ от ДР на ЗДвП е дадена дефиниция на „Автоматизирани технически средства и системи”, които представляват уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: А) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; Б) мобилни прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532/12.05.15г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.15г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи/АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от наредбата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.

При анализа на посочените разпоредби се налага изводът, че към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Въведените изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган - освен включването и изключването на мобилното АТСС отговарят на изискванията, залегнали в ТР № 1 от 26.02.14г. на ВАС. Настоящият съдебен състав приема, че електронен фиш за санкциониране на нарушение на ЗДвП може да бъде 4 издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.15г. Първоначалните действия на полицейските служители по заснемане на автомобила, движещ се с превишена скорост, посредством система за видеоконтрол, без да бъде спрян и без да са предявени на нарушителя данни от мобилната система за видеоконтрол, сочат за процедура по издаване на електронен фиш съобразно чл. 189, ал. 4 ЗДвП.

Първоначално е бил издаден електронен фиш, с който е бил санкциониран законният представител на дружеството – вписан ползвател на моторното превозно средство, но след подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, така издаденият ЕФ е бил анулиран и е бил издаден процесният електронен фиш, с който за нарушението е наказано посоченото в декларацията лице, на което автомобилът е бил предоставен за ползване и чието СУМПС е било представено ведно с декларацията, а именно жалбоподателят Р. В. Л., т.е. наказващият орган е процедирал в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 (понастоящем ал. 4) ЗДвП. Жалбоподателят не се е възползвал от правната възможност, уредена в чл. 189, ал. 5 (понастоящем в ал. 4) ЗДвП от своя страна да подаде декларация, в която да посочи, че друго лице е управлявало на процесната дата автомобила и е извършило нарушението. С оглед на това правилно е определен субектът на отговорността, а изложените в жалбата доводи в обратен смисъл са неоснователни.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не е спазен чл.