Решение № 260563 от 15.02.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 15.02.2022 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на шести октомври през 2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА А.

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ ОРЕШАРОВА мл.с.

ИРИНА СТОЕВА при секретаря В.Ружина, като разгледа докладваното от съдия А. гр.д.№ 15048 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение от 23.07.2018 г. СРС, 69 с-в, по гр.д.№ 2699/2011 г. е намалил на основание чл.30 ЗН извършените от К. С.К., починал на 09.01.2011 г. дарения с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 199, т.III, рег.№ 7311, н.д.№ 530/31.12.2003 г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 53, т. II, рег.№ 13325, н.д.№ 220/20.12.2007 г. в полза на И. С.К. /починал в хода на процеса, като на негово място по реда на чл.227 ГПК са конституирани Г.И.К., М.И.К. и С.И.К.-М./ в размер на 2/3, като е възстановил запазената част на Б.К.А. и Е.К.

С. от наследството на К. С.К., починал на 09.01.2011 г. в размер на по 1/3 за всеки ищец и е осъдил ответниците да заплатят на ищците 1 845 лв. разноски по делото.

С определение от 25.09.2018 г. СРС е оставил без уважение искането на адвокат Т.П. за увеличаване на размера на адвокатското възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М.И.К. чрез особения й представител-адвокат Т.П. с оплаквания, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения.Излага доводи, че първоинстанционният съд не е направил задълбочен анализ на събраните доказателства по делото.Твърди, че съдът не е конкретизирал броя и цената на предявените искове и излага подробни оплаквания, че съдът не е дал указания на страните за установяване на размера на наследствената маса.Твърди, че при постановяване на решението е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.

Ответниците по въззивната жалба- Б.К.А. и Е.К.С. оспорват същата.Изразяват становище, че първоинстанционното решение е допустимо, валидно, правилно и обосновано, а оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.Твърдят, че с доклада по делото първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, и че особеният представител не е възразил срещу него, както и че направените от него доказателствени искания в това съдебно заседание са били уважени от съда, а останалите такива са преклудирани.Поддържат становище, че първоинстанционният съд правилно е приел, че в случаите, в които чрез извършени един или няколко дарствени акта с предмет едно имущество в полза на един надарен, наследодателя е изчерпал цялото наследство, поради което нормата на чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение, а в случая ответниците не са ангажирали доказателства, че наследодателят им е притежавал друго имущество към момента на смъртта.Правилно съдът е приел, че хипотезата е аналогична на разпореждането чрез универсално завещание и липсват свободни имущества, от които лицата по чл.28, ал.1 ЗН биха могли да получат запазената си част от наследството, поради което в случая не следва да се образува наследствена маса по чл.31 ЗН, а възстановяването следва да се извърши чрез дробта, съставляваща размера на запазената част.Молят съда да потвърди обжалваното решение.Претендират разноски.

Ответницата по въззивната жалба-Г.И.К. чрез назначения й особен представител адвокат Р.А. оспорва същата.Твърди, че по делото не е установено наличие на друго имущество на наследодателя и постановеното решение е правилно и законосъобразно и съобразено с приетите доказателства.Моли съда да потвърди решението.

Ответницата по въззивната жалба-С.И.К. не взема становище по нея.

Постъпила е и частна жалба от адвокат Т.П. като особен представител на ответницата М.И.К. срещу разпореждането от 25.09.2018 г., с което е оставена без уважение молбата му за увеличаване на размера на адвокатското възнаграждение с изложени доводи за немотивираност и незаконосъобразност на същото.Поддържа становище, че по делото са предявени четири обективно съединени иска, поради което и с оглед обема на извършените от него процесуални действия възнаграждението му следва да бъде определено на 900 лв.Твърди, че е процесуално допустимо особеният представител да поиска от съда увеличаване на първоначално определения размер за адвокатско възнаграждение.Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да измени решението в частта за разноските, като осъди ищците да заплатят по депозитната сметка на съда на основание чл.7, ал.1, т.4, чл.2, ал.5 и чл.7, ал.8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 900 лв.-адвокатско възнаграждение на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК за процесуално представителство пред първата инстанция и 100 лв. за явяване в съдебно заседание.

Ответниците по частната жалба- - Б.К.А. и Е.К.С. оспорват същата.Изразяват становище, че първоинстанционният съд правилно е приел, че искането на адвокат Т.П. няма характер на такова по чл.248 ГПК, и че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът е съобразил приложимата редакция на Наредба № 1/2014 г.Оспорват твърденията на жалбоподателя, че са предявени четири обективно съединени искове.Моли съда да остави частната жалба без разглеждане.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН.Ищците- Б.К.А. и Е.К.С. твърдят, че са единствени наследници по закон на К. С.К., починал на 09.01.2011 г.Приживе наследодателят им е дарил единственото си жилище на ответника-И. С.К.-негов брат, извършвайки две последователни прехвърляния.С нотариален акт от 31.12.2003 г. наследодателят им е дарил на ответника ½ идеална част от собствените си 300/456 идеални части от УПИ III-34,35 от кв.34 Б, местност

„Люлин“-8 с площ от 465 кв.м. по нотариален акт, а съгласно скица с площ от 500 кв.м. при съседи по нотариален акт: изток-сервитутен път, запад-И.С., север-Л.И..М.и М.А.И.и юг-Д.К.А.и при съседи по скица: УПИ II-36, УПИ II-а-37, УПИ XIV-34 и улица, съставляващ имот с идентификатор *** с адрес: гр.София, жк „********“ при съседи: ***,

***, ***, *** без построената върху описания имот недвижим имот жилищна сграда.С нотариален акт от 20.12.2007 г. наследодателят им е дарил на ответника ½ идеална част от 300/456 идеални части от УПИ 334 от кв.34 Б, местност „Люлин“-8 с площ от 456 кв.м., съставляващ по скица ПИ 35 с площ от 291 кв.м., от които 25 кв.м. попадат в улица, за който е отреден УПИ III-35, целият УПИ с площ от 266 кв.м., при съседи: улица, УПИ II-36, III-34 и XII-31, а останалата част от имота е идентична с част от УПИ III-34, целият УПИ с площ от 378 кв.м. при съседи: улица, УПИ IV-33, XIII-35, II-36 и XIV-37 от кв.34б по регулационния план на гр.София, местност „Люлин“-8 заедно с построената в описания недвижим имот едноетажна жилищна сграда без посочена квадратура.Ищците твърдят, че посочените разпореждания правят ответника собственик на единственото останало от наследодателя им имущество, и че тяхната запазена част е в размер на 2/3 идеални части общо /по 2/6 за всеки от тях/, която е накърнена с описаните дарения.Молят съда да постанови решение, с което да намали разпорежданията, извършени с нотариален акт № 199, н.д.№ 530/2003 г. и нотариален акт № 53, н.д.№ 220/2007 г.

С нотариален акт № 199 по н.д.№ 530/2003 г. е оформен договор, по силата на който К. С.К. е дарил на брат си И. С. К.½ идеална част от собствените си 300/456 идеални части от УПИ III-34,35 от кв.34 Б, местност „Люлин“-8 с площ от 456 кв.м. по нотариален акт, а съгласно скица с площ от 500 кв.м. при съседи по нотариален акт: изток-сервитутен път, запад-И.С., север-Л.И..М.и М.А.И.и юг-Д.К.А.и при съседи по скица: УПИ II-36, УПИ II-а-37, УПИ XIV-34 и улица без построената върху описания имот недвижим имот жилищна сграда.

С нотариален акт № 53 по н.д.№ 220/2007 г. К. С.К. е дарил на своя брат и съсобственик И. С.К. ½ идеална част от 300/456 идеални части от дворно място, находящо се гр.София, жк

„Люлин“-8, цялото с площ от 456 кв.м., съставляващо по скица ПИ 35 с площ от 291 кв.м., от които 25 кв.м. попадат в улица, за който е отреден УПИ III-35, целият УПИ с площ от 266 кв.м., при съседи: улица, УПИ II-36, III-34 и XII-31, а останалата част от имота е идентична с част от УПИ III-34, целият УПИ с площ от 378 кв.м. при съседи: улица, УПИ IV-33, XIII-35, II-36 и XIV-37 от кв.34б по регулационния план на гр.София, местност „Люлин“-8 заедно с построената в описания недвижим имот едноетажна жилищна сграда без посочена квадратура.

Видно от представената скица на поземлен имот № 12189/09.05.2011 г. процесният имот е с идентификатор *** с площ от 292 кв.м., а сградата в имота е с идентификатор ***.

Видно от удостоверение за наследници № 000136/19.01.2011 г. К. С.К. е починал на 09.01.2011 г. и е оставил за наследници по закон: 1.Б.К.А.-дъщеря и 2.Е.К.С.-син.

От удостоверение за наследници № ГР-14-3243/29.03.2013 г. на СО-р-н „Люлин“ е установено, че И. С.К. е починал на 16.05.2012 г. и е оставил за наследници по закон: 1. Г.И.К.-съпруга; 2.М.И.К.-дъщеря и .С.И. К.-М.-дъщеря.

Видно от удостоверение изх.№ АУ01-1407/09.06.2015 г. на МРРБ-ГД „Гражданска регистрация и административно обслужване“ К. С.К. и И. С.К. са в родствена връзка по съребрена линия от втора степен-братя.

Представено е удостоверение изх.№ 83782/11.10.2016 г. на СО-Дирекция „Общински приходи“ отдел „Люлин“ с данни, че освен процесния имот К. К. има декларирано къмпинг туристическо ремарке, рм № 12585.

По делото е представено и удостоверение от БНБ-Централен кредитен регистър, че К. С.К. има активни кредити към 24.10.2016 г. към „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД.

От заключението на техническата експертиза на вещото лице А.Цукева е установено, че пазарната стойност на процесния имот към датата на откриване на наследството е 187 300 лв., а към датата на изготвяне на заключението-157 400 лв.

Видно от съдебно удостоверение на СРС с изх.№ 9003597/19.12.2019 г. в особената книга на съда за приемане и отказ от наследство за периода 16.05.2012 г.-12.12.2019 г. не са намерени данни за вписан отказ от наследството на И. С.К., починал на 16.05.2012г. от страна на неговия наследник М.И.К..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е приел, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН, като се е позовал на разясненията по т.4 на ТР № 3/19.12.2013 г. по т.д.№ 3/2013 г. на ОСГК на ВКС и на трайната съдебна практика след цитираното ТР.Съдът е приел, че в случаите, при които чрез извършване на един или няколко дарствени акта с предмет едно имущество в полза на един надарен наследодателят е изчерпал цялото наследство, нормата на чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение, и че при тази хипотеза възстановяването на запазената част следва да се извърши чрез дробта, съставляваща размера на запазената част-по 1/3 за всеки от ищците.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.При постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби.

От събраните по делото доказателства се установи, че наследодателят на ищците се е разпоредил с притежавания от него недвижим имот в полза на наследодателя на ответниците.Въпреки дадените указания на страните и предоставената им възможност същите не са ангажирали доказателства за притежаване на друго имущество от наследодателя към момента на откриване на наследството му.Представеното удостоверение на СО-Дирекция „Общински приходи“ е само индиция, че наследодателят на ищците е притежавал къмпинг туристическо ремарке, но не са ангажирани доказателства, установяващи право на собственост върху посочената вещ към момента на смъртта на наследодателя.Съдът не кредитира и представеното удостоверение от БНБ-Централен кредитен регистър, че К. С.К. е имал непогасени кредити, тъй като не са ангажирани доказателства за сключени от същия договори за кредит, размера на евентуално усвоени кредити и погасена част на същите към посочения момент.