Решение № 5077 от 25.07.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.

София, 25.07.2018 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА

ДАНАИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА

КОСТАДИНОВА

ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ като разгледа докладваното от съдия Костадинова ч.гр.д. № 1457/2018 г., установи следното:

Производството е по реда на чл. 463 ГПК.

Образувано е по жалба на В.Е. ЕООД – длъжник по изпълнително дело 20178560403410 срещу разпределение от 15.12.2017 г.

Съгласно задължителните указания на САС, дадени в мотивите на определение от 28.05.2018 г. по ч.гр.д. № 2591/2018 г., настоящият състав следва да се произнесе по законосъобразността на извършеното разпределение по ред ІІ. В изпълнение на дадените указания съдът е изискал служебна справка относно произнасянето по искането за поправка на очевидна фактическа грешка – с решение от 01.02.2018 г., постановено по гр.д. № 9866/2016 г. на РС-Варна, е допусната поправка на изпълняваното решение в частта относно характера на присъдената сума, като е посочено, че тя съставлява брутно трудово възнаграждение.

При тези факти съдът намира следното:

В ред ІІ на обжалваното разпределение съдебният изпълнител е извършил погасяване със сумата от 26 554,86 лв. на задължения по чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД.

Редът на вземанията е правилно определен (присъединеният взискател е държавата с вземания по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД). В посоченото разпределение съдебният изпълнител не е уточнил обаче, кои от вземанията на взискателя-работник се погасяват със сумата от 26 554,86 лв., което води до незаконосъобразност на разпределението. С настоящото решение, съобразно мотивите на САС, съдът следва да посочи, кои от вземанията, за които е издаден изпълнителен лист в полза на Н.Н., следва да се считат погасени и до какъв размер. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:

Н.Н. се легитимира като кредитор на следните вземания: 2287,82 лв. – частично трудово възнаграждение за м. април 2016 г., 8800 лв. – брутно трудово възнаграждение за м. май 2016 г., 8800 лв. - брутно трудово възнаграждение за м. юни 2016 г., 3352,38 лв. – трудово възнаграждение за юли 2016 г.; 17,21 лв.

– обезщетение за забава върху трудовото възнаграждение за м. април 2016 г., 80,03 лв. – обезщетение за забава върху трудовото възнаграждение за м. май 2016 г.; 4800 лв. – обезщетение за неизползван отпуск; 8800 лв. – обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие; законна лихва.

Видно е, че подлежащата на разпределяне сума от 26 554,86 лв. не е достатъчна да погаси всички задължения към този взискател. Кои от тях следва да се погасят, се определя по реда на чл. 76, ал. 1 ЗЗД (правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД се прилага, само когато в един ред има повече от един кредитор, а не когато в реда е един кредитор с повече от едно вземания). Най-обременителни са лихвоносните задължения – за трудово възнаграждение и за обезщетения за прекратяване и неизползван отпуск. От тях следва да се започне с погасяване на най-старите – 2287,82 лв. – частично трудово възнаграждение за м. април 2016 г., 8800 лв. – брутно трудово възнаграждение за м. май 2016 г., 8800 лв. - брутно трудово възнаграждение за м. юни 2016 г., 3352,38 лв. – трудово възнаграждение за юли 2016 г. При извършване на разпределението в полза на взискателя се разпределя сума в размер на брутния дълг, а при изплащане на сумата съдебният изпълнител извършва удръжка на дължимите за сметка на взискателя осигурителни вноски и данък (арг. чл. 6, ал. 3 КСО и чл.

42, ал. 2 и ал. 5 ЗДДФЛ – тъй като удръжките за сметка на работника се извършват при плащане на възнаграждението, но то се начислява, а в случая – разпределя, в брутен размер).

За вземането за трудово възнаграждение за м. април 2016 г. съдебният изпълнител следва да извърши удръжка, само ако такава не е извършена за неплатената част при частичното плащане.

С остатъка от сумата – 3314,66 лв. – следва да бъда погасени, но съразмерно (тъй като са еднакво обременителни и еднакво стари) вземанията за обезщетения за прекратяване без предизвестие и за неизползван отпуск. Ето защо вземането по чл. 221, ал. 1 КТ следва да бъде погасено със сумата от 2144,78 лв., а вземането по чл. 224 КТ – със сумата от 1169,88 лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ разпределение от

15.12.2017 г., извършено по изп.д № 20178560403410, в частта по ред ІІ, като вместо него постановява:

РАЗПРЕДЕЛЯ сумата от

26 554,86 лв. в полза на Н.В.Н., както следва:

1.

2287,82 лв. – частично трудово възнаграждение за м. април 2016 г.;

2.

8800 лв. – брутно трудово възнаграждение за м. май

2016 г.;

3.

8800 лв. - брутно трудово възнаграждение за м. юни

2016 г.

4.

3352,38 лв. – брутно трудово възнаграждение за юли

2016 г.

5.

2144,78 лв. – обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ

6.

1169,88 лв. – обезщетение по чл. 224 КТ

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.