Решение № 264227 от 25.06.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш Е Н И Е

25.06.21г.

Софийски градски съд І-12 състав с:

Председател: Георги И.

Разгледа в съдебно заседание на 27.05.21г. /с участието на секретаря Д.

Цветкова/ гражданско дело № 3791/20г. и констатира следното:

Предявен е иск от „З.** ООД“ в несъстоятелност против И. И. с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за сумата 638 943 лева.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Сбраните по делото писмени доказателства /преценени в съвкупност и в контекста на твърденията, възраженията на страните/ удостоверяват, че:

По силата /на основание/ на договор от 21.09.12г. /за доброволна делба; сключен между „З.**“ ООД и И. И./ ответникът е придобил собствеността върху: поземлен имот, с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистър на град Созопол, с площ от 7 331 кв. м. На 13.11.14г. дружеството /ищец/ е било обявено в несъстоятелност. С влязъл в сила съдебен акт /решение на СОС от 27.05.16г. по т.д. № 231 от 13г./ посочената сделка е била прогласена /при условията на чл. 647, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ/ за недействителна спрямо кредиторите на фирмата и И. И. е бил осъден /в хипотезата на чл. 34 от ЗЗД във връзка с чл. 649, ал. 2 от ТЗ/ да върне на ищеца имота. На 03.10.12г. – с две поредни сделки /сключени в периода след 11.08.11г. – когато е стартирало производството по несъстоятелност/ ответникът е прехвърлил /продал/ описаният имот на трети лица /М. Б.и П. К./.

Искът е неоснователен:

От една страна:

Обстоятелството, че законът предвижда и друга правна възможност /друг ред/ за ищеца - да защити правата си срещу спорните две сделки /чрез отменителни искове по ТЗ/ не изключва производството по /правото на дружеството да заяви правата си в хипотезата на/ чл. 57, ал. 2 от ЗЗД.

В процесната хипотеза - визираната в правилото на чл. 110 от ЗЗД давност /5-годишна/ е започнала да тече /по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/ едва след влизане в сила на решението на СОС - на 31.07.18г. /т.е. искът - като входиран в съда на 07.05.20г. се явява предявен в рамките на законния давностен срок/.

Възраженията на ответника в горните две насоки са – неоснователни.

От друга страна /по същество/:

В настоящото производство се претендира паричната равностойност /реалната пазарна цена/ на ½ ид. ч. от процесния имот - поради невъзможността /по смисъла на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД/ вещта да бъде върната реално в патримониума на дружеството /заради именно - стореното отчуждаване на собствеността/.

Принципно: законът /процесната разпоредба на чл. 57 от ЗЗД/ регламентира по съществено различен начин правата /защитата/ на обеднялата страна и имуществената отговорност на обогатилата се страна /в зависимост от добросъвестността или недобросъвестността на последната/. Следващите съображения са направени от председателя на състава в контекста на това принципно правило /разграничение/.

Обстоятелството

/констатирано от СОС в рамките на производството по горното дело, което е и безспорно между страните/, че атакуваните две сделки са били сключени от ответника в периода - след започване на производството по несъстоятелност /на 11.08.11г./ е имало значение – правна стойност /като елемент от фактическия състав на иска – по смисъла на чл. 647, ал. 2 от ТЗ/ само в рамките на производството пред СОС /в рамките на процеса по атакуване на сделката за доброволна делба/. Същото обстоятелство обаче няма правна стойност на „покана“ или на „узнаване“ /по смисъла на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД/. Негативните правни последици по този законов текст се явяват настъпили в партимониума /правната сфера/ на ответника едва – след 31.07.18г. /когато е влязло в сила съдебното решение на СОС от 27.05.16г., съдържащо осъдителен дизпозитив срещу И. И. - „да върне вещта“/. Този момент /влизането в сила на съдебния акт/ се разполага във времето – след сключване на спорните две сделки /през 12г.; сделките са били сключени дори – преди да бъде образувано производството пред СОС – през 13г./. В тази връзка: по същата принципна логика /поради която не може да се приеме, че погасителната давност за ищеца е започнала да тече считано от сключването на договора за доброволна делба или от момента на изповядване на спорните две сделки/ не може да се приеме и, че - „поканата“ или „узнаването“ /по смисъла на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД/ са породили правни последици още към момента на откриване на производството по несъстоятелност /към 11 г./. С оглед изложеното: в случая следва да се приеме, че е приложимо правилото на чл. 57, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗД /според което – ответникът следва да върне само това, от което се е „възползвал“, т.е. само това, което е получил реално по отчуждителните – прехвърлителни сделки, а именно визираните в двата процесни нотариални акта суми в размер на общо 14 000 лева; липсват доказателства – писмени, банкови, експертни И. И. да е получил реално – фактически друга продажна цена/. В тази връзка:

Действително: визираната в спорните нотариални актове цена /поради потенциалната или реална възможност да е била уговорена симулативно, което обстоятелство в случая би могло да се предположи косвено – предвид естеството и местонахождението на процесния имот; макар, че двете сделки са изповядани на цена – надвишаваща данъчната оценка на имота/ не обвързва /не е противопоставима на/ ищеца /доколкото същият не е бил страна по атакуваните нотариални актове/. С оглед това – в случая не е налице пречка /допустимо е/ да бъде установявано /чрез всякакви доказателствени средства/ каква е била истинската /действителната, реалната/ цена на сделките /каква сума е била получена фактически от ответника/.

Доказателства обаче именно в такава насока /които да опровергаят евентуалната симулация; които да удостоверят, че ответникът е получил фактически – реално друга цена за продажбите/ не са ангажирани в процеса. Принципно: в хипотезата на неоснователно обогатяване /такава е логиката и на чл. 57, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗД/ е релевантно реалното /физическо, фактическо/ обогатяване на ответника /което при липса на други доказателства в тази насока, съобразно изложеното по-горе - следва да се приеме за установено – доказано до размера на сумата общо 14 000 лева/. Констатациите на приетата по делото експертиза не могат да бъдат съобразени в посочената релевантна насока – доколкото /именно предвид посоченото по-горе принципно правило/: изчисленията на експерта касаят не реално обогатяване, а потенциална /евентуална/ възможност за такова /тези констатации биха имали стойност в хипотезата на чл. 57, ал. 1 от ЗЗД, но същата се явява неприложима в случая - предвид изложените в тази насока съображения; обратно в същата връзка: ако по делото беше установена предпоставката на посоченият законов текст – искът би бил уважен от председателя на състава до размера на установената от вещото лице сума/. По същите принципни съображения в случая не може да бъде съобразена и оценката на имота - направена в рамките на производството по делото пред СОС /тази оценка от друга страна е имала стойност само в рамките на предходния съдебен процес – единствено във връзка с удостоверяване на предпоставката по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ/. В крайна сметка /в контекста на всичко изложено/: искът не може /не следва/ да бъде уважен в пълния заявен размер /дори да се презумира наличие на симулация на двете сделки в частта относно цената на имота/ с оглед /от една страна/: горната констатацията за – отсъствие на предпоставката по чл. 57, ал. 1 от ЗЗД и /от друга страна/: доколкото – презумираната симулация сама по себе си /при отсъствие на доказателства досежно реално уговорената и получена цена – съобразно изложеното по-горе/ не може да обоснове пряк /задължителен/ извод, че имотът действително е бил продаден /или е можело да бъде продаден/ точно на цената – установена от вещото лице /или изчислена в рамките на процеса пред СОС/.

При постановяване на настоящото решение председателят на състава съобразява и обстоятелството /макар същото да не е пряко свързано с предмета на спора, но е удостоверено със съдържанието на процесния договор за делба и косвено чрез представеното съдебно решение от 10.05.12г., постановено в хипотезата на чл.

87, ал. 3 от ЗЗД/, че: при уважаване на иска в пълния заявен размер – ответникът ще загуби /окончателно и изцяло – предвид правния статут на ищеца – дружество в несъстоятелност/ обезщетението /парично или имотно/ визирано в договора за доброволна делба /заради което обезщетение именно процесният имот е бил възложен в дял на И. И./

На последно място:

Насрещно заявеното възражение на ответника /за прихващане/ не е установено /е изцяло недоказано/ по размер /с оглед това - същото не може да бъде уважено/.

Съдът,

РЕШИ:

ООСЪЖДА

И.А.И. ЕГН ********** да плати на „З.**“ ООД – в несъстоятелност сумата 14 000 лева /на основание чл. 57, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗД/ и 321 лева - съдебни разноски /съразмерно на уважената част от иска; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/.

ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 14 000 лева.

ОСЪЖДА „З.**“ ООД – в несъстоятелност да плати на И.А.И. 8 314 лева – съдебни разноски /съразмерно на отхвърлената част от иска; на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: