Решение № 2095 от 08.10.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 2095

Сливен, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - III състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛЯ ИВАНОВА

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА административно дело № 20267220700426 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от С. М. Я. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк] [адрес], подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-2260161 от 08.07.2026 г., и. от Я. З. Б. на д. м. а. към С. П. п. ***, ОДМВР ***, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, и е отнето СУМПС [номер].

В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е издадена при липса на материалноправна предпоставка за прилагането й. Излага съображения в подкрепа на твърденията си. Счита, че с оглед обстоятелството, че за служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от 3ДвП не се изисква нарочен административен акт, оспорващият може да защити правата си едва в производството по издаване на ПАМ, за чието законосъобразно прилагане като фактическо основание е необходимо да е спазен редът по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП във връзка с чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането /К3/ и чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор чрез упълномощен процесуален представител излага съображения за законосъобразност на оспорената ЗППАМ. Счита, че: оспорващият като водач на МПС е бил длъжен да се осведоми дали автомобилът има действаща регистрация; съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, контролните органи не са задължени да изпращат уведомление за служебното прекратяване на регистрацията; органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба; възприетата от административния орган фактическа обстановка съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ; наложената ПАМ съответства с целта на закона и с принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу претендирания размер на адвокатско възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 326з-2012 от 17.12.2025 г. на Директора на ОД на МВР – ***, з. д. „М. а. ***-*** с.“ в С. „П. п.“ при ОД на МВР – ***, са о. да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП - за установени от тях нарушения със съставен АУАН на място на нарушението. Видно от Удостоверение УРИ 326р-14060 от 24.07.2026 г. по описа на ОД на МВР – ***, и. на оспорената заповед м. и. Я. З. Б. към 08.07.2026 г. з. д. м. а. *** с. в Г. „О. на д., п. к. и п. д.“ на С. „П. п.“ към О. „О. п.“ при ОД на МВР - ***, на която е н. със заповед, считано от 03.02.2025 г.

На 08.07.2026 г. на оспорващия Я. е с. от Я. З. Б. на д. м. а. към С. П. п. ***, ОДМВР ***, Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 4132062, за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, за това че: на 08.07.2026 г. около 11:15 ч. в [населено място] по [улица]в близост до „ЗПТ“ - ***, с посока на движение към [населено място], е управлявал товарен автомобил с Рег. № [рег. номер], собственост на „БУЛ-ГЕЙТ“ ЕООД с ЕИК: *********, като към момента на проверката е било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 09.06.2026 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП /липса на застраховка Гражданска отговорност/.

На същата дата – 08.07.2026 г., от Я. З. Б. на д. м. а. към С. П. п. ***, ОДМВР ***, е и. оспорената в настоящото производство ЗППАМ № GPAM-2260161. С нея на оспорващия С. М. Я. е наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, и е отнето СУМПС [номер]. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите в съставения АУАН и е прието, че Я. е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.

Между страните не е спорно, че процесното МПС с Рег. № [рег. номер] е собственост на „БУЛ-ГЕЙТ“ ЕООД с ЕИК: *********, което е видно и от Свидетелството за регистрация на автомобила. Не е спорно и обстоятелството, че към датата и часа на процесната проверка – 08.07.2026 г. около 11:15 ч., за която е съставен АУАН Серия GA № 4132062 от 08.07.2026 г., за горепосоченото МПС не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Такава е била сключена около 20 минути след проверката – на 08.07.2026 г. в 11:36 ч., с начални дата и час на покритие – 08.07.2026 г. 11:51:17 ч., видно от представената по делото застрахователна полица № ****************.

В хода на съдебното дирене от Изпълнителния директор на Гаранционния фонд и от Началника на Сектор Пътна полиция – Сливен при ОД на МВР – Сливен, са представени и документи, от които е видно, че:

- до „БУЛ-ГЕЙТ“ ЕООД, в качеството му на собственик на процесното МПС, на 15.05.2026 г. е изпратено Уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ – с Изх. № 017417 от 10.05.2026 г. по описа на Гаранционния фонд;

- процесното МПС е със служебно прекратена регистрация от дата 09.06.2026 г. – поради липса на застраховка гражданска отговорност;

- собственикът на процесното МПС не е уведомяван за прекратяване на регистрацията на МПС;

- процесното МПС е с възстановена регистрация на 08.07.2026 г. – поради сключена застраховка гражданска отговорност.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 08.07.2026 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 10.07.2026 г. и следователно е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Жалбата е подадена и от надлежна страна – адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.

Спазена е установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания за издаването на заповедта.

Нарушението, за извършването на което е приложена процесната ПАМ спрямо водача С. М. Я., е за управление на автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Посочената норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, като служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След измененията на ЗДвП – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., включително към датата на издаване на оспорената заповед, е отпаднало изискването в ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР, за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Но нормата на чл. 574, ал. 10 от КЗ регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Съгласно чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган, да прекрати регистрацията на превозното средство. От посочените разпоредби следва извод, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ, е съществено изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, включително на налаганите административни санкции и принудителни административни мерки, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл. 6 от АПК – за законност и съразмерност.

В случая по делото няма доказателства за извършено уведомяване на собственика на автомобила – „БУЛ-ГЕЙТ“ ЕООД, за липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобил с Рег. № [рег. номер], нито от Гаранционния фонд, нито от Информационния център. Липсват доказателства, че изпратеното на 15.05.2026 г. до „БУЛ-ГЕЙТ“ ЕООД, в качеството му на собственик на процесното МПС, Уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ, е получено от него. Следователно, не може да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което да обоснове прилагането на процесната ПАМ за управление на МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Доколкото в тежест на административния орган е да установи и да докаже съществуването, към датата на издаване на оспорения акт, на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславящи наличието на възприетата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ, доказателства за изискуемото се уведомяване на собственика на автомобила по чл. 574, ал. 10 от КЗ, следва да са били събрани още към момента на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съответно към датата на постановяването на акта за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП. В случая такива доказателства липсват. Това, освен че сочи на допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на оспорения акт, с оглед изискването на чл. 35 от АПК за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславя и недоказаност на субективния елемент на административното нарушение, извършването на което е възприето като основание за прилагане на процесната ПАМ. Допуснатото процесуално нарушение е довело до фактическа и правна необоснованост на направения от административния орган извод за наличие на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП по отношение на оспорващия С. Я..