Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 65 от 03.06.2025, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Търговско дело 28/2025
Вид
Определение № 65
Подписан
03.06.2025
Състав
Петя Христова Манова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал.6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 65 гр. Сливен, 03.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Търговско дело № 20252200900028 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба от Агенция по вписванията , чрез упълномощен представител, с която се иска изменение на постановеното решение в частта за разноските, съгласно което, Агенцията е осъдена да заплати на ТД „ КАТЕКС М “ ЕООД, разноски в размер на 410 лв.

Счита, че в тази част решението следва да бъде отменено като недопустимо и неправилно, тъй като производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е охранително и като такова по него не могат да се присъждат разноски, доколкото и самият съд не признава качеството на Агенция по вписвания като страна и отрича правото й да обжалва съдебния акт. Цитира съдебна практика.

Иска се изменение на решението в частта за разноски, като да бъде оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.

Препис от молбата е изпратен на насрещната страна за отговор, който е подаден в срок.

Счита молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Счита, че макар производството пред съда да е охранително и с едностранен характер, присъждането на разноски е предвидено в изричната разпоредба на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ.

С тази норма, законодателят дал възможност при направено искане и при уважена жалба в производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, АВп да понесе отговорността за направените от молителя разноски по обжалването на отказа, в случай на отмяната му.

Сочи, че по този въпрос е формирана константна практика на Апелативен съд- Бургас, обективирана в Определение № 230/29.11.2021 г. по в.т.д. № 251/2021 г., Определение № 71/29.09.2021 г. по в.т.д. 269/2021 г. и др. по въпроса била налице и практика на СлОС, която цитира в отговора.

Молбата е с правно основание чл. 248 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

1

С постановеното по делото решение № 26/20.05.2025 г., съдът е отменил обжалвания отказ на ДЛР и е присъдил в полза на жалбоподателя разноски, които е направил в настоящото производство в общ размер на сумата 410лв, от която : държавна такса – 10 лв. и адв.възнаграждение - 400лв.

Отговорността за разноски на Агенция по вписванията е основана на нормата на чл.25,ал.6 ЗТРРЮЛНЦ (нова, обнародвана В ДВ, брой 105/11.12.2020 год.), уреждаща реда за обжалване на отказите на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по Вписванията, „в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс",

Ако отговорността за разноски не беше изрично уредена в нарочна правна норма, при обжалването на отказ на ДЛР по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, не би следвало да се присъждат разноски на основание нормата на чл. 541 от ГПК.

Налице е обаче специална разпоредба, която препраща към реда за присъждане на разноски, уреден в общите разпоредби за разноски в ГПК.

На съда е известно становището на ВКС, който приема, че да се присъждат разноски по реда на ГПК означава, че се препраща към чл. 541 от ГПК.

Това тълкуване обезсмисля приемането на изрична разпоредба за отговорността за разноски и противоречи на формалната логика, тъй като в текста е прието че „се присъждат разноски“, а в чл. 541 от ГПК изрично е уредено, че такива не се присъждат.

Подобно тълкуване противоречи и на мотивите към законопроекта за ИД на ЗТРРЮЛНЦ, който предвижда облекчаване на реда за присъждане на направените разноски в производствата по обжалване на отказите на ДЛР пред съдилищата, когато жалбата е основателна и съкращаване на производствата по ЗОДОВ.

Ето защо, съгласно специалната норма на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, следва да намерят приложение общите правила на ГПК, а именно: чл.78 ГПК.

По изложените съображения, съдът намира молбата по чл. 248 ГПК за неоснователна , поради което следва да я остави без уважение.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № СД-03-01-3288/28.05.2025 г. на Агенция по вписванията, гр. София, ******* с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 26/20.05.2025 г. по търг.дело № 28/2025 по описа на СлОС, в частта за разноските, с което Агенцията е осъдена да заплати на ТД ТД „ КАТЕКС М “ ЕООД , ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ****** представлявано от управителя М.М. Д., сума в размер на 410 лева – разноски по делото като НЕОСНОВАТЕЛНА.

2

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Апелативен съд - Бургас, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________

3