Решение № 169 от 23.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Л. при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора ЕМИЛ ГАЛИПОНОВ като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600097 по описа за 2024 година С присъда № 138 от 21.09.2023 г. по НОХД № 989/2022 г., Софийски градски съд, НО, 30 състав, е признат подсъдимия К. И. Г. за виновен в това, че:

-на 07.04.2016 г. н гр.София, чрез огнестрелно оръжие, е направил опит умишлено да умъртви В. М. А., като на основание чл.115 вр. с чл.18, ал.1 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на осем години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

-от неустановен по делото момент до около 22.36 ч. на 07.04.2016 г. в гр.София, без надлежно разрешение, е държал огнестрелно оръжие (пистолет „Макаров” кал. 9х18 мм със заличени номера) и боеприпаси (13 бр. патрони, кал 9х18 мм, предназначени за пистолет „Макаров”), като на основание чл.339, ал.1 вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил едно общо най-тежко наказание осем години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за което е постановил да се изтърпи при първоначален „строг” режим, а съобразно чл.59, ал.1 от НК е приспаднал от това наказание, времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 07.04.2016 г.

С присъдата, подсъдимият е бил осъден на основание чл.52 вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД да заплати на гражданския ищец В. М. А., сумата от 45 000 лева, съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането (07.04.2016 г.).

1

Против присъдата е постъпила жалба и писмено допълнение към нея от адв.П. К. – служебен защитник на подс.К. Г., с оплаквания за неправилност, изразяваща се в необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост. В жалбата се твърди, че по делото не е доказано Г. да е извършил престъпление по вменената му правна квалификация – опит за убийство и че изложената в обвинителния акт фактология не е установена по категоричен начин. По мнението на защитата, събраните доказателства, в т.ч. показанията на пострадалия са изключително противоречиви (за начина и механизма на прострелването, за мястото на инцидента, за местоположението на стрелеца и простреляния), като те са получили превратно тълкуване в мотивите на СГС, а несъответствията не са били отстранени. Лансира се, че като цяло осъждането почивало единствено на тези показания и на косвени доказателства, като се поставя под съмнение свидетелската годност на потърпевшия, с оглед данни от близките му за прекаран мозъчен инсулт и неизясняване на състоянието му по експертен път. Оспорва се и становището на СГС за субективна цел у дееца за умъртвяване и се обръща внимание на заключението на съдебномедицинската експертиза, според което на В. А. са били причинени леки телесни повреди. По отношение на обвинението по чл.339 от НК се възразява, че оръжието и боеприпасите били намерени на различни места в двора и около къщата, че по инкриминираните предмети не били открити дактилоскопни следи, че по кобура е имало само ДНК от пострадалия и че жилищното помещение не е било обитавано само от подсъдимия. В този аспект се оспорва и изводът на първата инстанция за държането на пистолета и патроните именно от подс.Г.. Изразява се недоволство и срещу размера на наложеното наказание (има се предвид общото най-тежко), което по мнението на защитата не било съобразено със смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства и с неговата личност.

Възразява се и срещу уважаването на гражданския иск, който защитата счита за недоказан по основание и размер. В този смисъл се настоява присъдата да бъде отменена и да се постанови нова, с която да се измени правната квалификация и да се определи по-леко наказание.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, представителят на А. П. – София, намира обжалваната присъда за обоснована, законосъобразна и справедлива, а подадената срещу нея жалба за неоснователна. Прокурорът намира обвинението за доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните гласни, писмени и веществени доказателства и приети експертни заключение.

Солидаризира се с обсъждането и оценката на доказателствата от първостепенния съд в мотивите му. Намира наложеното наказание за справедливо и заявява, че не споделя доводи за неговото допълнително намаляване и за отлагане на изпълнението му по чл.66 от НК. Предлага присъдата да бъде потвърдена, а жалбата оставена без уважение.

Конституираният в първоинстанционното производство частен обвинител и граждански ищец В. М. А. е починал на 02.12.2023 г. (малко след размяната на книжата по депозираната срещу присъдата въззивна жалба). Да встъпят в правата му, като частни обвинители и граждански ищци, са пожелали неговите наследници – пълнолетните му деца Л. В. Л., А. В. М. и М.

2

В. М., които във въззивното производство са конституирани в това качество, като страни. Същите молят за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Подсъдимият К. Г. не се явява, нередовно призован. Въззивното производство за същия (както и първоинстанционото такова по НОХД № 989/2022 г. на СГС, чиято присъда е предмет на настоящата въззивна проверка), е протекло при условията на чл.269, ал.3, т.1, т.2 и т.4, б. „а” от НПК едновременно, тъй като не е намерен на посочения от него адрес в страната, след щателно издирване местоживеенето му в РБългария не може да бъде установено и са налице данни, че е напуснал българската територия (на 20.01.2019 г., прЕМИЛ ГАЛИПОНОВПП Аерогара София, т.е. преди връщането на делото за ново разглеждане от СГС), при неизвестно местоживеене в чужбина, като въззивният съд е счел, че отсъствието му не би затруднило разкриването на обективната истина. Служебният му защитник, адв.К. заявява, че поддържа изцяло жалбата и допълнението. Настоява отново за противоречивост на доказателствената съвкупност и за недоказаност на начина на осъществяване на деянието против личността. Акцентира на характера на телесните увреждания на пострадалия и твърди липса на умисъл у подсъдимия за умъртвяване другиго. Пледира за намаляване на наказанието, като прекомерно тежко и несправедливо. Претендира и за редуциране размера на уважения гражданския иск.

Настоящото въззивно разглеждане на делото е второ по ред и до него се е стигнало при следната хронология: по внесения обвинителен акт първоначално е образувано НОХД № 4914/2017 г. на СГС, приключило с осъдителна присъда, потвърдена с Решение от 10.12.2020 г. по ВНОХД №707/2020 г. на САС, което е било отменено с Решение от 21.10.2021 г. по н.д.

№ 447/2021 г. на ВКС (поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в позоваване на неприобщени по реда на НПК доказателства и липса на мотиви) и делото е върнато за ново разглеждане на САС. С Решение от 15.03.2022 г. по ВНОХД № 1150/2021 г., САС е отменил постановената присъда и е върнал делото за ново разглеждане на СГС, поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в накърняване на принципа за неизменност на състава на съда, тъй като разпоредителното заседание, на което са били решени въпросите от кръга по чл.248 от НПК е проведено в един състав (с участието на едни съдебно заседатели), а после, без действията да бъдат преповторени, разглеждането на делото е продължило и приключило в друг съдебен състав (с участието на други съдебни заседатели).

В резултат на връщането е образувано НОХД № 989/2022 г. на СГС, чиято присъда е предмет на сегашния въззивен контрол.

***

Апелативен съд – София, като въззивна инстанция, проверявайки правилността и законосъобразността на постановената присъда, във връзка с направените оплаквания и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира, че в конкретния казус са налице основанията, визирани в чл.337, ал.1, т.2 вр. с чл.334, т.3 от НПК.

3

Въз основа на събраните по делото доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. И. Г., с ЕГН **********, е роден на *** г. в гр.София, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, осъждан, с неустановено местонахождение – обявен от СГС за национално и международно издирване, с взета мярка за неотклонение „задържане под стража” (неизпълнена) и явяващ се обект на издадена ЕЗА.

До инкриминираната дата, спрямо подс.К. Г. са постановени следните съдебни актове:

С влязла в сила на 03.02.1998 г. присъда по НОХД № 370/1997 г. на Софийския военен съд, Г. е бил осъден за две престъпления – по чл.339 от НК и по чл.348Б, като на основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК му е определено едно общо, най-тежко наказание 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл.66 от НК с изпитателен срок от пет години, а към него е присъединено наказание глоба в размер на 4 000 лева. За това осъждане на лицето е настъпила реабилитация по право.

С влязло в сила на 30.06.2004 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 4901/2004 г. на СРС, Г. е бил осъден при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК на глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца (със зачитане на отнемане на свидетелството за управление от 24.11.2003 г.), за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Няма данни за плащане на глобата, но може да се приеме, че предвид изминалите почти осем години до влизането в сила на следващия съдебен акт, по конкретното осъждане е настъпила реабилитация по чл.88а, ал.1 вр. с чл.82, ал.1, т.5 от НК.

С влязло в сила на 21.03.2012 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 9536/2011 г. на СРС, подсъдимият е бил осъден при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК на пробация – при първите две задължителни пробационни мерки, за срок от 7 месеца и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца, за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

С влязло в сила на 20.10.2014 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 4808/2014 г., подсъдимият е бил осъден при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК на пробация – при първите две задължителни пробационни мерки, за срок от 1 година, за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК (умишлено, от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода), извършено на 19.08.2013 г.

По нито едно от преждеспоменатите две осъждания, деецът не е бил реабилитиран (нито по съдебен ред, нито са изтекли сроковете за т.нар.

„абсолютна”/„безусловна” реабилитация по чл.88а от НК, в т.ч. не е било изпълнено изискването на чл.88а, ал.4 от НК).

След инкриминираната дата, спрямо подсъдимия са влезли в сила още два осъдителни съдебни акта:

С определение за одобряване на споразумение от 18.07.2017 г. по НОХД № 1173/2017 г. на РС-Монтана, на Г. е наложено наказание 11 месеца 4 лишаване от свобода, условно – с изпитателен срок от три години и шест месеца, за престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5 вр. с ал.1 от НК (за противозаконно подпомагане на 36 чужди граждани, сред които и такива ненавършили 16-годишна възраст, да преминат през страната, чрез превозването им), извършено на 11.12.2016 г., т.е. само три месеца след като взетата първоначално мярка за неотклонение на дееца по настоящото дело „задържане под стража” е била изменена в „гаранция”.

С присъда, влязла в сила на 29.08.2018 г. по НОХД № 1139/2018 г. на РСПазарджик, Г. е бил осъден на глоба в размер на 1 000 лева, за престъпление по чл.345, ал.1 от НК (служене с контролни знаци – 2 бр. регистрационни табели за друго МПС), извършено на 10.07.2018 г. (виж справка за съдимост на л.8286 от НОХД № 989/2022 г. на СГС).

Подсъдимият К. Г. в миналото за известно време развивал търговска дейност, чрез регистриран през 2009 г. ЕТ „К. Г. – Алпина плюс” (с основен предмет строително-ремонтни и монтажни работи по алпийски способ, бояджийски, ВиК услуги, поставяне на изолации и пр.), и чрез регистрирано през 2015 г. еднолично дружество „Алпина” ЕООД, на което се явявал едноличен собственик на капитала и управител (по официални данни от АВ, ТР). Г. е баща на три деца, от различни майки, последното от които е родено през 2007 г. Той притежавал дворно място в *** в гр.София (стара местност „***”), който попадал на територия „земеделска” по трайното си предназначение. Неговото дворно място, както и околните му, се водели на един общ административен адрес ***. Дворното място на подсъдимия представлявало Г-образен парцел (по-дълъг по продълженията си и сравнително по-тесен откъм шИ.), като обграждал от две страни съседен правоъгълен парцел с площ от 1 047 кв.м., принадлежал до есента на 2009 г. на лицето Н. И. К. и съпругата му. В имота на К. имало изградена много назад във времето, без строително разрешение, тухлена сграда – къща/вила (с основен първи етаж и малка надстройка – виж сн.4 от фотоалбум на л.20-22, том 1 от д.п.), която се падала близко до границата с имота на подсъдимия и която същият по споразумение с К. обитавал, поради липса на свое жилище.