Решение № 260164 от 07.12.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ / 07.12.2020г. гр.Плевен 07.12.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри в.гр.с.в публичното заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

: КРАСИМИР

ПЕТРАКИЕВ при секретаря Жени Стойчева и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело

№773 по описа за 2020г.на

ПОС и за да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд №813 от 08.07.2020г., постановено по гр.д.№534/2020г.по описа на същия съд на основание чл.178, ал.1,т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР Главна дирекция „***“,гр.София, бул.*** 1, представлявана от Х.Т. е осъдена да заплати на С.П.С., ЕГН**********,*** сумата 1940,96 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд/след превръщането на нощните часове към дневни/ през периода от 01.02.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото 31.01.2020 г. до окончателното ѝ плащане.Със същото решение на ПРС на основание чл.86 ЗЗД Главна дирекция „***“, гр.София, бул.“***“№1, представлявана от Х.Т. е осъдена да заплати на С.П.С., ЕГН **********,*** сумата от 297,45 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1940,96 лв. за периода от 01.02.2016 год. до 31.12.2019г.С решението на ПРС на основание чл.78,ал.1 ГПК Главна дирекция „***“, гр.София, бул. “***“№1,представлявана от Х.Т. е осъдена да заплати на С.П.С., ЕГН **********,*** сумата 140 лв., представляваща деловодни разноски за депозит за вещо лице.На основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3, предложение второ ЗА Главна дирекция „***“, гр.София, бул.*** 1,представлявана от Х.Т. е осъдена да заплати на адв.П.Л.П. сумата от 370 лв. за адвокатско възнаграждение.С решението на ПРС на основание чл.78, ал.6 ГПК Главна дирекция „***“гр.София,бул.“***“№1, представлявана от Х.Т. е осъдена да заплати по сметка на Плевенски Районен съд държавна такса в размер на 127,64 лв.

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция“***”,представлявана от директора Х.Т. чрез юрисконсулт Румена Стоичкова,с която същото се обжалва изцяло като неправилно.Въззивникът счита за неправилен изводът на съда,че след като норма за преобразуване на нощен труд с коефициент 0,143 , предвидена в отменената Наредба №8121з-407/11.08.2014г.не е предвидена в следващите наредби ,е налице празнота в закона.Посочено е,че за служителите на МВР действа Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,издадена на осн.чл.187 ал.9 във вр.ал.8,чл.187а ал.4 и чл.188 ал.1 от ЗМВР,че ПРС неправилно е приложил като обща уредба тази в КТ,респ.НСОРЗ.Посочено е ,че за държавните служители,чиито правоотношения се уреждат от ЗМВР разпоредбата на чл.9 НСОРЗ е неприложима,тъй като не са налице две от нейните четири предпоставки–продължителност на нощното работно време,по-малка от дневното и трудово възнаграждение,заработено по трудови норми.Изложени са доводи,че с оглед спецификата на функционалните задължения на държавните служители по чл.142 ал.1,т.1 ЗМВР ,в случая е налице общ закон- Закона за държавния служител и специален закон ЗМВР,които регламентират една и съща материя,а именно работата на държавни служители,че Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация/ДВ бр.49/2012г.в сила от 01.07. 2012г./приета на осн.чл.67 ал.3 от ЗДСл.също не предвижда механизъм за превръщане на часовете нощен труд в дневен.Посочено е,че чл.187 ал.3 ЗМВР допуска полагане на нощен труд до 8 часа,за разлика от чл.140 ал.1 КТ, където нощният труд е ограничен до 7 часа,че дори да бъде приложен механизма на чл.9 ал.1 НСОРЗ за превръщане на нощния труд в дневен се получава коефициент 1 /8:8/ и няма законово основание за прилагане на друг различен коефициент.Твърди се ,че ПРС необосновано е приел ,че неприлагането субсидиарно на правилата на КТ и НСОРЗ поставя служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от др.държавни служители и от лицата,работещи по трудово правоотношение.Твърди се,че в чл.178 ал.1 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения на държавните служители и тяхното изплащане,а отделните видове допълнителни възнаграждения за държ. служители в МВР са посочени изрично в тази разпоредба,съответно Наредба №8121з-776/29.07.2016г.определя реда за отчитане на работното време,а специалната уредба дерогира общата.В жалбата въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.46 ал.1 ЗНА,като счита,че нормите на цитираната Наредба на МВР за държавните служители ,регламентиращи отработеното време между 22.00 и 06.00ч.са ясни по смисъл ,отразяват волята на законодателя и няма необходимост от тяхното тълкуване.Посочено е,че предявеният иск за изплащане на възнаграждение за извънреден труд , формиран в резултат на умножение на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143 ,както и искът по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава,са неоснователни.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на Плевенски РС и вместо него да постанови друго,с което да бъдат отхвърлени исковете.Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият С.П.С. чрез своя пълномощник адвокат П.П. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В същия е взето становище,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС е правилно и законосъобразно.Изложени са съображения за законосъобразност на направения от ПРС извод,че при липсата на специално правило,което да определя методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисление на работното време относно държавните служители в МВР,нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9 ал.2 НСОРЗ.В тази насока въззиваемият се позовава и на постановеното от ВКС решение №311/08.01.2019г.по гр.д. №1144/2018г.на ІV г.о.Твърди се ,че при определяне на полагащото се за адвокат П. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА,ПРС правилно е приложил разпоредбите на Наредба №1 от 09.07.2004г.за мин. размери на адв.възнаграждения.В заключение въззиваемият моли съда да постанови решение,с което обжалваното решение на ПРС да бъде потвърдено. На осн.чл.38 ал.2 ЗА се претендира адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно представителство и за въззивната инстанция,а ако първоинстанционното решение бъде частично отменено е направено искане за присъждане адв.възнаграждение ,съобразно отхвърлената част на въззивната жалба.За съдебното заседание на 18.11.2020г.въззиваемият С.С. и неговият пълномощник адвокат П.П. не се явиха.

Депозирана е молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие,в която е взето становище,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено,като се поддържат съображенията,изложени в писмения отговор.

Претендират се и направените по делото разноски за въззивната инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

С определение на ПРС №260083 от 17.08.2020г.на основание чл.248 ГПК е изменено горепосоченото решение в частта за разноские,като на осн.чл.38 ал.2,вр.ал.1,т.3

,предл.второ от ЗА ГД ”***” е осъдена да заплати на адвокат П.П. сумата 665,87лв.за адвокатско възнаграждение,вместо посочената в диспозитива сума в размер на 370лв.

Срещу определението на ПРС по чл.248 ГПК е постъпила и частна жалба от ГД”***”.В същата са изложени доводи,че ищецът не е представил доказателства за наличие на основание за предоставяне на безплатна правна помощ,че това е констатирано от ПРС,но неправилно съдът е приел,че след като липсва оспорване от страна на ответника,възнаграждението следва да се определи от съда.Жалбоподателят моли Окръжния съд да отмени обжалваното определение на ПРС и да бъде определен размер на адв. възнаграждение,съгласно Наредба №1/09.07.2004г.за мин.размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл.248 ал.2 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от С.С. чрез пълномощника му адвокат П.П. от ПАК,в който е взето становище,че жалбата е неоснователна,а определението на ПРС по реда на чл.248 ГПК следва да бъде потвърдено.

Окръжният съд като прецени изложените във въззивната жалба,както и в частната жалба оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Частната жалба е подадена в срока по чл.248 ал.3 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Безспорно между страните е,че за процесния период 01.02.2017г.-31.12.

2019г.ищецът С.П.С. е заемал длъжността младши инспектор в група 01”Патрулно постова дейност” на сектор Опазване на обществения ред в железопътния транспорт гр.Горна Оряховица на Зонално жандармерийско управление гр.Горна Оряховица към Дирекция”Жандармерия” при ГД ”***” към МВР. Няма спор,че между страните е възникнало служебно правоотношение.Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи при режим на труд на смени с продължителност 12 часа, като е полагал труд и през нощта за времето от 22.00.до 06.00ч.,а работното време е изчислявано сумарно , съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР.

След подаване на въззивната жалба,в хода на въззивното производство е настъпило правоприемство относно въззивника.Със закона за изменение на ЗМВР /ДВ бр.60/2020г./в сила от 01.10.2020г.е изменен чл.38 ЗМВР и съгласно новата разпоредба на чл.38,т.3 ЗМВР се създава Главна дирекция ”Жандармерия, специални операции и борба с тероризма”,а според чл.37 ал.2 ЗМВР главните дирекции са ЮЛ.Съгласно §83 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР/в сила от 01.10.2020/, създадената с този закон ГД”Жадармерия ,специални операции и борба с тероризма”е правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и архивния фонд на Специализирания отряд за борба с тероризма и на Главна дирекция "***", свързани с дейността на или ползвани от дирекция "Жандармерия"..На това основание и съгласно чл.227 ГПК с определение на ПОС от 21.10.2020г.бе заличен като въззивник Главна дирекция ”***”към МВР София и като въззивник бе конституиран правоприемника Главна дирекция”Жандармерия,специални операции и борба с тероризма”към МВР София.

В исковата си молба,ищецът твърди, че за процесния период 01.02.2017г.-31.12.2019г.е положил общо 1 892 часа нощен труд,който следва да бъде преизчислен с коефициент от 1,143 ,съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за преобразуване на нощния труд към дневен труд,което води до разлика от 270,556 часа,представляващи извънреден труд.Съобразно заплатата ищецът претендира ,че му се дължи допълнително възнаграждение за този извънреден труд в размер на 1 639,57лв., ведно със законна лихва върху сумата , считано от датата на завеждане на ИМ -31.01.2020г.до окончателното й изплащане.На осн.чл.86 ЗЗД се претендира и обезщетение за забава в размер на 100лв.върху главницата за същия период.По реда на чл.214 ал.1 ГПК ищецът е направил увеличение на така предявените искове, допуснато от ПРС.

В хода на съдебното дирене пред ПРС са събрани писмени доказателства, назначена е и съдебно-икономическа експертиза.От заключението на вещото лице Т.И.,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12 часови смени,вкл.и през нощта от

22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно.За периода от 01.04.2015г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25. 05.2015 г.,впоследствие отменена с решение на ВАС на РБ от 11.07.2016г.по адм.д.№5450/2016г. От 02.08.2016г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като съгласно тези наредби при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В тези наредби не е предвидено изрично и не е регламентирано преизчисляване на нощен труд към дневен.Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към дневни,с коефициент 1,143 съобразно чл.9 ал.2 от