Решение № 546 от 02.11.2023, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 2992/2022
- Вид
- Решение № 546
- Подписан
- 02.11.2023
- В сила
- 28.11.2023
- Състав
- ЙОВКА БОЙЧЕВА ПУДОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.233 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.72, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.69б, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 9, ал. 2, т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.128 · Кодекс на труда
- чл.176а, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.177, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.178 · Кодекс на труда
- чл.220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.222, ал.1 и ал.3 · Кодекс на труда
- чл.222, ал.1 и ал.3 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 и ал.2 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 и ал.2 · Кодекс на труда
- чл.228 · Кодекс на труда
- чл.228, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.242 · Кодекс на труда
- чл.245 · Кодекс на труда
- чл.245, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.270 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.270, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1 т.2, предл. 2 · Кодекс на труда
- чл.67, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 546 гр. К., 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Р.Г.Д. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510102992 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.245 във вр. с чл.128, т.2 от КТ, чл.222, ал.1 и ал.3, чл.220, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е работил на длъжност “Ш.” за ЕТ „А.” - гр.Г., на основание сключен трудов договор по чл.67, ал.1, т.1 от КТ от ***г., в сила от *** г., на пълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 355 лева и с право на платен годишен отпуск от 20 дни. С допълнителни споразумения от
01.01.2011г. основното трудово възнаграждение било увеличено на 410.00 лв.; от 01.01.2012г. - на 465.00 лв.; от 01.01.2013г. - на 515.00 лв.; от 01.01.2014г. - на 540.00 лв.; от 01.01.2015г. на 577.00 лв.; от ***г. - на 590.00 лв. С допълнително споразумение от ***. основното му трудово възнаграждение било увеличено на 860.00 лева, а допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит било определено на сума в размер на 99.12 лева или брутната работна заплата в към ***. била в размер на 959.12 лева. Срокът на предизвестието при прекратяване на трудовия договор бил еднакъв и за двете страни и определен на 30 календарни дни. Съобразно чл.12, ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата към 01.09.2020г., основното му трудово възнаграждение било в размер на 860.00 лева, а допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит определено на сума в размер на 159.96 лева (18,6% върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор - 0,6% за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит — 31 г.), а брутната работна заплата била изчислена в случая към 01.09.2020г. в размер на 1019.96 лева, а нетното възнаграждение – 1
791.47 лева. На ***. бил предизвестен от работодателя, че договорът му ще бъде прекратен на основание чл.328, ал.1 т.2, предл. 2 от КТ поради съкращаване на щата и със заповед *** от ***. трудовият му договор е прекратен, считано от същата дата ***. без да е спазен срока от 30 дни за предизвестие при прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя. За периода на действие на трудовия договор изпълнявал добросъвестно задълженията си по него, а работодателят не изпълнявал добросъвестно задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение, като от месец септември 2020г. въобще не е изплащал трудовото възнаграждение. Работодателят не е изплатил полагащото му се нетно трудово възнаграждение, както следва: за м.Септември 2020г. в размер на 791.47 лв.; за м.Октомври 2020г. в размер на 791.47 лв. ; за м.Ноември 2020г. в размер на 791.47 лв.; за м.Декември 2020г. в размер на 791.47 лв.; за м.Януари 2021г. в размер на 791.47 лв. ; за м.Февруари 2021г. в размер на 791.47 лв.; за м.Март 2021 г. в размер на 791.47 лв.; за м.Април 2021г. в размер на 791.47 лв.; за м.Май 2021г. в размер на 791.47 лв.; за м.Юни 2021г. в размер на 780.25 лв., за м.юли 2021г. в размер на 209.35 лв. и за м.август 2021г в размер на 430.67 лв. Заявява, че до датата на прекратяване на трудовото правоотношение /считано от *** г./ за м.Август 2021 г. отработил 12 работни дни от общо 22 работни дни за месеца, като и е ползвал неплатен отпуск в размер на 3 работни дни (зачетени за осигурителен стаж по реда на чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО), за които е следвало да получи част от полагащото му се нетно трудово възнаграждение в размер на 430.67 лева, което не е изплатено от работодателя към настоящия момент. Заявява, че освен посочените чисти суми за получаване ответникът му дължал и законната лихва за забава на изплащането на трудовото възнаграждение на основание чл.245, ал.2 от КТ. Ответникът му дължал също обезщетение на основание чл.222, ал.1 от КТ в размер на 703.78 лв. в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. В случая твърди, че от дата на прекратяване на трудовото правоотношение, считано от *** г до 01.10.2021 г. е останал без работа.
Месецът, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение бил м.юли 2021 г, то дължимото брутното трудово възнаграждение по чл.228 от Кодекса на труда се определяло на 1018.21 лева (23 р.дни х 44.27 лева СДТВ), а нетно трудово възнаграждение (обезщетение) по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда било в размер на 703.78 лв. Освен посочената чиста сума за получаване работодателят дължал и законната лихва за забава на изплащането на обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ на основание чл.228, ал.3 от КТ /Обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през които правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок./ дължал също обезщетение на основание чл. 220, ал.1 от КТ в размер на 916.39 лв. поради спазване на предизвестието и законната лихва за забава на изплащането на обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ на основание чл.228, ал.3 от КТ. По силата на чл.224, ал.1 и ал.2 и чл.177, ал. 1 във вр. с чл.176а, ал.1 от КТ във вр. чл.178 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение имал право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Със Заповед №*от *** г. ответникът следвало 2 да начисли и изплати обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 33 дни, в общ размер на 1645.38 лв., като след приспадане и начисляване на дължимия данък (е размер на 10% от дължимата сума) дължимата сума е в общ размер на 1480.84 лв., изчислен както следва: За 2020г. неизползвани 20 дни полагаем годишен отпуск в размер на 897.48 лева; За 2021г. неизползвани 13 дни полагаем годишен отпуск в размер на 583.36 лева. Нетното дължимо от ответника обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ било в размер на 1480.84 лв. и се дължала заедно със законната лихва за забава на основание чл.228, ал.3 от КТ. Към датата на прекратяване на трудовия договор (*** г.) навършил пенсионна възраст (на 05.07.2021 г) и подал молба за пенсиониране в НОИ, за което уведомил работодателя си. С разпореждане №********** от 23.09.2021 г. му била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 05.07.2021г. На ***. била издадена Заповед № ******., с която трудовият договор бил прекратен на основание чл.328, ал.1 т.2, предл.2 от КТ. Предвид разпоредбите на чл.222, ал.3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, имал право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, тъй като придобил при същия работодател 10 години трудов стаж през последните 20 години. Тъй като придобил при ответника непрекъснат трудов стаж в размер 11 години 4 месеца и 22 дни за периода от ***г до *** г., следвало да му се начисли и изплати обезщетение на основание чл.222, ал.3 от КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, в общ размер на 6119.76 лв. Това обезщетение му се дължало заедно със законната лихва за забава. След прекратяването на трудовия договор ответникът не начислил и съответно не изплатил, дължимите му се обезщетения на посочените по-горе основания. Заявява, че не е възможно да уредят отношенията си доброволно. При опити да се свърже с ответника, същият първоначално обещавал, че ще изпълни задълженията си, а след това започнал да отклонява обажданията си. Ето защо бил налице правен интерес от предявяването на обективно съединени искове. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЕТ „А.” с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.Г., ***, представлявано от П. Б.П., с ЕГН-**********, да заплати на С. В. Д., с ЕГН-**********, с постоянен адрес гр.Г., ***, следните суми: - 791.47 лв. нетно трудово възнаграждение за месец септември 2020г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане; -791.47 лв. нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2020г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане; -791.47 лв. нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2020г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане; -791.47 лв. нетно трудово възнаграждение за месец декември 2020г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане; - 791.47 лв. нетно трудово възнаграждение за месец януари 2021 г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане; -791.47 лв. нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2021г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане; -791.47 лв. нетно трудово 3 възнаграждение за месец март 2021г„ ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане; -791.47 лв. нетно трудово възнаграждение за месец април 2021г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане; -791.47 лв. нетно трудово възнаграждение за месец май 2021г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане; -780.25 лв. нетно трудово възнаграждение за месец юни 2021г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане; -209.35 лв. нетно трудово възнаграждение за месец юли 2021г , ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане; -430.67 лв. нетно трудово възнаграждение за месец август 2021г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане; -Лихви за забавено изплащане на трудово възнаграждение за месец септември 2020г. в размер на 171.25 лева от 01.11.2020г. до 19.12.2022г.; -Лихви за забавено изплащане на трудово възнаграждение за месец октомври 2020г. в размер на 164.66 лева от 01.12.2020г. до 19.12.2022г.;
-Лихви за забавено изплащане на трудово възнаграждение за месец ноември 2020г. в размер на 157.84 лева от 01.01.2021г.до 19.12.2022г.; -Лихви за забавено изплащане на трудово възнаграждение за месец декември 2020г. в размер на 151.03 лева от 01.02.2021 г. до 19.12.2022г.; -Лихви за забавено изплащане на трудово възнаграждение за месец януари 2021 г. в размер на 144.87 лева от 01.03.2021 г. до 19.12.2022г.; -Лихви за забавено изплащане на трудово възнаграждение за месец февруари 2021г. в размер на 138.06 лева от 01.04.2021г. до 19.12.2022г.; -Лихви за забавено изплащане на трудово възнаграждение за месец март 2021 г. в размер на 131.46 лева от 01.05.2021 г. до 19.12.2022г.; -Лихви за забавено изплащане на трудово възнаграждение за месец април 2021г. в размер на 124.65 лева от 01.06.2021г. до 19.12.2022г.; Лихви за забавено изплащане на трудово възнаграждение за месец май 2021 г. в размер на 118.05 лева от 01.07.2021г. до 19.12.2022г.; -Лихви за забавено изплащане на трудово възнаграждение за месец юни 2021 г. в размер на 109.67 лева от 01.08.2021 г. до 19.12.2022г.; -Лихви за забавено изплащане на трудово възнаграждение за месец юли 2021г. в размер на 27.62 лева от 01.09.2021 г. до 19.12.2022г.; -Лихви за забавено изплащане на трудово възнаграждение за месец август 2021г. в размер на 53.24 лева от 01.10.2021г. до 19.12.2022г.; -Обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 703.78 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане и лихви за забавено изплащане в размер на 87 лева от 01.10.2021г, до 19.12.2022г.;-Обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 916.39 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане и лихви за забавено изплащане в размер на 113.27 лева от 01.10.2021 г. до 19.12.2022г.; -Обезщетение чл.224, ал.1 от КТ в размер на 1480.84 лв. за неизползван платен годишен отпуск за 2020г. и 2021г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане и лихви за забавено изплащане в размер на 183.04 лева от 01.10.2021г. до 19.12.2022г.;-Обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 6119.76 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане и лихви за забавено изплащане в размер на 756.47 лева от 01.10.2021г. до 19.12.2022г.