Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 55 от 01.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 275/2025
Вид
Решение № 55
Подписан
01.04.2026
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, МАЯ НЕДКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Велико Търново, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Х. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от Х. ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20254001000275 по описа за 2025 година

С Решение № 130/22.07.2025 г. по т. д. № 119/2023 г. Великотърновският окръжен съд оставил без разглеждане като процесуално недопустими предявените от И. А. М., в качеството на синдик на „Росина ойл - 1“ ЕООД (н) - с. Ресен, общ. В.

Търново, против „Росина ойл -1“ ЕООД (н) и „Дан Старт“ АД - гр. В. Търново главни искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Росина ойл -1“ ЕООД (н) на сделки за продажба на имущество, обективирани във фактура №1000005248/05.11.2019 г. и фактура №1000005249/05.11.2019 г., сключени между „Росина ойл - 1" ЕООД и „Дан Старт" АД, като извършени от длъжника сделки в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, които увреждат кредиторите, по които страна е свързано лице с длъжника, както и обусловените от тях главни осъдителни искове с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за сумата от 25 000 лв. без ДДС, представляваща левовата равностойност на имуществото по фактура №1000005248/05.11.2019 г., иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 8 071.25 лв. върху главницата от 25 000 лв. без ДДС за периода от 07.11.2020 г. до датата на подаване на ИМ в съда (08.11.2023г.), осъдителен иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за сумата от 18 000 лв. без ДДС, представляваща левовата равностойност на имуществото по фактура №1000005249/05.11.2019 г., осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 5 811.31 лв. върху главницата от 18 000 лв. без ДДС за периода от 07.11.2020 г. до 08.11.2023г., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху претендираните главници от датата на подаване на ИМ - 08.11.2023 г., до окончателното изплащане и прекратил производството по делото в тази му част.

Отхвърлил изцяло предявените от И. А. М. като синдик на „Росина ойл - 1“ ЕООД (н) против „Дан Старт“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 1

ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Дан Старт“ АД да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Росина ойл - 1“ ЕООД (н) сумата от 25 000 лв. без ДДС, представляваща неизплатена продажна цена по фактура №1000005248/05.11.2019 г. и сумата от 18 000 лв. без ДДС, представляваща неизплатена продажна цена по фактура №1000005249/05.11.2019 г., като погасени чрез извършено извънсъдебно прихващане по силата на Споразумение за прихващане от 05.11.2019г. със съществуващо насрещно парично вземане на „Дан Старт“ АД срещу „Росина ойл-1“ ЕООД (н) по чл. 127, ал. 2 ЗЗД в размер на 105 129.54 лв. за платеното в повече от поетия солидарен дълг, произтичащо от сключен Договор за встъпване в дълг от 17.07.2019 г. и Договор за покупко – продажба на МПС от 11.10.2019 г., до размера на по - малкото от тях.

Отхвърлил изцяло като неоснователни и недоказани предявените от И. А. М. като синдик на „Росина ойл-1“ ЕООД (н) против „Дан Старт“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Дан Старт“ АД да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Росина ойл-1“ ЕООД (н) сума в размер на 8 071.25 лв. мораторна лихва върху главницата от 25 000 лв. без ДДС по фактура №1000005248/05.11.2019 г. за периода от 07.11.2020 г. до 08.11.2023г. и сума в размер на 5 811.31 лв. мораторна лихва върху главницата от 18 000 лв. без ДДС по фактура №1000005249/05.11.2019 г. за периода от 07.11.2020 г. до 08.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата по всяка от двете фактури от датата на предявяване на ИМ в съда - 08.11.2023 г. до окончателното изплащане.

Осъдил „Росина ойл - 1“ ЕООД (н) да заплати от масата на несъстоятелността на „Дан Старт“ АД сума в размер на 290 лв. направени по делото съдебни разноски, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТОС, на осн. чл. 649, ал. 6, изр. 2 пр. 2 ТЗ, сума в размер на 998.82 лв. ДТ за производството и 5 лв. в случай на служебно издаване на ИЛ.

Въззивна жалба против решението е подадена от синдика на „Росина ойл - 1“ ЕООД (н) И. М.. Счита го за неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло, при условията на евентуалност – след отмяната да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените отменителни искове и обусловените от тях осъдителни искове. Съдът е следвало да разгледа предявените искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ и обусловените от тях искове по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД.

Производството по несъстоятелност на „Росина Ойл - 1“ ЕООД е открито с решение от 30.12.2021 г. по т. д. № 217/2019 г. по описа на ВТОС, следователно предвидения в чл.

649, ал. 1 от ТЗ двугодишен срок за предявяване на исковете е спазен (исковете са предявени на 08.11.2023 г.). Решението е неправилно и в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, тъй като претенциите са напълно доказани и установени по размер. Към датата на споразумението за прихващане от 05.11.2019 г. задължението на „Дан Старт“ АД (пасивното вземане) в размер на 51 600 лв. с ДДС по двете фактури от 05.11.2019 г. не е било изискуемо – падежът по фактурите не е бил настъпил. Налице е привидна сделка между свързани лица с цел увреждане правата на останалите кредитори на длъжника. Не е съществувало реално задължение на „Росина Ойл - 1“ ЕООД към „Дан Старт“ АД.

Плащане по сделките не е извършвано, отпуснатият заем от 360 000 лв. не е деклариран пред държавните органи, не е деклариран и произходът на тази сума.

Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбата се 2 поддържа от синдика и от пълномощника адв. Л. Б..

В подадения писмен отговор въззиваемият-ответник „Дан Старт“ АД, чрез пълномощника адв. Хр. Хараламбиева, оспорва жалбата и я счита за неоснователна и недоказана, а обжалвания съдебен акт - за правилен и законосъобразен. Според приложимата редакция на чл. 649, ал. 1 от ТЗ (преди изм. в ДВ бр. 66/01.08.2023 г.), срокът за предявяване на исковете по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ е едногодишен. В случая той не е спазен, тъй като е изтекъл на 30.12.2022 г., преди подаване на исковата молба на 08.11.2023 г. Решението е правилно и в останалата обжалвана част. Процесните вземания са погасени чрез извънсъдебно прихващане и не е налице неизпълнение на паричното задължение по двете фактури. Моли съда да потвърди решението като присъди направените по делото разноски. В съдебно заседание доводите се поддържат от пълномощника адв. М. Балджиева.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Ищецът – синдикът на „Росина ойл-1“ ЕООД (н), е предявил срещу „Росина ойл1“ ЕООД и „Дан Старт“ АД иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Росина Ойл-1“ ЕООД (н) сключените между ответниците – свързани лица, сделки за продажба на имущество, обективирани във фактура № 1000005248/05.11.2019 г. и фактура № 1000005249/05.11.2019 г., увреждащи кредиторите, съединен при условията на кумулативно съединяване с искове по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника „Дан Старт“ АД да върне в масата на несъстоятелността на „Росина ойл-1“ ЕООД (н) сумата от 25 000 лв., представляваща стойността на отчуждените вещи, предмет на продажбата по фактура № 1000005248/05.11.2019 г. и сумата от 8 071.25 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху нея за периода 07.11.2020 г. – 08.11.2023 г. (датата на предявяване на иска), както и сумата от 18 000 лв., представляваща стойността на отчуждените вещи, предмет на продажбата по фактура № 1000005249/05.11.2019 г. и сумата от 5 811.31 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху нея за периода 07.11.2020 г. – 08.11.2023 г., в едно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

При условията на евентуалност ищецът е предявил срещу „Дан Старт“ АД искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000 лв., представляваща неплатена цена по фактура № 1000005248/05.11.2019 г. и сумата от 8 071.25 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху нея за периода 07.11.2020 г. – 08.11.2023 г., както и сумата от 18 000 лв., представляваща неплатена цена по фактура № 1000005249/05.11.2019 г. и сумата от 5 811.31 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху нея за периода 07.11.2020 г. – 08.11.2023 г., в едно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

Производство по несъстоятелност на „Росина Ойл-1“ ЕООД е открито на осн. чл. 630, ал. 1 от ТЗ с Решение № 126/30.12.2021 г. на ВТОС по т. д. № 217/2019 г. при начална дата на неплатежоспособността – 21.11.2019 г. Молбата за обявяване на неплатежоспособност е подадена на 22.10.2019 г.

3

Ответникът „Росина ойл-1“ ЕООД е бил лизингополучател по Договор за финансов лизинг от 12.07.2017 г., сключен с „УниКредит Лизинг“ ЕАД, на въздушно ситов сепаратор за тежки и леки примеси, марка JULITE, модел 7,5FC. С допълнително споразумение от 04.11.2019 г. страните са се споразумели лизингополучателят „Росина ойл-1“ ЕООД да изкупи лизинговия обект предсрочно, при цена от 2 048.39 лв., платима в срок до 12.11.2019 г., като бъдат заплатени и всички възникнали задължения до този момент. С Договор от 05.11.2019 г. лизинговата вещ е продадена от лизингодателя „УниКредит Лизинг“ ЕАД на „Дан Старт“ АД за сумата от 2 048.39 лв., като лизингополучателят „Росина ойл-1“ ЕООД е изразил изрично съгласие правото на изкупуване да бъде упражнено от купувача „Дан Старт“ АД. На същата дата е издадена фактура № 1000005248/05.11.2019 г. (фактура № 5248/05.11.2019 г.) с доставчик „Росина ойл -1“ ЕООД и получател „Дан Старт“ АД, за употребяван въздушно ситов сепаратор за тежки и леки примеси, марка JULITE, модел 7,5FC, за сумата от 25 000 лв. без ДДС (30 000 лв. с ДДС), с падеж 31.01.2020 г., платима по сметка.

Ответникът „Росина ойл-1“ ЕООД е бил лизингополучател по Договор за финансов лизинг от 20.11.2018 г., сключен с „УниКредит Лизинг“ ЕАД, на Полуремарке KRONE, модел SD. С Договор от 05.11.2019 г., лизинговата вещ е продадена от лизингодателя „УниКредит Лизинг“ ЕАД на „Дан Старт“ АД за сумата от 5 280 лв. с ДДС, като лизингополучателят „Росина ойл-1“ ЕООД е изразил изрично съгласие правото на изкупуване да бъде упражнено от купувача „Дан Старт“ АД.

Издадена е фактура № 1000005249/05.11.2019 г. (фактура № 5249/05.11.2019 г.) с доставчик „Росина ойл-1“ ЕООД и получател „Дан Старт“ АД, за полуремарке, марка KRONE, модел SD, с рег. № ВТ 9302 ЕВ, за сумата от 18 000 лв. без ДДС (21 600 лв. с ДДС), с падеж 31.01.2020 г., платима по сметка.

И двете вещи са били предмет на договор за залог, вписан в ЦРОЗ на 10.01.2020 г., за обезпечаване на задължения на „Дан Старт“ АД към „Агромакср“ ООД и продадени след вписано на 21.02.2020 г. пристъпване към изпълнение.

От заключението на допуснатата пред първоинстанционния съд съдебносчетоводна експертиза се установява, че двете фактури са отразени в счетоводството на „Росина Ойл-1“ ЕООД и „Дан Старт“ АД, и са включени в съответните месечни регистри по ЗДДС – справка-декларация и дневници за м. ноември 2019 г.

В счетоводството на двете дружества не е отразено плащане, а погасяване на задължението по двете фактури чрез прихващане съгласно Споразумение за прихващане.