Решение № 1441 от 15.04.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1441, 15.04.2020 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 13.03.2020 г. в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

9083 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Ищците МИНИСТЕРСТВО НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ със седалище в гр. София с адрес за призоваване – гр.

Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Пловдив с адрес в гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, представлявани от пълномощника им юрисконсулт *****, твърдят, че са кредитори на А.Х.Г. по Договор за наем № **** г. и по Договор за наем № **** г., произтичащите вземания от които са установени с влезли в сила съдебни решения, както и че след възникване на вземанията им ответникът дарил на сестра си М. Х. Г. собствената си ½ идеална част следния недвижим имот придобит в режим на съпружеска имуществена общност : самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., Община П., област П., одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: ****, който самостоятелен обект се намира в сграда 5, разположена в поземлен имот с идентификатор **** с предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент, брой нива на обекта : 1, с площ на жилището : 71.54 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня, баня - тоалетна, антре, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж *****, под обекта ****, над обекта *****, ведно с прилежащи части : изба № ****, с площ от 4.10 кв.м., при граници на избата : отляво изба № ****, отдясно изба

№ ****, ведно с 0.875 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, с оглед на което ищците считат, че с това разпоредително действие са увредени интересите им. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка те молят съда да постанови решение, с което да признае за относително недействителен спрямо тях сключения на 09.10.2018 г. договор във формата на Нотариален акт за дарение на недвижими имот № **** г. на

*****, вписан в регистъра на Нотариалнаа камара на Република България под № ****, с район на действие – Районен съд – П., в частта му, в която ответникът Г. е дарил на

Продължение на решение по гр. д. № 9083/19 г. на РСПд – стр. 2/8 сестра си М.Г. притежаваната от него ½ ид. ч. от правото на собственост върху гореописания недвижим имот.

Иск с правно основание чл. 135, ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗЗД предявен при условията на активна солидарност.

Ответниците А.Х.Г. с

ЕГН **********,***, и М. Х. Г. с ЕГН ***********,***, представлявани от пълномощника им адвокат В. С. В., не оспорват родствената си връзка, но твърдят, че : договорът е сключен на 09.10.2018 г., т. е. преди предприетите изпълнителни действия от **** по налагане на възбрана върху имота – обект на договора, поради което нито първият, нито вторият от тях са били наясно, че с извършената сделка са увредили интересите на ищците по отношение на дължимите им от Г. суми; преди датата на завеждане на исковата молба в съда процесният имот е прехвърлен на третото лице Х. Ч., която го е придобила добросъвестно, поради което молят съда да отхвъри предявения иск. Претендират присъждане на разноски.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :

Установява се събраните по делото и неоспорени писмени доказателства, че : ответникът

Г., но в качеството му на едноличен търговец с фирма *****, от една страна и от друга - Министерство на вътрешните работи /МВР/, са сключили Договор за наем рег. № **** г. /листове 17 – 20 от делото/, по който последното, в качеството му на „наемодател”, му е предоставило за временно – за срок от 5 години, и възмездно ползване части от недвижим имот – публична държавна собственост на министерството, находящ се в **** с обща площ от 70 кв. м. и 130 кв. м. открита площа, с предназначение – барче за обслужване на служители на МВР и граждани; ответникът

Г., но в качеството му на едноличен търговец с фирма ****, от една страна и от друга – МВР, са сключили и Договор за наем рег. № **** /листове 13 – 16 от делото/, по който последното, в качеството му на „наемодател” му е предоставило за временно – за срок от 5 години, и възмездно ползване части от недвижим имот – публична държавна собственост на министерството, находящ се в гр. ****, в Административна сграда на **** с обща площ от 87 кв., с предназначение – барче за обслужване на служители на МВР и граждани; за непогасените вземания за наемни цени за месец юли 2012 г. и за периода месец септември 2012 г. – месец юни 2013 г., както и разноски свързани с ползването на вещта – ел. енергия, вода, данък-сгради и ТБО, по Договор за Продължение на решение по гр. д. № 9083/19 г. на РСПд – стр. 3/8 наем рег. № **** г. Областна дирекция на МВР – Пловдив /ОД на МВР – Пловдив/ се е снабдила със Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 12002 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2013 г. /листове 21 – 23 от делото/, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № ****по описа на *****

/обстоятелство, което се констатира от представените с исковата молба и неоспорени заверени копия на Споразумение рег. № **** от 18.10.2015 г. и на Заявление рег. **** г. – листове 62 - 64 от делото/; на

04.09.2013 г. Г., в качеството му на едноличен търговец с фирма **** сключил с третото лице „ЧАРАКЧЪ” ООД, ЕИК *********, със седалище в **** Договор за продажба на търговско предприятие /обстоятелство, което се констатира от приетите като доказателства заверени преписи на решение постановено по гр. д. № 16235 по описа на Районен съд – Пловдив, VІ гр. с. за 2013 г. и на решение №

942 постановено на 29.06.2016 г. по гр. д. № 3216 по описа на Окръжен съд – Пловдив, ХХІІ гр. с. за 2015 г./, посрдством който прехвърлил на последното правото на собственост върху търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, като на 20.12.2013 г. ****.” е заличен от Търговския регистър /обстоятелство, което се констатира при извършената от съда служебно справка по воденото в електронна форма дело за ****.” /; междувременно ответникът Г. подал възражение срещу издадената по по ч. гр. д. № 12002 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2013 г. заповед за изпълнение, поради което и тъй като по силата на чл. 15, ал. 3 Търговски закон, когато се прехвърля предприятие отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права, ако няма друго споразумение с кредиторите, а такова не се установява да има, ОД на МВР – Пловдив подала искова молба за установяване на вземанията си по заповедта както срещу преобретателя, така и срещу отчуждителя Г.; по нея е образувано гр. д. № 16235 по описа на Районен съд – Пловдив, VІ гр. с. за 2013 г., по което е постановено решение, влязло в сила на 08.06.2016 г., с което вземанията на Дирекцията по заповедта срещу двамата ответника, възлизащи в общ размер на 23,326.55 лева са установени със сила на пресъдено нещо; в предходен момент – на 30.12.2014 г., МВР подало искова молба срещу А.Г. и „ЧАРАКЧЪ” ЕООД, по която е образувано гр. д. № 3216 по описа на Окръжен съд – Пловдив, ХХІІ гр. с. за 2014 г.; по същото е постановено решение, влязло в сила на 22.02.2018 г., с което двамата ответника са осъдени да заплатят на министреството сумата от 36594.38 лв., представляваща сбор от незаплатени наемни цени и разходи за ел. енергия, вода, данък сгради и такса за битови отпадъци, дължими по Договор за наем рег. № **** г., а също и обезщетения за забава;

Продължение на решение по гр. д. № 9083/19 г. на РСПд – стр. 4/8 за принудителното събиране на вземанията на

МВР произтичащи от Договор за наем рег. № **** г. е образувано изп. д. № **** по описа на **** за 2018 г. /Удостоверение за размера на дълга изх. № **** г. – лист 68 от делото/, а на тези на ОД на МВР – Пловдив, произтичащи от Договор за наем рег. № **** г. е заведено ново изп. д. № **** по описа на *****, за 2018 г. /Удостоверение изх. № ****г. – лист 67 от делото/.

Ответниците не оспорват, че на 09.10.2018 г. е сключен във формата на Нотариален акт № ***** пред ****, с район на действие – Районен съд – Пловдив договор, по силата на който А.Г. и съпругата му Б. А. Г., от една страна, са дарили на М. Х. Г., сестра на първия дарител, следния недвижим имот, придобит през време на брака им : самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., Община П., област П., одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота:*****, който самостоятелен обект се намира в сграда ****, разположена в поземлен имот с идентификатор **** с предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент, брой нива на обекта : 1, с площ на жилището : 71.54 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня, баня - тоалетна, антре, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж ****, под обекта ****, над обекта ****, ведно с прилежащи части : изба № ****, с площ от 4.10 кв.м., при граници на избата : отляво изба № ****, отдясно изба

№ ****, ведно с 0.875 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Конститутивният иск по чл. 135 ЗЗД е правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника, с които последният намалява или обременява имуществото си предназначено съгласно чл. 133 ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите и по този начин създава опасност за реализиране на вземанията на кредитора, като предпоставките за уважаването му са следните : ищецът да има качеството на кредитор на длъжника, извършил атакуваното разпоредително действие; извършването на валидно правно действие (сделка) от длъжника; действието (сделката) да уврежда ищеца; длъжникът да е знаел за увреждането.

Законът в чл. 135, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 ЗЗД прави разграничение между безвъзмездните и възмездните разпоредителни действия на длъжника, като при безвъзмездните сделки се придава правно значение единствено на знанието на длъжника и се дезинтересира от знанието/незнанието на третото лице, в чиято полза е извършено разпореждането; обратно - при възмездните сделки законът обуславя недействителността на извършеното от длъжника действие не само от знанието на длъжника за увреждащия му характер, а кумулативно и от знание на третото лице, с което длъжникът е договарял, като в ал. 2 на чл. 135 е въведена и

Продължение на решение по гр. д. № 9083/19 г. на РСПд – стр. 5/8 оборима презумпция за знание, когато третото лице, в чиято полза е извършено действието, е съпруг, брат или сестра, низходящ или възходящ на длъжника.

В настоящия случай атакуваната сделка е безвъзмездна, а преобретателката е сестра на прехвърлителя, поради което съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното. Последното не бе сторено от ответната страна до датата на приключване на съдебното дирене по делото.

Твърденията на ответниците, че не са били наясно, че извършеното дарение уврежда интересите на ищците, тъй като договорът за дарение е сключен преди предприетите от *** изпълнителни действия по налагане на възбрана върху имота – 16.10.2018 г., са абсолютно наивни.

Установи се по-горе в настоящото изложение, че вземанията на МВР и на ОД на МВР - Пловдив по двата договора за наем са възникнали още в периода 2012 г. – 2013 г., като неизпълнението им от ответника Г. е принудило кредиторите му да прибегнат до съдействието на съда и така са били образувани няколко съдебни производства, първото от които – това, чийто предмет са вземанията произтичащи от Договор за наем рег. № ***** г., продължило около 3 години /от 16.07.2013 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 12020 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2013 г., до 08.06.2016 г., когато решението, постановено по гр. д. № 16235 по описа на Районен съд – Пловдив, VІ гр. с. за 2013 г., имащо за предмет искове за установяване на вземанията по заповедта, е влязло в сила/, а второто – това, чийто предмет са вземанията произтичащи от Договор за наем рег. № **** г., продължило повече от три години /от 30.12.2014 г., когато в Окръжен съд – Пловдив е подадена исковата молба, по която е образувано гр. д. № 3216 от 2015 г. до