Решение № 82 от 20.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр.В.Т., 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД –В.Т. в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Любка Милкова

Явор Данаилов при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20224100500673 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „"Е"“ АД със седалище гр.В., чрез адв.М. от ВТАК, редовно преупълномощена, против съдебно решение №771/29.06.2022г., постановено по Гр. д.№***/2022г. по описа на РС –В.Т., с което ОСЪЖДА „"Е"“ АД, с ЕИК ***, да заплати на П. П. К., с ЕГН **********, от грВ.Т., ул.“М. К", сумата от 1250лв., представляваща частичен иск от общата сума от 3994,38лв., платена без основание сума по фактура №**********/13.02.2020г., начислена за период 20.04.2017г. – 22.11.2019г. за обект в гр.В., ул.“П", по кл.№********** и аб.№0103805233, ведно със законна лихва от подаване на иска – 18.01.2022г. до окончателното изплащане, както и е осъдено „"Е"“ АД гр.В. да заплати на П. П. К. сумата от 370лв., представляваща направени по делото разноски.

Развити са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Твърди се, че правно необосновани са изводите на първоинстанционният съд, че не е доказано по делото кога и по какъв начин е възникнало натрупването на показания по скритата тарифа на електромера, поради което не може да се обоснове извод, че отчетеното в тази тарифа количество енергия реално е потребено от ищеца. Твърди се, че са осъществени както първият, така и вторият юридически факти, предпоставящи приложението на разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕЕ, а именно приложеният по делото КП е съставен изцяло в съответствие с установените за това нормативни изисквания по чл.49 от ПИКЕЕ, както и е установен и втория юридически факт, предвиден в хипотезата на правната норма на чл.55 ПИКЕЕ, а именно – извършена на средството за измерване метрологична проверка, при която да е установено наличието на измерени 1 количества ел. енергия в невизуализиран регистър. Твърди се, че щом електромерът е отговарял на техническите изисквания при монтажа си в обекта на ищеца, косвено е доказано, че същият е бил и с нулеви показания в невизуализираните регистри към този момент. Твърди, че установените по делото факти, макар и с косвени доказателства, в своята съвкупност водят до единственият възможен технически и логичен извод, че показанията в скритите регистри на електромера са били нулеви към датата на монтажа на СТИ в процесния обект. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното такова, вместо което постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявеният частичен осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, като неоснователен и недоказан.

Претендира всички направени по делото съдебни разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищеца П. П. К. от гр.В.Т., чрез пълномощника му адв.В. Г. – ВАК, с който оспорва въззивната жалба изцяло като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения, развити в отговора на жалбата.

В СЗ въззивникът „"Е"“ АД гр.В., чрез адв.М. от ВТАК, редовно преупълномощена, поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ. обжалваното съдебно решение отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения, изложени в жалбата и доразвити в представена писмена защита. Претендира всички направени по делото разноски, като за направените разноски във въззивното производство представя списък по чл.80 ГПК. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.

В СЗ въззиваемата страна П. П. К., редовно призован, не се явява, не се представлява.

С писмена молба с вх.№10690/29.12.2022г., чрез пълномощника си адв.Г. - ВАК, моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие, оспорва подадената въззивна жалба и поддържа отговора на същата. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено като правилно и законосъобразно, съобразно доводите, изложени в писмения отговор на въззивната жалба.

Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Релевира евентуално възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адв. възнаграждение.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

2

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд –В.Т. е бил предявен от П. П. К. с настоящ адрес гр.В.Т., чрез пълномощника му адв.Г. – ВАК, против „"Е"“ АД със седалище гр.В. частичен осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250лв., част от 3 994,38лв., като платена без правно основание по фактура №**********/13.02.2020г., представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 20.04.2017г. до 22.11.2019г. за обект, находящ се в гр.В., ул.“П", с клиентски №********** и аб.

№0103805233, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че 22.11.2019г. от служители на ответното дружество е извършена техническа проверка на СТИ, измерващо ел. енергията в процесното място на доставка в гр.В., ул.“П", за което ищецът е потребител на ел. енергия и клиент на „Е“ АД, за която е съставен КП №1105973/22.11.2019г., който му е връчен с получено писмо с изх.№57151-КП11059732/13.02.2020г., процедурата по съставяне на който КП е изцяло оспорена от ищеца. Сочи, че под заплахата да му бъде прекъснато захранването с ел. енергия на процесния обект на доставка, ищецът е платил задължението на дата 28.02.2020г. в брой, удостоверено с издаден от ответното дружество фискален бон №0008402 0005. Оспорва дължимостта на исковата сума и счита, че е платена от него при липса на правно основание, по изложени съображения. Претендирал е разноски.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „"Е"“ АД гр.В., чрез адв.М. – ВТАК, редовно преупълномощена, е заел становище за процесуална допустимост, а по същество е оспорил изцяло предявеният осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД като неоснователен и недоказан, с довод, че ищецът дължи заплащане на исковата сума от 1250лв., част от сумата от 3994,38лв., начислена с фактура №**********/13.02.2020г., на основание чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, поради което и заплащането й от ищеца не е без основание.

Сезирал е съда с претенция за съдебни разноски.

Между страните по делото не е налице спор по фактите, фактическата обстановка по делото е пълно и всестранно изяснена от първоинстанционният съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях, поради което настоящата въззивна инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и препраща към установената такава от първостепенният съд, като не намира за нужно да я възпроизвежда повторно.

Във въззивното производство не са събрани доказателства, които да променят установената от първостепенният съд и възприета от въззивният съд фактическа обстановка 3 по делото.

Предмет на делото е частичен осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД с цена на иска от 1250лв., частичен от 3 994,38лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на ИМ – 18.01.2022г. до окончателното изплащане.

Правните изводи на първоинстанционният съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, възприета от въззивната инстанция, са правилни и обосновани. Въззивната инстанция, възприема изцяло мотивите на първоинстанционният съд за основателност и доказаност на предявеният частичен осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на ИМ –18.01.2022г. до окончателното изплащане, предвид акцесорният й характер,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона, поради което и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК препраща към тях.

В допълнение и по оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

Уважаването на осъдителен иск за неоснователно обогатяване на предявеното основание по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД – за връщане на получено без основание, предполага установяване от ищеца, че е престирал на ответника дадена парична сума, респ. в тежест на ответника е да докаже основание за задържане на престацията.

В процесният случай безспорно ищецът, като ползвател на разпределителната мрежа на ответното електроразпределително дружество за снабдяването му с ел. енергия за процесното място на доставка в гр.В., ул.“П", има качеството на „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на §1 т.41б б.Б от ДР на ЗЕ. Отделен като безспорен в изготвения от първостепенният съд доклад по делото по чл.146 ал.1 ГПК, както и безспорно установен по делото е факта на заплащане от ищеца на ответника на 28.02.2020г. на исковата сума от 1250лв., част от платената изцяло сума от 3994,38лв., представляваща начислена му корекционна такава с процесната фактура №**********/13.02.2020г. в резултат от извършена корекция на сметката му на основание чл.55 ал.1 ПИКЕЕ, съставляваща преизчислено количество ел. енергия за процесното място на доставка в гр.В. за исковия период 20.04.2017г. до 22.11.2019г., остойностено на база цена за технологични разходи за услугите достъп и пренос до електроразпределителната мрежа на ответника.

Поддържаното основание от ответника за дължимост на сумата от 3994,38лв., част от която в размер на 1250лв. е предмет на настоящият частичен осъдителен иск, е, че е начислена в резултат от извършена корекция на сметката на ищеца на основание чл.55 ал.1 ПИКЕЕ, чийто фактически състав в случая не е осъществен, поради което и платената от ищеца сума от 3 994,38лв. по фактура №**********/13.02.2020г., част от която е исковата сума от 1250лв., се явява платена без основание и подлежи на връщане от ответника на ищеца на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, което обуславя изцяло основателност и доказаност 4 на предявеният като частичен осъдителен иск за неоснователно обогатяване, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 18.01.2022г. до окончателното й изплащане, предвид акцесорният й характер.

В процесният случай техническата проверка на СТИ, измерващ ел. енергията в процесното място за доставка на ел. енергия с потребител – ищеца, е извършена на 22.11.2019г., т.е. по време на действащите ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./, приложими в случая. За да е налице хипотезата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, която да породи право на ответника за извършване на корекция на сметката на ищеца, следва въз основа на извършена метрологична проверка на СТИ да е установено наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, в който случай операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Съгласно чл.55 ал.2 ПИКЕЕ, преизчисляването по чл.55 ал.1 ПИКЕЕ се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ. За да е налице хипотезата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ не е достатъчно само установяване чрез метрологична проверка на средство за измерване, че има измерени количества енергия в невизуализираните регистри на СТИ и че КП е съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ. Разпоредбата на чл.55 ал.2 от ПИКЕЕ следва да се тълкува в нейната взаимовръзка с ал.1 от същата, съгласно която, при установени измерени количества ел. енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ в тези регистри.