Решение № 3 от 16.01.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Силистра, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Анелия Д. Великова

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова в присъствието на прокурора С. Г. Т. като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233400600288 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №4 от 02.06.2022г. постановена по НОХД №41/2022г., Дуловски районен съд е признал подсъдимия Г. А. Г. за виновен в това, че на 17.06.2016г. и на 20.06.2016г. в гр.Д., обл.Силистра, с цел да принуди К. Н. К. от гр.Д. да се разпореди със свое право, а именно-парично вземане в размер на 7 000 лева срещу Д.Д.А., изискуемо по издадена запис на заповед на 05.08.2006г. с падеж 05.12.2006г., като за това състави и представи пред ДСИ към РС-Д. декларация, в която да посочи, че няма финансови претенции към Д.Д.А., като принудата е придружена със заплахи за убийство, отправени и посредством телефонни разговори и деянието е осъществено в условията на продължавано престъпление, поради което и на основание чл.213а, ал.2, т.1, предл.1, вр.с ал.1, вр.с чл.26, ал.1 от НК, вр.с чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, което следва да се изтърпи на осн.чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС при първоначален строг режим.

На осн.чл.25, ал.1, вр.с чл.23, ал.1 НК съдът е определил едно общо наказание измежду наложените му с присъдата по настоящото дело, и наказанието по НОХД №4656/2014г. по описа на РС-Варна, в размер от три години и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

1

На осн.чл.25, ал.2 НК съдът е приспаднал изцяло изтърпяната част от наказанията по посочените дела.

На осн.чл.23, ал.3 НК е присъединил към така определеното общо наказание лишаване от свобода и наказанието глоба в размер на 3000 лева.

На осн.чл.68, ал.1 НК е привел в изпълнение наказанието наложено по НОХД №5335/2013г. по описа на РС-Варна, от една година лишаване от свобода, което следва да се изтърпи при първоначален строг режим.

Съдът е осъдил подс.Г. да заплати на К. К. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане. Отхвърлил е гражданския иск над уважения размер до претендирания такъв от 20 000 лева, като неоснователен.

Осъдил е подс.Г. да заплати ДТ върху уважения размер на гр.иск, както и направените по делото разноски, включително и тези на К. К..

Потвърдил е взетата по отношение на подс.Г. мярка за неотклонение „Подписка“.

Недоволен от постановената присъда е останал конституирания като частен обвинител и гр.ищец К. Н. К., който е оспорва чрез адв.Г., като я счита за неправилна и незаконосъобразно досежно наложените на подсъдимия наказания и присъдения размер на гр.иск. Поради това иска от въззивната инстанция да измени присъдата на ДРС и завиши размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, да приложи разпоредбата на чл.24 НК, както и да уважи предявения гр.иск в пълния му размер. Редовно призован, ч.обв.К. не се явява в съдебно заседание, за него се явява адв.Г., която заявява, че поддържа подадената жалба. Изтъква, че претенциите им са основно върху размера на наказанието лишаване от свобода, който следва да се завиши, тъй като по делото са налични само отегчаващи вината обстоятелства. Счита, че са налице основанията за приложение на разпоредбата на чл.24 НК, както и за уважаване на гр.иск в пълния му размер.

Редовно призован, подс.Г. А. Г. се явява в съдебно заседание, заедно с адв.Ф., която счита присъдата на ДРС в наказателно осъдителната й част за правилна, законосъобразна и обоснована. Адв.Ф. намира, че размера е правилно определен и предвид изминалия значителен период от образуване на делото и постановяване на присъдата. Акцентира на обстоятелството, че след извършване на процесното деяние до настоящият момент, подсъдимия не е извършвал никакви други противообществени прояви. Поради това адв.Ф. иска от въззивната инстанция да потвърди присъдата.

Подс.Г. изразява съжаление за случилото се, и твърди, че си е взел поука.

Изтъква, че е трудово ангажиран, а в правото му на последна дума иска от съда да потвърди присъдата.

Представителят за Окръжна прокуратура-Силистра счита, че жалбата е основателна в частта относно претенциите за приложението на чл.24 НК, като според прокурора по делото са налице основания за това. Ето защо той иска от съда приложението на тази разпоредба, както и завишаване на присъденото 2 обезщетение.

Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, и след като взе предвид изложените в жалбата доводи, становището на страните и събраните по делото доказателства установи следното:

От фактическа страна по делото е установено, че на 17.06.2016г. около обяд подс.Г. придружен от още едно лице посетил офиса на пострадалия К. в гр.Д., обл.Силистра. В помещението подсъдимия започнал да отправя заплахи за саморазправа, включително и с убийство насочени както към К., така и към семейството му. Целта на тези заплахи била да се принуди К. да състави саморъчна декларация, която да представи в служба ДСИ при РС-Д., касаеща съществуващо облигационно отношение между пострадалия като кредитор и св.Ахмед като длъжник, а именно паричен заем в размер на 7 000 лева. През това време в офиса влязла и съпругата на К.-св.Христов, която също чула част от заплахите. Под въздействие на тези заплахи пострадалия изготвил саморъчна декларация, в която посочил, че отношенията му със св.Ахмед следва да се считат за уредени. Тази декларация той предоставил на подсъдимия.

На 20.06.2016г. подсъдимия отново посетил офиса на К. и отново под въздействието на заплахи поискал от него лично да посети ДСИ и да потвърди депозираната декларация. След напускане на офиса заплахите продължили и чрез телефонни разговори, които се изразявали в следното: „Не искам да те плаша, не искам нищо. Ши почна с жена ти, с детето ти. Знам ти и трите апартамента. Десет, десет дена съм те чакал преди да дойда при теб“, „За пет хиляди лева ми струваш…По-добре за теб, иди в съда, ши ма вкараш в беля“, Ши изгорят хора в Д.-невинни, приятелю. Най-близките ти“, „Пет хиляди евро са им дали хората. Ми те за пет хиляди евро няма ли да та убий, според теб“, Ма ши отрежа единия пръст бе, К.е, казвам ти. Кот искаш пръй, бе приятелю. Режа ти единия пръст“, „Щото ако не, вечерта влизаме в заложната, десет маскирани влизами“.

Поради отправените заплахи няколко дена пострадалия заедно със семейството си нощували извън гр.Д..

На 21.06.2016г. пострадалия получил съобщение от ДСИ, че следва да потвърди изрично за истинността на депозираната декларация.

На 23.06.2016г. през деня в офиса на К. влезли три лица, които твърдели, че били изпратени от подсъдимия за потвърждаване на декларацията. По време на разговора в офиса влезли и свидетелите Хаджъсюлюш и Петровполицейски служители, които провели разговор с трите лица. След тази среща пострадалия К. депозирал съобщение до ДСК, в което посочил, че оттегля представената там декларация във връзка с опрощаване на паричното му вземане към св.Ахмед.

В жалбата не се оспорват установените фактически и правни констатации, а се навеждат доводи единствено за явна несправедливост на присъдата, както в наказателно, така и в гражданско осъдителната й част. В съдебно заседание отново се поддържа становището от процесуалния 3 представител на ч.обвинител и граждански ищец, досежно подценяването на отегчаващите вината обстоятелства, което е и обусловило несправедливостта на наложеното наказание.

Според въззивната инстанция жалбата е частично основателна.

Установената фактическа обстановка почива на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, което след преценката му на основание чл.373, ал.3 НПК е дало възможност на първоинстанционния съд да установи фактите и обстоятелствата, относими към съставомерността и авторството на деянието. Изводите на съда са подкрепени с достатъчно аргументи, поради което същите не може да не бъдат споделени, като въззивната инстанция не намира за необходимо тяхното повторение. Именно убедителността на тези изводи са провокирали ч.обвнител и процесуалният му представител да оспорят единствено справедливостта на наложеното наказание и присъденото обезщетение. Представителят на РП-Силистра не е атакувал първоинстанционния съдебен акт.

Според въззивната инстанция са обосновани и законосъобразни правните изводи на първоинстанционния съд, за наличието на извършено престъпление от подс.Г. по смисъла на чл.213а, ал.2, т.1, предл.1, вр.с ал.1, вр.с чл.26, ал.1 НК. Налице е доказана по безспорен начин причинна връзка между неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат-пострадалия К. да се разпореди със свое право, като принудата е придружена със заплахи с убийство.

Оспорвайки справедливостта на наложеното наказание, процесуалният представител на ч.обв. излага твърдението, че първоинстанционния съд при индивидуализирането му е подценил редица отегчаващи вината обстоятелства, което е повлияло и върху решението му относно размера на наказанието „лишаване от свобода“, както и по отношение на неприложението на разпоредбата на чл.24 НК. Посочват се и конкретни отегчаващи вината обстоятелства. Според адв.Г. са подценени данните за съдебното минало на подсъдимия и обстоятелството, че той до последно не е признавал вината си, което е и оказало влияние върху срочното приключване на наказателното производство.

Тези възражения не могат да бъдат споделени безрезервно. Несъмнено е, че подсъдимия е осъждан нееднократно, но е безспорно също така, че по част от съдебните актове, с които той е осъден /деянията са извършени от подсъдимия като непълнолетен/, той е реабилитиран. Осъждането на подсъдимия /по НОХД №4656/2014г. по описа на РС-Варна/ е част от съвкупността по чл.25 НК, която определя размера на окончателното му наказание, а наказанието по НОХД №5335/2013г. по описа на РС-Варна, по силата на чл.68, ал.1 НК задължително следва да се изтърпи от подсъдимия, поради което и повторното им ценене като обстоятелство влияещо върху размера и вида на наказанието е недопустимо.

Непризнаването на вината е елемент от даденото на подсъдимия от закона право на защита, и отказът му да направи това, не е основание за отегчаване на наказателната му отговорност. Идентично е положението и с липсата на самопризнание / не това което е основание за разглеждане на 4 делото по реда на чл.371, т.2 НПК/, от страна на подсъдимия, тъй като наказателния закон му предоставя правото като форма на защита, да даде или не обяснения в хода на наказателното производство, и това не може да му се вменява в неблагоприятна за него насока.

Първоинстанционният съд не е пренебрегнал високата степен на обществена опасност на деянието, но от друга страна съдът е отчел и изключителното значение на срока за приключване на наказателното производство, причините за продължителността му и последиците от това за подс.Г..

В тази насока неправилно се спекулира с процесуалното поведение на подсъдимия за забавяне на разследването. Видно от доказателствата по делото, същото е спирано поради отсъствието на подсъдимия в периода единствено от 23.12.2021г. до 06.01.2022г. Този период на фона на неприключване на делото близо от осем години е твърде незначителен период. Както правилно отбелязва представителят на Окръжна прокуратураСилистра, неприключването на делото в този срок е по „вина на множество лица и субективни фактори“, като е коректно да се отбележи, че основната част от забавянето се дължи от органите на досъдебното производство. Това дори в определен момент е довело до отвеждането на наблюдаващият прокурор и определянето на друг за такъв. Разбира се не следва да се омаловажава и ролята на първоинстанционния съд за закъснялото правосъдие, който необяснимо защо при приемане на основанията за разглеждане на делото в хипотезата на чл.371, т.2 НПК не го е разгледал незабавно, както изисква разпоредбата на чл.252, ал.1 НПК, а го е насрочил и приключил след два месеца. Мотивите към присъдата пък са изготвени едва година и два месеца след постановяването й.