Определение № 2971 от 24.09.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2971

Окръжен съд – Варна

24.09.2020 г.

Град Варна

II състав

На 24.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20203100502337 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 19477/26.08.2020 г., депозирана от ОД МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, действащ чрез юрк. Богдана Йорданова, против Решение № 2617/25.06.2020 г., постановено по гр. д. № 1 6 599 по описа за 2019г. на РС-Варна, ГО, 40 -ти съдебен състав, с което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въззиникът е осъден да заплати на П. Т. Т. , ЕГН **********, сумата от 2 018,26 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от ищеца в дневен с коефицент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 11.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР, както и разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия П. Т. Т. чрез пълномощник, с който жалбата се оспорва.

І. По допустимостта на въззивното производство:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.

259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

1

1. По доклада на въззивната жалба и отговора:

Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Навежда се, че спорът между страните е изцяло правен, като спор досежно приетите за установени фактически положения не съществува. Въззиникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия трудов закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ, касателно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото между въззиника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. Поддържа се, че не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Отделно дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този резултат. Сочи се, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР им се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час в този интервал, което отново е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред. Излагат се аргументи в посока, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото служителят не е престирал работна сила в действителност извън установеното работно време.

Въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове изцяло, както и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Моли се за оставянето и́ без уважение, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудовоправни норми, доколкото в Наредба № 81213з776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за преизчислвване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Сочи, че субсидиарното приложение на общите трудови закони намира още по-голяма необходимост при наличие на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР.

Страните не са обективирали доказателствени искания пред настоящия съдебен състав.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, СЪДЪТ

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 19477/26.08.2020 г., депозирана о т ОД МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, действащ чрез юрк.

Богдана Йорданова, против Решение № 2617/25.06.2020 г., постановено по гр. д. № 1 6 599 по описа за 2019г. на РС-Варна, ГО, 40 -ти съдебен състав.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2337/2020 г. на ОС-Варна за 04.11.2020г. от 9,30ч. , за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3