Присъда № 47 от 26.09.2023, Софийски градски съд

Мотиви към присъда, постановена по ВНЧХД № 3993/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, I-ви въззивен състав

С присъда от 18.05.2021 г., постановена по НЧХД № 17025/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 108-ми състав, подсъдимата Д.

Н. Д. е призната за виновна в това, че в условията на продължавано престъпление, за времето от 18.10.2019 г. до 18.09.2020 г., в гр. София, ул. ****, не изпълнила решение № 477 от 19.11.2014 г. на Софийски окръжен съд по гр. д. № 204/2014 г., с което е потвърдено решение на Районен съд – Своге по гр. д. № 9/2013 г., в частта относно режима на лични контакти между бащата Б. Н. ЦВ. и детето Л.Б. Ц. – през годината от 09.00 ч. на 18-ти октомври до 19.00 ч. на 25-ти октомври включително и всеки трети петъчни и съботни дни от всеки месец – от 09.00 ч. в петък до 19.00 ч. в събота, и с което било определено подсъдимата да предава на горепосочения адрес детето на Б. Н. ЦВ., след което да го взема оттам, както следва:

- на 18.10.2019 г., в гр. София, ул. ****, не изпълнила решение № 477 от 19.11.2014 г. на Софийски Окръжен съд по гр. д. № 204/2014 г., с което е потвърдено решение на Районен съд – Своге по гр. д. № 9/2013 г., в частта относно режима на лични контакти между бащата Б. Н. ЦВ. и детето Л.Б. Ц. – през годината от 09.00 ч. на 18-ти октомври до 19.00 ч. на 25-ти октомври включително, и с което било определено подсъдимата да предава на горепосочения адрес детето на Б. Н. ЦВ., след което да го взема оттам;

- на 18.09.2020 г., в гр. София, ул. ****, не изпълнила решение № 477 от 19.11.2014 г. на Софийски Окръжен съд по гр. д. № 204/2014 г., с което е потвърдено решение на Районен съд – Своге по гр. д. № 9/2013 г. в частта относно режима на лични контакти между бащата Б. Н. ЦВ. и детето Л.Б. Ц. – всеки трети петъчни и съботни дни от всеки месец – от 09.00 ч. в петък до 19.00 ч. в събота, и с което било определено подсъдимата да предава на горепосочения адрес детето на Б. Н. ЦВ., след което да го взема оттам – престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 303 от НПК и чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, на подс. Д. Н. Д. й е наложено наказание „Пробация“, включващо следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 10 (десет) месеца, два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 10 (десет) месеца, както и наказание „Глоба“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.

С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата Д. Н. Д. е осъдена да заплати на частния тъжител Б. Н. ЦВ. сумата от 1014 (хиляда и четиринадесет) лева, представляващи разноски за адвокатски хонорар и деловодни разноски, както и, в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъдените съдебни разноски и наложеното наказание „Глоба“, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, да заплати по 5 (пет) лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба с допълнение от подс. Д. Н. Д., чрез упълномощения от нея защитник – адв. Й.К. – от САК.

С така депозираната срещу първоинстанционния съдебен акт въззивна жалба се излагат твърдения, че присъдата на СРС е неправилна и необоснована, а за това – и незаконосъобразна. Сочи се, че наложеното на подс. Д. наказание е явно несправедливо, като се изтъква, че наказание „Пробация“ за срок от 10 (десет) месеца и „Глоба“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, се явява несъразмерно тежко и несправедливо за майка, която сама се грижи за обучението и на двете си деца, и ще доведе до невъзможност същата 1 да продължи да посреща нуждите и на двете й деца, а не само на детето Л. Ц., което ще бъде най-потърпевшо. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционната присъда, като неправилна и незаконосъобразна, и за постановяване на нова такава, с която подс. Д. да бъде призната за невиновна.

В допълнението към въззивната жалба отново се акцентира на неправилност и незаконосъобразност на постановената първоинстанционна присъда, като се излага, че събраният в хода на съдебното следствие доказателствен материал е неправилно анализиран, тъй като необосновано са кредитирани едни доказателства за сметка на други от същия вид, поради което е извършен и неправилен по съществото си доказателствен анализ.

Твърди се, в тази връзка, неправилно приложение на закона – материалния и процесуалния, поради което се отправя искане за отмяна на обжалваната присъда и за постановяване на нова такава, с която подс. Д.Д. да бъде призната за невиновна в извършването на престъпление с посочената в атакуваната присъда наказателно-правна квалификация, и оправдана по това обвинение.

В допълнението към въззивната жалба се развиват аргументи, че по делото е безспорно установено, че детето Л. Ц. не е било доведено за личен контакт с баща си – тъжителят Б.Ц.. Излага се, че е спорно какво е било отношението на бащата Б.Ц. спрямо детето Л. Ц. в годините след определяне на режима за лични контакти с детето. Защитата посочва, че за да формира изводите си по същество, решаващият първоинстанционен Съд се е доверил на показанията на свидетелите П., Г. и Ц.а, въз основа на които е приел за установено, че тъжителят се е държал много добре с детето и е полагал всички грижи за него, но е игнорирал това, че св. П. – служител на отдел „Закрила на детето“, е работил по случая до 2015 г., когато детето Л. е било на много ниска възраст, респективно – е възприел факти и обстоятелства, които не са относими към инкриминирания период; това, че св. Г. дава показания само за недовеждането на детето, не и за други обстоятелства, свързани с личните контакти между тъжителя и детето Л. Ц. и това, че св. Ц.а е съпруга на тъжителя.

Сочи, че въз основа на показанията на тези свидетели Съдът е приел, че отношенията между бащата и детето Л. Ц. са били добри, като е игнорирал обстоятелството, че тъжителят Б.Ц. е следвало да взема и двете си деца от дома на майката, а не само детето Л. Ц., но другото дете не е било търсено за свиждане от бащата, поради което и не може да се приеме, че подсъдимата е въздействала само върху едното дете за промяна на отношението към баща му; обстоятелството, че детето Л. Ц. е изпитвало страх от баща си и това, че злоупотребата с алкохол от страна на бащата е довела до загубването на детето по време на почивка.

Защитата развива доводи, че подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна страна вмененото й престъпно посегателство, тъй като е положила усилия за установяване на контакт между сина й Л. Ц. и неговия баща – тъжителя Б.Ц., но такъв не е бил осъществен, поради нежеланието от страна на детето да контактува с баща си и да отиде на неговия адрес. Сочи, че поведението на подсъдимата е било в интерес на детето и е било съобразено с нежеланието му да контактува с баща си, а не е в резултат на внушение от нейна страна детето да не се среща със своя баща. Навеждат се доводи, че интересите на детето следва да са от първостепенно значение, съобразно чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето, и в конкретния случай са съобразени именно тези интереси. Аргументира се тезата, че в случай, че детето се възпротивява и не желае да се среща с единия си родител, личният контакт с родителя не може да бъде осъществен, но това не води до отговорност за другия родител за неизпълнение на съдебно решение. Въз основа на това се прави извод, че подсъдимата не е осъществила от обективна страна състава на престъплението по чл. 182 от НК, а също и, че не е действала виновно. Изтъква се, че изводите на първия Съд за умишлено поведение на подсъдимата, са немотивирани.

Навеждат се доводи, че наложените на подсъдимата Д. наказания „Пробация“ и „Глоба“ са явно несправедливи и несъразмерно тежки. Сочи се, че при определяне на вида и 2 продължителността на наказанието „Пробация“, първият Съд не е съобразил, че изтърпяването му ще ангажира времето на подсъдимата и ще я затрудни да полага грижи за детето си, което се намира в тийнейджърска възраст и се нуждае от всекидневни и всеобхватни грижи. Излагат се аргументи, че определянето на размера на наказанието „Глоба“ не е съобразено с имущественото състояние на подсъдимата и с това, че заплащането на посочената парична сума ще лиши детето Л. Ц. от средства за обучение и издръжка.

Срещу така подадената въззивна жалба и допълнението към нея е постъпил отговор от частния тъжител Б. Н. ЦВ., в който се излагат аргументи за правилност и законосъобразност на обжалваната първоинстанционна присъда, като се отправя искане за нейното потвърждаване. Изтъква се, че наложените на подсъдимата наказания са адекватни и целесъобразни, тъй като имуществени санкции в размер на и над 1000 лева не постигат ефект, а и същата вече е била санкционирана по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание „Глоба“. Сочи се, че заплащането на присъдения от СРС размер на „Глоба“-та от страна на подсъдимата, не би довел до невъзможност същата да полага грижи за децата им, тъй като синът им Б.Ц. е вече пълнолетен, навършил 21-годишна възраст, а за детето Л. Ц. тъжителят полага грижи и заплаща издръжка.

В отговора на въззивната жалба тъжителят излага, че първият Съд е събрал и анализирал изчерпателно събраните по делото доказателствени източници, като въз основа на същите е достигнал до правилни и обосновани изводи по фактите. Сочи, че първият Съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите П., Г. и Ц.а, като оспорва твърденията в жалбата, че св. П. е пресъздал впечатленията си за период, по-ранен от инкриминирания, а св. Г. е свидетелствала само за недовеждането на детето на инкриминираните дати. Сочи, че св. Г. е високо образован социален работник, работил по случая с детето Л. от 2012 г. до 2016 г., като впечатленията му са от извършваните внезапни проверки на адреса на тъжителя през 2016 г. Излага, че св. Г. дава показания и за отглеждането на детето през 2016 г., и за прекрасните отношения между тъжителя и детето, както и между настоящата му съпруга и детето Л.. Акцентира, че св. Ц.а не е заявила, че детето Б.Ц. не е било желано, а че е било в чужбина, както и е опровергала всякакви твърдения за загубване на детето Л..

Прави извод, че Съдът правилно е дискредитирал показанията на св. Л. Ц., депозирани след 2021 г., предвид противоречието им с показанията му от предходни периоди. Излага, че детето Л. Ц. не е имал впечатление от срещите си с баща си през 2016 г. и през 2017 г., тъй като в този период не го е виждал. Оспорва и твърдението, че не е търсел контакт с поголемия си син Б., като в тази насока излага подробни съображения. Твърди, че е полагал грижи за детето Л. Ц., но майка му му е казала, че ако иска може да не идва при тъжителя.

Прави извод, че детето Л. Ц. е манипулирано от майка си и пред вещото лице е употребило заучени и неприсъщи за възрастта му изрази. Оспорва, че детето Л. Ц. е заявило, че се страхува от баща си, като сочи, че от приложените по делото снимки, датиращи към периода 2014 – 2016 г., е видно колко щастлив е бил Л. с баща си.

Тъжителят излага, че интересите на детето биха били защитени в най-пълна степен, в случай че то не е манипулирано и осъществява лични контакти с баща си. Сочи, че подсъдимата системно осуетява възможността на тъжителя да осъществява лични контакти с детето Л. Ц., като се регистрира фиктивно в различни населени места в страната и в чужбина, за да не бъде намерена от властите и от тъжителя за осъществяване на режим на свиждане с децата. Развива доводи, че с поведението си, подс. Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й престъпно посегателство, съобразно посоченото в тъжбата.

В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, упълномощеният защитник 3 на подс. Д. Н. Д. – адв. Й.К. – от САК, поддържа депозираната въззивна жалба с допълнение по съображенията, изложени в тях. Пледира присъдата на първия Съд да бъде отменена, като неправилна и незаконосъобразна. В подкрепа на искането си развива доводи, че подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна страна вмененото й престъпно посегателство, а детето не е осъществило контакт с баща му поради това, че изпитва страх и не желае да се среща с него, респективно – поради силното нежелание на детето да се вижда със своя баща. Претендира присъждане на разноски за участие пред Въззивния съд.

Разпечатката съдържа 20 от 159 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f0af6c05-8797-4049-a8d8-8aa624b5b5ff