Решение № 372 от 12.10.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Перник, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20231700500501 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 485 от 08.05.2023 г., постановено по гр.д. № 819/2023 г., Районен съд Перник е уважил изцяло предявения от Р. Д. В. и А. Д. В. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК за признаване за установено, че не дължат на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата от 2175,86 лв., претендирана като цена на преизчислено количество доставена електрическа енергия за периода от 02.09.2022 г. до 01.12.2022 г. за електроснабден имот с адрес ***, с абонатен № ***, за която сума е издадена фактура № ***

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, в която жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно. Поддържа, че разпоредбата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ не изисква наличието на нерегламентирано въздействие върху средството за търговско измерване, поради което първоинстанционният съд е трябвало да я приложи, а не да отхвърля иска. Сочи, че съобразно установената съдебна практика на Върховния касационен съд при отчетена в по-малък размер от потребената електрическа енергия клиентът дължи доплащане на разликата според общата норма на чл.

183 ЗЗД и в съответствие с общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.

1

Аргументира материалноправната си легитимация като кредитор на вземане за цената на преизчислено количество електрическа енергия. Моли съда да отмени решението на РС Перник и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

Въззиваемите не са подали отговор.

По валидността и допустимостта на решението:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно.

То е и допустимо - налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск по предявените претенции, като контролираният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението в допустимата му част:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата - чл. 269, изр. 2 ГПК, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Във въззивната жалба не са релевирани оплаквания за извършени от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила в доказателствения процес (разпределение на доказателствена тежест, указване за кои относими твърдени факти страната не сочи доказателства, събиране на доказателствата), за фактическа непълнота или за необоснованост на решението. Страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство, но съдът, предвид служебното си задължение по чл. 162 ГПК да определи размера на основателната част от една претенция, е възложил изготвянето на съдебно-техническа експертиза.

С оглед на това, въззивният съд е обвързан от направените от първата инстанция фактически изводи, които намира, че следва да възпроизведе в настоящото решение, като ги допълни с изводимите констатации въз основа на събраните пред настоящата инстанция доказателства.

Предвид конкретните доводи на жалбоподателя следва да бъде извършена проверка на обжалваното решение за съответствието на правните му изводи с материалния закон.

В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа страна следното:

Въззивникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България) е лицензиран оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на чл. 88 от ЗЕ и § 1, т. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ за цялата територия на град Перник.

От своя страна, въззиваемите Р. Д. В. и А. Д. В. са наследници на починалия на *** Д.

В. Д., собственик на присъединен към електроразпределителната мрежа имот с адрес ***.

Предвид това, същите се явяват собственици на този имот след смъртта на наследодателя, 2 клиенти по смисъла на § 1, т. 2а и т. 27г от ДР на ЗЕ, които купуват електрическа енергия за собствените си битови нужди в този имот, и се намират с въззивника в договорни правоотношения за използване на електроразпределителната мрежа по арг. от чл. 117, ал. 1 ЗЕ.

На 01.12.2022 г. служители на „Електроразпределителни мрежи Запад“ са извършили техническа проверка на средството за търговско измерване (СТИ) на доставяната електрическа енергия (електромера) в посочения имот, за което са съставили представения по делото констативен протокол № *** Констатирано е, че липсва пломба на щита на електрическото табло, както и че при реален товар от 4,29 А индикаторът за натоварване на електромера не работи, поради което електромерът е демонтиран и изпратен за експертиза на Български институт по метрология (БИМ).

Въз основа на проведената от БИМ експертиза е изготвен протокол № ***, в който е отбелязано, че при отварянето на електромера е констатирано отсъствие на видими дефекти по електронните платки и детайлите на електромера. Посочено е, че преминаващата през електромера електрическа енергия не се натрупва в активната тарифа, както и че електромерът не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия. Тези изводи се потвърждават и от заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебнотехническа експертиза, в което е посочено, че електромерът е технически неизправен и не измерва консумираната електрическа енергия.

Въз основа на съставения от представители на въззивника констативен протокол № *** за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия „Електроразпределителни мрежи Запад“ е извършило преизчисление на потребената в процесния имот електрическа енергия за период от 90 дни преди проверката – от 02.09.2022 г. до 01.12.2022 г., при приложение на формулата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.). Това преизчисление за сумата от 2175,86 лв. е математически правилно съобразно приетото от първоинстанционния съд.

За да обезпечи изпълнението на служебното си задължение по чл. 162 ГПК, въззивният съд е възложил изготвянето на експертно заключение, което да даде отговор каква е стойността на това вземане по формулата на чл. 52 от ПИКЕЕ. Въз основа на заключението, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че последният отчет на електромера е извършен на 01.11.2022 г., както и че не може да се установи кога електромерът е спрял да измерва. Изчислено е, че по формулата на чл. 52 от ПИКЕЕ, вземането за корекция възлиза на стойност 175,04 лв. Изчисленията са извършени за периода от 01.11.2022 г. до 01.12.2022 г. - началната дата на корекцията е датата на последния отчет на СТИ съобразно предвиденото в чл. 52.

При тази фактическа обстановка Окръжен съд Перник намира от правна страна следното:

Като е отчетена икономическата логика във взаимоотношенията между краен снабдител и оператор на електроразпределителната мрежа, с раздел IX на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) е възложено на оператора правото да извърши преизчисление на потребеното количество електрическа енергия за крайните клиенти, за които е установено че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. На оператора е предоставено и титулярството върху вземането за стойността на неизмерената енергия като технологичен разход – чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ. Правното основание на вземането 3 произтича от чл. 183 ЗЗД - касае се за вземане за реално потребена електрическа енергия, чийто размер, когато не е точно установим, се презумира от правилата на раздел IX на ПИКЕЕ или се определя от съда по реда на чл. 162 ГПК. Фактическото основание, обуславящо възникването на това вземане, предполага установено неправилно отчитане на средството за търговско измерване, а размерът на вземането се определя в зависимост от това дали е установена външна намеса или неправилното измерване се дължи на техническа неизправност. От систематическото тълкуване на чл. 50, ал. 1, б. „б“ и чл. 52 от ПИКЕЕ следва, че формулата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ се прилага при външно въздействие върху СТИ, а формулата на чл. 52 – при техническа неизправност.

Предвид това, в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд, след като е установил, че е налице неизмерване на електрическата енергия, което не се дължи на външна намеса върху електромера, е приел, че претенцията на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е неоснователна и е уважил изцяло иска на въззиваемите, вместо да изчисли размера на вземането по реда на чл. 52 от ПИКЕЕ. Доставената, но неотчетена електрическа енергия следва да бъде заплатена независимо от причината за нейното неизмерване, като този правен извод следва както от задължението на купувача съгласно чл.

183 ЗЗД да заплати закупената стока, така и от общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Затова и предвидената в чл. 52 ПИКЕЕ формула за изчисление на неизмерената, но доставена електрическа енергия в хипотезата на техническа неизправност на електромера има за цел да се установи възможно най-близкото до действително потребеното количество. Изчислението се извършва за периода от проверката до момента, в който СТИ е спряло да отчита, или до предходния регулярен отчет, като се определя средноаритметичното количество от потребената електрическа енергия от клиента за предходен отчетен период и потребената електрическа енергия от клиента за аналогичен отчетен период от предходната година.

Съгласно чл. 162 ГПК когато едно спорно вземане е доказано по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. По тези съображения – за да обезпечи приложението на чл. 52 ПИКЕЕ, въззивният съд е назначил служебно съдебно-техническа експертиза. Въз основа на обсъденото заключение на тази експертиза се установи, че изчислена по реда на тази разпоредба, стойността на потребената електрическа енергия за периода от 01.11.2022 г. до 01.12.2022 г. възлиза на 175,04 лв. (началната дата на корекцията е датата на последния отчет на СТИ съобразно предвиденото в чл. 52).

С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът е уважен за сумата от 175,04 лв., за която се установи, че представлява стойност на потребеното количество електрическа енергия в периода от 01.11.2022 г. до 01.12.2022 г., като вместо това искът бъде отхвърлен в посочената част. Решението следва да бъде потвърдено в останалата част - за разликата над 175,04 лв. до пълния предявен размер на иска от 2175,86 лв., както и за периода от 02.09.2022 г. до 31.10.2022 г.

По разноските:

При този изход на спора решението на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските, като на ответника бъдат присъдени за първоинстанционното производство следващите му се на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за отхвърлената с настоящото решение част от исковите претенции.

В първоинстанционното производство ответникът е сторил разноски в общ размер от 4

400 лв., от които 50 лв. депозит за свидетел, 250 лв. депозит за експертиза и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. От тях му се следват 8,04 % или 32,18 лв.