Решение № 674 от 27.12.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. София, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове:

Милена Панева

Надежда Трифонова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Ивейло Бл. Симов като разгледа докладваното от Бисер Троянов Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200865 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия З. Е.

Д., чрез защитника му адвокат Е. Н., против въззивно решение № 131 от 22.07.2024 г. по в.н.о.х.д. № 244/ 2021 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ.наказателен състав, с доводи за допуснати всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият З. Е. Д. и защитникът му адв.С. С. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Подновяват възражението си за проявена предубеденост от председателя на въззивния съдебен състав и лишаване на страните от възможността да разпитат лично основен свидетел по делото.

Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за потвърждаване на въззивния съдебен акт и отхвърляне на касационната жалба като неоснователна, поради липса на посочените в нея касационни основания.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:

1

С присъда № 260002 от 14.01.2021 г. по н.о.х.д. № 492/ 2020 г.

Пловдивският окръжен съд признал подсъдимия З. Е. Д. за виновен това, че на 30.09.2009 г. в гр. Пловдив, като извършител, в съучастие с Г. Г. Б. като подбудител (починал, син на ограбената), отнел от владението на В. Д. Б. чужди движими вещи на обща стойност 760 лв, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил на това сила и грабежът е придружен с убийството на пострадалата, поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2 пр. 1 във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от шестнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС.

При изпълнение на наказанието съдът приспаднал времето, през което подсъдимият бил задържан по наказателното производство и в негова тежест възложил разноските по делото.

С решение № 131 от 22.07.2024 г. по в.н.о.х.д. № 244/ 2021 г. на Пловдивския апелативен съд,

ІІ.наказателен състав изменил първоинстанционната присъда, като постановил да се приспадне, на основание чл. 59 от НК, времето от 21.05.2019 г. до 10.12.2021 г. по което е изпълнявана мярка за неотклонение задържане под стража, като зачел един ден задържане за един ден лишаване от свобода, както и времето от 10.12.2021 г. до 02.11.2022 г. с изпълнявана мярка за неотклонение домашен арест, като зачел два дни домашен арест за един ден лишаване от свобода. В останалата част потвърдил присъдата на окръжния съд.

Касационната жалба на подсъдимия Д. е процесуално допустима, подадена е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Касаторът сочи за съществено процесуално нарушение обстоятелството, че не бил изправен пред независим и безпристрастен съд, както изисква чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Касационният съдебен състав не е компетентен да преценява нарушения по ЕКПЧ, защото те са предоставени на международен орган към Съвета на Европа.

Изтъкнатите от жалбоподателя доводи могат да бъдат отнесени към касационното основание за незаконен съдебен състав по чл. 348, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК и в частност – основанието за отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК, което е било посочено в писмената молба на защитниците на подсъдимия до Пловдивския апелативен съд (вх. № 5392/ 06.07.2022 г.). В касационната жалба и в цитираната писмена молба се твърди, че след приключване на съдебното заседание на 28.06.2022 г. председателят на 2 въззивния съд направил „крайно неуместно“ изказване за евентуално бъдещо възлагане на платените пътни разноски на току-що изслушано вещо лице.

Това било възприето от защитниците като проява на предубеденост за вината на подсъдимия. Изявлението на председателя на съдебния състав и репликата на един от защитниците не били протоколирани. В съдебно заседание на 25.10.2022 г. Пловдивският апелативен съд отхвърлил искането за отвод.

Доводът на касатора е неоснователен. С направеното от председателя на въззивния съд непремерено изказване не е изразено становище за предстоящия краен изход на делото. Всъщност, съдията е могъл да бъде попредпазлив в отношенията си със страните, по време на съдебното заседание и извън него, за да не създава повод за двояка преценка на думите му. Защитата обаче е отдала прекалено голямо значение на извън процесуалното изказване и е направила извод несъответен на заложения в думите смисъл. Това се потвърждава и от личната оценка на защитата, която в писмената молба до апелативния съд ги е определила като “крайно неуместни“. В разясненията за разноските, от които жалбоподателят черпи повода за отвод, не се съдържа твърдение за вината на подсъдимия, за наказателната му отговорност и участието му в престъплението, нито за вида на бъдещия съдебен акт или друга предварителна информация, насочваща към това какво би било решението на въззивния съд. Съдебният състав и в частност неговият председател не са били предубедени от изхода на делото, поради което не е проявено и основание за отвод по смисъла на чл. 29, ал. 2 от НПК.

Други две от възраженията на жалбоподателя са свързани с начина на формулиране на задачите към две психолого-лингвистични експертизи, допуснати в с.з. на 28.03.2023 г. След направените от защитата възражения апелативният съд е променил експертния състав в следващото съдебно заседание, проведено на 09.05.2023 г., а поради отказа на подсъдимия да съдейства втората експертиза не е изготвена. И макар доводите в касационната жалба по своята същност да касаят доказателствата по делото, възражението за незаконен съдебен състав, поради предубеденост от начина на формулиране на експертните задачи и възлагането им на експерт без специалност по клинична психология, са несъстоятелни. Лингвистичната експертиза за свид.

Т. М. е изготвена от вещо лице със специалност криминална лингвистика, бакалавър по приложна лингвистика от Великобритания и магистратура по психоанализа и философия от ЮЗУ „Неофит Рилски“. От начина на формулиране на експертните задачи и от подбора на експертния състав, който впоследствие бил преуреден, не се разкриват основания за предубеденост и заинтересованост на въззивния съдебен състав.

Жалбоподателят твърди, че апелативният съд е допуснал съществено процесуално нарушение с буквален препис на фактическата обстановка от 3 първата инстанция. Доводът е неоснователен. Въззивният съд е задължен да извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, независимо от посочените от страните основания. Тези задълженията са изпълнени от Пловдивския апелативен съд, който не е намерил значима промяна на обективните факти по случая след проведеното въззивно съдебно следствие.

Структурата и задължителните части на съдебното решение се подчиняват на определени законови изисквания и на утвърдени в съдебната практика обичаи, които не са нарушени по делото. Начинът на изписване на съдържанието донякъде е проява на личен похват на съдията, изготвил съдебния акт.

Посочената от касатора съдебна практика се отнася да случаите на липса на мотиви, когато въззивното решение е буквален препис на мотивите на първоинстанционната присъда от типа copy-paste и няма никакви нови съждения, от които да проличи вътрешното съдийско убеждение на въззивния съд, нито са обсъдени възраженията на жалбоподателя. В случая, фактическата обстановка по казуса е останала непроменена, но въззивният съдебен акт съдържа разрешението по случая и начина на формиране на съдийското убеждение. Ето защо, не е налице твърдяното от касатора процесуално нарушение.

Останалите твърдения за липса на мотиви и за липса на отговор по направените от защитата възражения не се отнасят до съставомерните за деянието факти. На с. 9-11 от касационната жалба са посочени следните несъществени за делото обстоятелства: в кой момент – по време на дърпането на чантата или след като пострадалата се развикала деецът взел решение да я умъртви и нанесъл ударите с нож; кога физически са нанесени ударите с нож – след като пострадалата започнала да вика или когато свид. Л. се развикал и уплашен подсъдимият побягнал; че не са съпоставени показанията на П. и А. кога започнали финансовите проблеми на сина на починалата Г.Б. – преди или след убийството на майка му. Също и по възраженията на защитата: за липса на доказателства за времето и мястото на уговорката между Г.Б. и подсъд. Д. за нападение над пострадалата; за липса на доказателства за произхода на ножа, с който била убита жертвата и за решението на подсъдимия да го употреби; за „противоречие между декларираната от съда уговорка между подбудител и извършител и последващите действия на двамата“; за невъзможността, според защитата, пострадалата и синът да отидат „до найотдалечения… квартал“, да вечерят в ресторант и да се върнат за 1 час и 15 мин при „натоварен часови пояс“ (с. 12-13 от касационна жалба).

Без основание касаторът упреква въззивната инстанция, че е приобщила показанията на свид. Т. М. без да направи опит да го открие и разпита лично.

Позовава се на решения на ЕСПЧ за полагане на разумни усилия за осигуряване на присъствието на свидетели, както и на решение на ВКС за 4 провеждане на щателно издирване. Твърдението изобщо не отговаря на истината.

Не само първоинстанционният съд, но и въззивният съд са правили многократни усилия да издирят и призоват свид. Т. М. за непосредствен разпит в съдебно заседание. Усилията им не били увенчани с успех.

Свидетелят последователно е призоваван от окръжният съд в периода от 02.07.2020 г. до 14.01.2021 г., когато в края на съдебното следствие прочел неговите показания и постановил присъдата си. Многобройните призовки са връщани в цялост с отбелязвания, че търсеното лице не живее на регистрирания адрес или че пребивава за неопределено време в чужбина.

Призоваван е многократно и от въззивната инстанция (призовки, л. 65в, л.

151, л. 181, л. 221, л. 274, л. 298, л. 360, л. 429, л. 494, л. 515, л. 543, л. 561, л.

602, л. 684-687, л. 692-693, л. 706, л. 743-745, л. 816-818, л. 885-887 от в.н.о.х.д.), включително и по телефон от деловодството на съда (56 пъти в 43 различни дни през 2022 г., справки – л. 424, л. 487, л. 515, л. 541, л. 575 от в.н.о.х.д.). Според писма на МВР, сектор „БДС“ търсеното лице е напускало страната на 08.05.2020 г. и се е връщало на 25.09.2020 г., отсъствало е също така в периода 05.10. – 15.12.2020 г., 17.01. – 26.04.2021 г., 12.05. – 03.07.2021 г., а след отпътуването му на 02.10.2021 г. през Аерогара София няма данни за завръщането му обратно в страната (писмо на МВР, л. 798 от в.н.о.х.д.). Не е бил задържан в следствените арести и в затворите на страната (писма на НСлС, л. 606, л. 872 от в.н.о.х.д.; писмо на ГД „ИН“ – л. 809 от в.н.о.х.д.).

Според показанията на свид. М. М. нейният син работел в Холандия, близо до Амстердам, но точен адрес за призоваване чрез нидерландските власти не е съобщила (л. 126, в.н.о.х.д). Апелативният съд я задължил в 7-дневен срок от съдебното заседание на 05.10.2021 г. да посочи адреса за пребиваване на свид.

Т. М., но в писмена молба тя отговорила, че синът нямал такъв, тъй като служебните му ангажименти и контакти с различни лица, в различни градове, налагали честото му пътуване и отсядане в различни хотели (л. 152 от в.н.о.х.д). В съдебно заседание на 10.12.2021 г. въззивният съд обявил свид. Т.

М. за местно и общодържавно издирване с телеграма № 2043/26.01.2022 г. на ГД НП-София с мярка „установяване на адрес“ (писмо на ОД на МВР-Пловдив - л. 304, л. 520 от в.н.о.х.д.), както и за международно издирване в ШИС ІІ с шенгенски идентификационен номер BG 0000004963395000001 (писмо МВР – л. 367, л. 430, л. 475, л. 512, от в.н.о.х.д.). С тези свои действия съдилищата направили всичко възможно свидетелят да бъде лично призован за разпит.