Решение № 34 от 22.01.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Бургас, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20242100501926 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба вх.№ 46357/05.11.2024г. на К. С. С., с ЕГН **********, с адрес: обл. ***, общ. ***, с. ***, ул. „***“ **, адрес за кореспонденция: гр.***, ул. *** № *, чрез пълномощник адвокат Данаил Средков - Адвокатска колегия - Бургас гр. Бургас, ул. “Генерал Гурко” № 9, ет.4,ап.21, срещу Решение № 2081/11.10.2024г. по гр. д. № 6087 / 2024 г. на БРС, с което малолетното дете В.И.К. с ЕГН ********** е НАСТАНЕНО в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, ул.

„Кооператор“ №35, за срок от седем месеца, считано от 02.08.2024 год., или до настъпване па законови основания за прекратяване или промяна на мярката за закрила.

Във въззивната жалба се заявява, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно,моли се отмяната му и постановяване на решение, с което бъде постановено връщане на детето, респективно- да се намали срока за настаняване.Намира, че повече от 4 месеца детето е извън семейството „…под изначално благовиден предлог за спасяване и съхранение на неговото здраве, който обаче е отпаднал и по този начин не му се осигурява по - добър и сносен живот.“.Твърди, че възникналият пожар е резултат от неизправност в ел. инсталацията на тогава наетата квартира,но не е пострадало нито едно от децата. Изтъква се, че *** К. С. има подкрепяща среда в лицето на близки, роднини и бившият си *** Д.Ж., с който продължават да съжителстват на семейни начала и който също е 1 съпричастен и желае да отглежда децата, а също така *** разполага и с подходящи условия за отглеждането на детето на адрес: гр.***, ул. *** № *. За детето не съществувала опасност за живота и здравето му, а доводът за липса на капацитет за отглеждането на детето поради липса на постоянни доходи у родителите оставали само едно предположение и този довод може да бъде преценяван за в бъдеще, но не и да бъде основание за отнемане на детето.

Освен това детето изразило желание да бъде върнато при *** му,което било част от интересите на детето. По същество твърди, че не са налице основанията, предвидени в чл. 25 ал. 1 т. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗакрД/ доколкото понастоящем нямало каквито и да е обосновани данни, налагащи отделяне от родителите му. Обстоятелството, че *** има заболяване, към което тя самата се отнася отговорно и се лекува, не може да бъде повод за расистко отношение и дискриминация и за отнемане на детето.От доказателствата по делото се налагал извода, че още с извеждането на детето и преглеждането му в медицинска среда, спешната необходимост от защита е преодоляна, поради което към момента на провеждане на настоящето съдебно производство липсвали фактически основания, обосноваващи спешност на необходимостта от защита на детето.Касаело се за случайно възникнал инцидент, който е отминал;не била налице хипотеза, при която извеждане извън семейството е допустимо когато преди извеждането родителите, настойниците или попечителите без основателна причина трайно не са полагали грижи за детето или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.Моли се постановяване на Решение, с което да се отмени обжалваното първоинстанционно Решение и да се върне детето на *** респективно да бъде намален срока за настаняване, както и да се присъдят направените по делото разноски.

Препис от жалбата е изпратен за отговор на ДСП-Бургас,като такъв не е постъпил в законовия срок. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание юрисконсулт Даракчиева оспорва жалбата, представя социален доклад,възложен по в.гр.д.№ 1928/2024г. на БОС, за който сочи, че по съдържание е изцяло относим и по настоящето в.гр.д.Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Препис от въззивната жалба е изпратен до заинтересованата страна И.

К., който не заявява становище по същата, не се явява и не се представлява пред БОС.

Постъпило е становище от Окръжна прокуратура-Бургас, в което се сочи, че въззивната жалба е неоснователна и се моли оставянето й без уважение.

Относно валидността и допустимостта на обжалваното решение на Районен съд-Бургас:

Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно и допустимо.

Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на 2 страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред РС-Бургас е била предявена молба от Директора на Дирекция за “Социално подпомагане”-гр. Бургас, с която се иска постановяване на съдебно решение за настаняване на малолетното дете В.И.К. с ЕГН **********, с *** К. С. С., ЕГН ********** и *** И. П. К., ЕГН **********, в социалната услуга за резидентна грижа - Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, ул. „Кооператор“ №35, за подходящ срок. Представена е Заповед № ЗД/Д-А-125/02.08.2024 г. на директора на ДСП Бургас, с която детето е настанено в кризисния център по административен ред до произнасяне на съда.

В проведеното пред БРС съдебно заседание ДСП-Бургас поддържа молбата; прокурорът пледира молбата да се уважи; *** И. К. не оспорва молбата,като е представено заявление от същия до Директора на ДСПБургас,с което се заявява желание децата /В., М. и А./ да бъдат настанени в Центъра за срок от шест месеца / л.9 от делото на БРС/.

В съдебно заседание на БРС *** К. С., чрез своя процесуален представител оспорва молбата.

В съдебно заседание на районния съд детето В.К. е изслушана по реда на чл. 15 от Закон за закрила на детето,като заявява,че иска да бъде при *** си, защото при нея се чувства най-добре.

Настаняването от ОЗД/ДСП-Бургас на малолетното дете В. в кризисен център било предизвикано от битов инцидент, настъпил на 30.07.2024г. в апартамент в гр.Бургас,к-с“Меден рудник“, при който три деца,едно от които е В., са били изведени от горящ апартамент,без опасност за живота,който случай бил отразен в електронно издание на вестник“24 часа“.Електронната публикация предизвикала самосезирането на социалната служба и извършване на спешна социална проверка, при която било установено , че децата и тяхната *** К. С., болна от ** ** ****,са били заключени в дома си, когато в жилището е избухнал пожар, а децата са викали за помощ през прозорец на терасата.Възоснова на обективен и всестранен анализ на представените по делото писмени и гласни доказателства,обсъдени във връзка със доклада на социалната служба и при спазване на процесуалните изисквания за изслушване на малолетното дете В. и лица от обкръжаващия го кръг, районният съд е постановил изцяло правилно и законосъобразно съдебно решение, към мотивите на което настоящата инстанция препраща, като по този начин ги прави и свои мотиви.

В допълнение към тях,с оглед въведените в жалбата доводи и извършени от въззивната инстанция процесуални действия по изслушване на малолетното дете В. в открито съдебно заседание и представен от ДСП-Бургас социален доклад, следва да се допълни само следното:

От изслушването на малолетното дете В. в открито съдебно заседание на 15.01.2025г. въззивният съд формира непосредствени лични впечатления относно свободно заявеното желание на детето В. да остане в Центъра,в който 3 е настанена, тъй като там се чувствала по-добре и искала да остане там колкото е необходимо.Детето сочи, че в Центъра живее заедно със сестра си и брат си,там се грижат добре за тях, като тя със сестра си са в една стая.Заявява,че ходи на училище и се учи добре,както и че е посещавана от *** си.

От представен социален доклад на ДСП-Бургас,същият изготвен на 13.01.2025г. по в.гр.д.№ 1928/2024г. по описа на БОС, се установява,че с Решение № 2082/11.10.2024г. по гр.д.№ 6089/2024г. на БРС *** на В.малолетната М. с ЕГН **********, също е настанена в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в гр.Бургас, ул.“Кооператор“№35 за срок от 7 месеца, начиная от 02.08.2024г. От изложените в социалния доклад обстоятелства става ясно, че в този Център на същата дата и за същия срок е настанен и *** А. ,ЕГН **********.От проверката,извършена и отразена от ДСП-Бургас в социалния доклад се установява, че *** на децата К. С. понастоящем живее на свободен наем със съжителя си Д.Ж. на адрес гр. *** ул. *** № *,като жилищните условия са незадоволителни за отглеждане на дете.Жилището се намирало на приземен етаж, с нисък таван,прозорците били на нивото на улицата,липсвало достатъчно пространство и светлина,жилището миришело на влага и мухъл. Установено е, че *** К. С. няма активен трудов договор, като доходите й се формират от пенсия за общо заболяване в размер на 493,48 лева и тя понастоящем не е обект на подпомагане от ДСП-Бургас.Установява се,че предвид здравословното си състояние *** К. С. обективно не може да полага адекватни грижи за децата си,респ.- за детето В..

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид установените пред районния съд и пред настоящия съд факти и обстоятелства достига до следните правни изводи:

Закон за закрила на детето дава приоритет на отглеждането на децата в тяхната семейна среда /чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 ЗЗДт /, като в изключителни случаи отглеждането може да стане извън семейството, ако важни причини налагат това. Съгласно разпоредбата на чл. 25, т. 1 ЗЗДт, дете може да бъде настанено извън семейството в случаите, когато родителите му са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, а съгласно т. 2 и т. 3 - в случаите, при които родителите, настойниците или попечителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

В настоящия случай категорично се установява обективна невъзможност на *** предвид здравословното й състояние, да полага адекватни на възрастта на детето В. грижи по отглеждането и възпитанието му. Безспорно е установена и липсата на подходящи битови условия за живот в жилището, понастоящем обитавано от *** и съжителят й в гр. *** ул. *** № * , с оглед на което изцяло неоснователно е твърдението в тази насока, заявено във въззивната й жалба. *** И. К. не заявява становище пред настоящата инстанция по въззивната жалба, но от изложеното в социалния доклад от 13.01.2025г. на ДСП-Бургас става ясно,че същият живее в дома на свой 4 приятел, не съобщава адреса си,както и не съобщава някаква промяна на обстоятелствата във връзка с настаняването на децата в Центъра.В случая БОС отчита и собственоръчно написано заявление от *** К. до Директора на ДСП-Бургас / л. 9 от делото на БРС/ - за временно настаняване и на трите деца в ЦНСТДБУ ул.Кооператор“№35, гр.Бургас за срок от 6 месеца. Така установените обстоятелства ,преценени и с категорично заявеното пред въззивния състав желание от детето В. - да продължи да живее в Центъра/ Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в гр. Бургас, ул.

„Кооператор“ №35/,мотивират БОС да потвърди първоинстанционното решение ,като на основание чл.272 ГПК изцяло препраща към мотивите на районния съд.

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2081/11.10.2024г. по гр. д. № 6087 / 2024 г. на БРС.

Решението е окончателно, на основание чл.28,ал.6 от ЗЗДт.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5