Решение № 15704 от 16.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15704 гр. София, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20231110125808 по описа за 2023 година

А. Г. А. е предявил срещу „... ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за поръчителство № ..., както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 185,52 лева, недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № ..., ведно със законната лихва от 15.05.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 09.09.2022 г. е сключил договор за паричен заем № ... с „...“ АД, по силата на който страните се договорили дружеството да отпусне заем в размер на 600 лева с вид на погасителна вноска - седмична, като размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с поръчител - две физически лица поръчители или банкова гаранция.

Поръчителите следвало да отговарят на определени условия. Твърди, че на същата дата между него и ответното дружество е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ..., по силата на който „..." ЕООД поело задължение да обезпечи пред „..." АД задълженията на ищеца. Въз основа на сключения договор за поръчителство ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което била разсрочено заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство възнаграждението се дължало в полза на поръчителя „..." ЕООД, като „..." АД единствено било овластено да приеме плащането. Ищецът твърди, че е погасил изцяло задълженията си по процесния договор. Сочи, че „..." АД е едноличен собственик на капитала на ответното дружеството, поради което счита, че двете дружества са свързани лица. Развива подробни съображения, че чл. 4 от договора за кредит представлява неравноправна клауза, доколкото изискванията относно възможните обезпечения на практика са неосъществими и не 1 оставяли друг избор на потребителя освен да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора дружество. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, доколкото не бил посочен действително прилаганият ГПР, т.к. не било ясно по какъв начин е формиран, както и поради това, че в него не било включено възнаграждението за поръчителство. Сочи, че самият Договор за предоставяне на поръчителство № ... е изначално лишен от основание, както и че срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство не е получил каквато и да било услуга. Излага, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения за страните и счита, че договорът следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави. Сочи, че на практика със сключване на договора за поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.

4 ЗПК. В заключение счита, че със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на добрите нрави и поради това, че сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Излага, че размерът на ГПР е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в него е включена само лихвата по кредита, тъй като това е единственият разход за кредитополучателя. Твърди, че процесният договор е сключен за обезпечаване на задълженията на заемателя, както и поради възможността ответникът да получи възнаграждение, поради което счита за неоснователно твърдението на ищеца, че договорът е лишен от правно основание. Оспорва договорът да протИ.речи на добрите нрави и развива подробни съображения в насока, че същият е израз на свободата на договарянето. Не счита, че е налице нееквивалентност на престациите, тъй като с процесния договор твърди, че е поел задължение, което е изпълнил сключвайки договор за поръчителство. Излага също и че съгласно чл. 4 от договора за заем ищецът е имал и други възможности за обезпечаване на договора. Подчертава, че доколкото основният предмет на дружеството е сключване на гаранционни сделки, то няма как същите да се извършват безвъзмездно. Във връзка с наведените твърдения от страна на ищеца за нищожност на договора поради протИ.речие с нормите на ЗПК излага, че същите не следва да намерят приложение в случая, доколкото процесният договор не е за кредит.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване недействителността на процесния договор за поръчителство, както и че е платил процесната сума. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 11, ал. 1, т. 11, чл. 11, ал. 1, т. 9, 2 чл. 11, ал. 1, т. 20 и чл. 19, ал. 4 ЗПК при сключването на договора за поръчителство, че договорът е индивидуално договорен, както и че е било налице основанието за плащането на процесната сума.

По делото е представен Договор за предоставяне на гаранция № .../09.09.2022 г., сключен между "..." ООД и А. Г. А., по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „...“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем. За поемане на това задължение потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 185,52 лева, платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „...“ АД.

Представен е и Договор за паричен заем № .../09.09.2022 г., сключен между „...“ АД и А.

Г. А., по силата на който на заемателя се предоставя в заем сумата от 600 лева, която следва да бъде върната на 12 седмични вноски в размер на 52,54 лева всяка при фиксиран годишен лихвен процент от 40% и ГПР от 49,23%.

В чл. 4 от договора за паричен заем е предвидено, че в 3-дневен срок от датата на сключване на договора заемателят се задължава да предостави на заемодателя някое от посочените в разпоредбата обезпечения. В тази връзка в чл. 1 от договора за предоставяне н а гаранция е посочено, че ответникът, в качеството си на поръчител, е задължен да отговаря солидарно заедно с потребителя, като за целта съгласно чл. 3 от договора потребителят следва да заплати възнаграждение в размер на 185,52 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 15,46 лева.

Във връзка с анализираните два договора, следва да се съобрази следното: въпреки че всеки един от посочените два договора формално да представлява самостоятелен договор, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на кредитора на обезпечение по кредита в 3дневен срок от датата на сключване на договора за заем, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждение за даване на обезпечение, ведно с основното задължение по кредита. Поради това съдът намира, че по отношение преценката относно действителността на процесния договор за предоставяне на гаранция следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът като физическо лице е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от процесния договор за предоставяне на гаранция е предвидено, че уговореното възнаграждение, дължимо от ищеца в размер на всяка вноска от п о 15,46 лева, не постъпва в патримониума на ответника, а е уговорено като част от погасителната вноска, която заемателят следва да заплати на заемодателя „...“ АД. Съдът счита, че уговореното в чл. 3 от договора за предоставяне на гаранция задължение за заплащане на възнаграждение не поражда права и задължения за страните, тъй като накърнява добрите нрави и води до неговата нищожност. С оглед изложените съображения съдът следва да обоснове извод, че чрез сключването на този договор за предоставяне на гаранция се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в договора за 3 предоставяне на поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на „...“ АД. По този начин се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС. В самия договор за паричен заем е посочено, че размерът на ГПР възлиза на 49,23%, но в същия не е включено възнаграждението за предоставеното поръчителство, възлизащо на сума от по 15,46 лева за всяка вноска, съобразно нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че при направена служебно справка в ТР се установява, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество е „...“ АД. По този начин печалбата на ответното дружество за извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя и в „...“ АД. Така икономически по-слабата страна /заемополучателят/ се е задължила да заплати на поръчителя възнаграждение, което се дължи в 3-дневен срок от датата на сключване на договора за заем, без значение дали е изправна страна по същия. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на добрите нрави, доколкото сумата, която се претендира по него, е определена под условие за всеки ден, за който е в сила поръчителството, не е включена в ГПР, посочен в договора за заем, като при включване на възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция действителният ГПР би бил в размер, надхвърлящ поставеното в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение. По този начин, потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да направи по обслужване на заема и реално по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва по договора за заем.

Във връзка с изложеното следва да се вземе предвид и обстоятелството, че процесният договор протИ.речи и на нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, с което се цели забранена от закона цел - въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника. Така сключеният договор за предоставяне на гаранция протИ.речи на закона. От договора за потребителски заем е видно, че предоставянето на поръчителство е предпоставка за сключването му, а от начина на изпълнение на задължението по сключения договор за предосатвяне на гаранция е видно, че то се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по заема, съобразно уговорения в договора за паричен заем погасителен план. Нещо повече - уговорено е, че дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на вноската от по 15,46 лева следва да се заплати на падежа, посочен в погасителния план по договора за заем и същото следва да бъде заплатено в полза на „...“ АД. Следва да се отбележи, че дължимите по договора за предоставяне на гаранция плащания ще бъдат събирани от заемодателя „...“ АД за сметка на поръчителя "..." ООД, както и че плащането на дължими по този договор суми на „...“ АД ще се считат за валидно плащане към "..." ООД.

4

Видно от данните по делото на длъжника е отпуснат заем в размер на 600 лева, а е уговорено възнаграждение за предоставяне на поръчителство в общ размер на 185,52 лева, което е прекомерно и по този начин е нарушен принципът на добросъвестност и справедлИ.ст. Изложеното води до извод, че са накърнени добрите нрави, което води до нищожност на договора за предоставяне на поръчителство. Във връзка с гореизложеното следва да се вземе предвид и текста на чл. 143 ЗЗП, в която е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договор се явява неравноправна, което не е изчерпателно. Клаузата за възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство цели заобикаляне на ЗПК и единствено оскъпяване на заема.