Решение № 116 от 07.02.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Варна, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. ВилЯ. Н. Михалева при участието на секретаря Г. Г. Славова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100502463 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на С. Ц. С. срещу Решение № 2336 от 27.06.2023г. по гр.д. № 6643/2022г. по описа на ВРС, XIX-ти състав, В ЧАСТТА, с която са определени квотите на съделителите като на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допуснато да се извърши съдебна делба на недвижими имоти и при квоти, както следва:

1/ Апартамент № 45, представляващ самостоятелен обект с ид. *** съгласно КККР, одобрени със Заповед РД [1]18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се на седми етаж в многофамилна жилищна сграда с ид. ***, в гр. Варна, район Приморски, ж.к. „Чайка", бл. 30, вх. Б, със застроена площ от 81.47 кв.м., състоящ се от: три стаи, кухня, баня, тоалет, коридор и два балкона, при граници по акт за собственост: апартамент от вход Г, тревна площ, паркинг, стълбищна клетка, апартамент 44, и при съседни самостоятелни обекти на същия етаж - *** и ***, под обекта -*** и над обекта - ***, заедно с принадлежащото му избено помещение с площ от З.00 кв.м. и при граници: изба от вход B, паркинг, изба на ап.

40, коридор, изба на ап. 44, както и съответните 1.34155 % ид.ч. от ОЧ на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо ПИ с ид. ***, между съделителите и при квоти за всеки от тях:

76/144 ид.ч. за С. Ц. С. с ЕГН **********;

34/144 ид.ч. за В. Р. Н. с ЕГН **********;

1

8/144 ид.ч. за С. И. С., родена на ********

13/144 ид.ч. за М. С., роден на *******г. и

13/144 ид.ч. за И. С., роден на ****** като съсобствеността между страните е възникнала на основание наследяване на ******* п. на ********., договор за покупко продажба по НА № № 153/06.02.1996г. и прекратена СИО, наследяване на ******* С., п. на ******

2/ Апартамент № 35, представляващ самостоятелен обект с ид. *** съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, находящ се на девети етаж в многофамилна жилищна сграда с ид. ***, построена в гр.

Варна, ж.к. „Владислав Варненчик", бл. 11, вх. 12, със застроена площ от 45.93 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения и при граници по акт за собственост: тревна площ, ап. 34, стълбищна площадка и при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - *** и ***, под обекта - *** и над обекта - ***; заедно с принадлежащото избено помещение № 35, с площ от 2.64 кв.м. и при граници: изба на ап. 22, коридор, коридор, както и съответните 1.5206 % ид.ч. от ОЧ на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо ПИ с ид. *** между съделителите и при квоти за всеки от тях:

20/24 ид.ч. за С. Ц. С. с ЕГН **********;

2/24 ид.ч за В. Р. Н. с ЕГН **********,

1/24 ид.ч. за М. С., роден на *******г. и

1/24 ид.ч. за И. С., роден на ****** като съсобствеността между страните е възникнала на основание наследяване на ******* С., п. на ****** и прекратена СИО.

3/ Поземлен имот, находящ се в м. „Могилата“ в землището на с. Осеново, Община Аксаково, Област Варна,м. „Могилата“, съставляващ имот пл. № 530, с площ от 600 кв.м. и при граници: имоти пл. № 529, № 531, № 532, № 528 и път, заедно с построената в него сезонна постройка, с площ от 20 кв.м.; между съделителите и при квоти за всеки от тях:

20/24 ид.ч. за С. Ц. С. с ЕГН **********;

2/24ид.ч. за В. Р. Н. с ЕГН **********;

1/24 ид.ч. за М. С., роден на *******г. и

1/24 ид.ч. за И. С., роден на ****** като съсобствеността между страните е възникнала на основание наследяване на ******* С., п. на ****** и прекратена СИО.

В частите, с които на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допусната делба на ПИ с ид.

*** по КККР, находящ се в с. Венелин, Община Долни Чифлик, м. „Овчарски босилек“; на ПИ с ид. *** по КККР, находящ се в с. Венелин, Община Долни Чифлик, м. „Бял Надпис“; на ПИ с ид. *** по КККР, находящ се в с. Венелин, Община Долни чифлик, м. „Коренежите“ и на ПИ с ид. *** по КККР, находящ се в с.

2

Венелин, Община Долни чифлик, м. „Долни Ливади“, между съделителите и при квоти за всеки от тях, както следва:

- 8/36 ид.ч. за С. Ц. С. с ЕГН **********;

- 14/36 ид.ч. за В. Р. Н. с ЕГН **********;

- 4/36 ид.ч. за С. И. С., родена на ********

- 5/36 ид.ч. за М. С., роден на *******г. и

- 5/36 ид.ч. за И. С., роден на ****** както и в частта, с която на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК са постановени привременни мерки /какви суми едни съделители трябва да плащат на другите за ползването/ до окончателното извършване на делбата, решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено без обсъждане на релевираното по делото възражение, че с прехвърлителната сделка по НА № 153/1996г. И.С.И. не е могъл да прехвърли повече права от притежаваните от него ½ ид.ч., като е останало необсъдено и евентуално въведеното възражение, че съпрузите С. и С. С.и са владяли целия имот в режим на СИО от периода 1996г. до 2018г. Следователно дори и да се приеме, че разликата над ½ ид.ч. до прехвърлените 4/6 ид.ч. не е била придобита на основание договор за покупко продажба от 1996г., то същата е придобита на оригинерно придобивно основание чрез давностно владение от двамата съпрузи за времето от 1996г. до 2018г. В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелката К.. По тези съображения счита определените квоти на страните по допуснатата делба на Апартамент № 45 за неправилно изчислени, доколкото към момента на смъртта на бившия си съпруг С. С. е била собственик на 12/24 ид.ч. от имота, а на основание чл. 9, ал. 2 от ЗН като наследник – съпруг на С. С. е придобила 2/3 ид.ч. от неговата наследствена част – 8/24 ид.ч. или общо 20/24 ид.ч., толкова колкото е прието и за втория и третия имот. От друга страна при разглеждане на делото, ВРС е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал до участие в производството Д. К. при положение, че от събраните по делото гласни доказателства е установено давностно владение и са налице данни, че трето лице е придобило права върху делбения имот на оригинерно основание. По тези съображения счита, че единствен собственик на имоти под №№ 2 и 3 е третото за спора лице. В този смисъл отправя искане решението в обжалваната част да се обезсили, а делото да се върне за разглеждане от първа инстанция с участието на лицето с предполагаеми права като страна в процеса, а евентуално да се отмени и вместо него се постанови друго, с което делбата на имот № 1 да се допусне при квота 20/24 ид.ч. за въззивницата.

В отговор на жалбата В. Р. Н., М. С., И. С. и С. И. С. оспорват относимостта на доводите в жалбата към предмета на делото. Твърдят, че същите се отнасят до правата и квотите на съделителите относно първите три имота и са неоснователни, тъй като са правилно определени от първоинстанционния съд. В отношенията между сънаследници 3 презумпцията на чл. 69 от ЗС е неприложима, поради което когато съсобственик установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както е при наследяването, се позовава на придобивна давност за чуждите ид.ч., той следва да докаже, че е извършил такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици намерението му да владее техните ид.ч. за себе си. Доказване в този смисъл не е проведено по делото. От друга страна доводът, че вероятно трето лице е придобило право на собственост на оригинерно основание върху делбен имот е извън предмета на делото.

Правилна е констатацията на съда, че третото лице Д. С. К. няма качеството наследник на никоя от страните, а ответницата не може да предявява чужди права пред съд. От свидетелските показания на това лице е видно, че никога не е противопоставяла на собствениците свои права, както и че имота никога не е придобиван от нея на годно правно основание. Съсобствеността между страните безспорно е възникнала след смъртта на ******* С., п. на ****** До датата на смъртта си наследодателят е владял със съсобственика си С. С. имотите. Трите имота са придобити в режим на СИО, като след прекратяване на общността със смъртта на съпруга, ответницата е декларирала имотите като съсобствени със съзнание, че дъщеря й Д. К. няма собственически права. Като роднина на ответницата и заинтересовано от изхода на делото лице, свидетелските показания на свидетелката К. поради това не следва да се кредитират. Апартамент № 35 в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 11 е бил предоставен на това лице по силата на договор за заем за послужване от майка й и нейния съпруг, като същата никога не е демонстрирала по отношение на собственика на вещта поведение, изразяващо се в противопоставяне на владение спрямо действителния собственик. Ползвала е имота със знанието на собствениците, които са я допуснали да живее в него, като несъмнителността, като необходим признак на владението липсва. Следователно имотите не са владяни от третото лице в качеството му на владелец. По изложените съображения е отправено искане решението като правилно и законосъобразно да се потвърди.

В хода на проведеното съдебно заседание всяка от страните поддържа изразената позиция по спора и претендира присъждане на съдебни разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост в обжалваната част. По останалите въпроси съдебният състав, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от В. Р. Н., М. С., И. С. и С. И.

С. срещу С. Ц. С. съединени в условията на първоначално обективно съединяване на конститутивни искове с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС за допускане и извършване на делба на недвижими имоти – апартамент № 45, с ид. ***, находящ се в гр.

Варна, ж.к. „Чайка“, бл. № 30, вх. Б; Апартамент № 35, с ид. ***, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. № 11, вх. 12; ПИ съставляващ имот № 530, находящ се в с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, м. „Могила“, с площ от 600 кв.м., ведно с изградената в него сезонна постройка, с площ от 20 кв.м., както и на четири земеделски 4 земи, находящи се в землището на с. Венелин, общ. Долни Чифлик, обл. Варна при описаните в исковата молба квоти.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: съсобствеността между страните по делото е възникнала за ищците на основание наследяване на Я.Ил., п. на ******г., И.И., п. на *********, Ст.Ил. С., п. на *********г. и ******* С., п. ******, който не е оставил низходящи и възходящи, а само съпруга и низходящи на братя и сестри, а за ответницата – на основание наследяване и договор за покупко продажба в режим на СИО. Апартамент № 45 е бил придобит от И. и Я.И. на основание договор № 4403 от 06.06.1981г. в режим на СИО. Я.Ил. починала на ******г., когато оставила наследници съпруг И.И., С. С. и Ст. С.о – синове и В. Н. – внучка /наследник на дъщеря й Л.И., починала преди майка си/. С договор за покупко продажба по НА № 153/1996г. съпругът й И.И. продал на сина си С. С., п. на ****** 4/6 ид.ч. от имота по време на брака на последния с ответницата С. С., сключен през 1980г. Към този момент И.И. е притежавал само собствените си ½ ид.ч. + 1/8 ид.ч. по наследяване на съпругата си, поради което по отношение на останалите наследници на Я.Ил. сделката е относително недействителна. Така обосновали описаните в исковата молба квоти на страните в съсобствеността на този имот. Апартамент № 35 е бил придобит от С. и С. С.и на основание договор № 27907 от 28.04.1993г. за продажба на държавен имот по реда на НДИ, в режим на СИО. С. С. е починал на ******, като квотите между страните в съсобствеността на този имот са 20/24 ид.ч. за ответницата на основание прекратена СИО /1/2 ид.ч./ и по наследяване на съпруга й /8/24 ид.ч./; В. Н. /низходяща на сестрата на С. С. – Л.И. – 2/24 ид.ч., а за М. и И. С.и – по 1/24 ид.ч. ПИ, находящ се в м. „Могилата“ в с. Осеново, съставляващ имот пл. № 530 с площ от 600 кв.м., ведно с изградената в него сезонна постройка е придобит съгласно НА № 461/04.09.1989г. от С. и С. С.и в режим на СИО. Квотите на страните в съсобствеността на този имот са същите. Въпреки многократните покани към ответницата, която еднолично ползва всички общи имоти, доброволна делба на съсобствеността страните не могат да постигнат, поради което отправили искане за допускане и извършване на съдебна делба на описаните имоти.