Определение № 22757 от 14.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22757 гр. София, 14.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно частно гражданско дело № 20251100511159 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.248 ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба с вх.

№289941/02.09.2025година, подадена от адв. А. Д., с което се атакува законосъобразността на постановеното от първостепенния съд определение на основание чл.248 ГПК по гр.д.№49402/2024г., с което е оставено без уважение искането на адв. Д. за изменение на решението в частта за разноските и конкретно размера на неговото адвокатско възнаграждение, дължимо от ответника на основание чл.38 ЗА. Моли се отмяна на атакувания акт и уважаване на молбата за изменение на размера на това възнаграждение.

В срока за отговор на жалбата насрещната страна в процесуалната връзка „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201513004, оспорва основателността на подадената жалба и моли съда да остави същата без уважение.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

С решение №2630/15.02.2024г., постановено по гр.д.№49402/2024г. по описа на СРС, 127-ми състав на СРС е уважил претенциите на П. Г. Н., насочени срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201513004 и е прогласил за нищожен сключения договор за кредит МАХ $500062618 от 31.03.2023г., на основание чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като и присъдил, на основание чл.38, ал.1 ЗА вр. с чл.78, ал.1 ГПК разноски, представляващи адвокатско възнаграждение на адв. А. Д. в размер на 150лв. В изложените мотиви на съдебния акт размерът на адвокатското възнаграждение е определен без да бъде включен в него ДДС, тъй като е приел, че това възнаграждение е за оказана безплатна адвокатско помощ , която не представлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС.

1

Актът на съда е връчен на ищцата чрез нейния процесуален представител на 26.02.2024година и на предходна дата – 20.02.2024година е подадена молба за изменение на решението в частта за разноските, с искане от адв. А. Д. да му бъде присъдено разумно и достойно възнаграждение, като в молбата по чл.248 ГПК е цитирана изобилна съдебна практика и е дадено тълкуване според основанието на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Ответникът по делото се е възпротивил на това искане, което становище е обективирано в подадените от него отговор на молбата по чл.248 ГПК.

На 20.08.2025година първостепенният съд постановява определение №34704, с което оставя без уважение молбата по чл.248 ГПК. В мотивите на атакувания акт излага съображения, относно правна и фактическа сложност на делото и се позовава на практиката на СЕС, която му дава възможност да определени възнаграждение и под минимума, определен с Наредба №1/2004г. на ВАС, за да остави без уважение искането на адв. Д..

Определението е връчено на адв.А. Д. на 27.08.2025година.

Жалбата е депозирана в съда на 10.01.2024година, от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав на въззивната инстанция споделя изразените от състава на СРС мотиви в частта касателно липса на правна и фактическа сложност на делото и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Предявените искове сочат на нисък материален интерес, принадлежащ на едно лице, по делото е проведено едно о.с.з., като делото не се характеризира в правна и фактическа сложност. Цената на първия главен иск е 6 885,60лв. в която е включена главница и принадлежности, като претенциите са предявени при условие на евентуалност, което изключва възможността да е налице кумулативно съединяване на три иска.Останалите две претенции са с цена на иска, по- малка от тази по главния иск.

Претендираното възнаграждение от адвокат Д. е от 1 186,27лв. с ДДС.

Преценявайки минималните размери на адвокатските възнаграждение на база материалния интерес в случая, то съдът констатира, че съобразно нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАС минималният размер на адвокатското възнаграждение според Наредбата е сумата от 988,56лв.

Съобразявайки постановено решение по дело C‑438/22 от 25.01.2024година и съдебната практика на ВКС, постановена след него настоящият състав приема, че следва да изхожда от следните критерии при преценка на възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, но без да създава „изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес“, за да не представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в 2 какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС.

С цитираното решение съдът на ЕС приема, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Преценявайки тези мотиви, както и мотивите, които са обосновали извод на състава на ВКС по т.д. № 1908 по описа за 2022 г., ТК, първо т.о., съдът приема, че въз основа на очертаните с тези актове ориентири, преценявайки конкретиката по настоящия спор, възражението на ответника за прекомерност се явява частично основателно

Съобразно даденото тълкуване от състава на ВКС в цитиранатото от съда определение на нормата от Наредбата и на основание чл.7, ал.2, т.2 от подзаконовия нормативен акт, преценката за основателност на жалбата следва да бъде извършена и в контекст на вече постановено решение по дело C‑438/22 от 25.01.2024година, като се съобрази практиката на ВКС по този въпрос, израз на която е постановения акт по цитираното търговско дело.

С преждепосоченото решение съдът на ЕС приема, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна 3 уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Въз основа на горното може да се обоснове извод, че дължимото възнаграждение може да е и под определения в Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение.

В настоящия случай определеният размер на адвокатското възнаграждение е сумата от 150лв., като първостепенният съд е отказал да присъди възнаграждение, в което да е включен ДДС, което по виждане на настоящия състав е неправилно.

Определянето на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА е изключително правомощие на съда, който следва да съобрази множество фактори, вкл. фактическата и правна сложност на делото, цената на иска, извършените от страните процесуални действия, броя на съдебните заседания. Съдът не е обвързан от посочения от самия адвокат в списъка по чл.80 ГПК, тъй като не се касае за договорено възнаграждение, което да е платено от страната, а оказване на безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1 ЗА, като според трайната и непротиворечива съдебна практика по приложението на нормата на чл.38 ЗА – определения по ч.т.д. № 562/2025 г., ВКС, ІІ т.о., ч.т.д.

№ 516/2025 г., ВКС, ІІ т.о. и др., „..при определяне на възнаграждението по чл.

38, ал.2 ЗАдв. на процесуалния представител на страната, упражнила в случая правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, положения от адвоката квалифициран труд, обема на извършените действия“. Пак според тази практика при определяне 4 на размера на адвокатското възнаграждение следва да се включи в него и дължимия ДДС.

Съобразявайки тези мотиви на касационната инстанция, настоящият състав на съда намира, че частната жалба е частично основателна и атакувания с нея акт следва да бъде отменен, като съдът постанови определение, с което увеличи размера на адвокатското възнаграждение на адв.

Д. с още 330, с което адвокатското възнаграждение достигне размер от 480лв. с ДДС.

При изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх.№289941/02.09.2025година определение 34704/20.08.2025г., постановено по гр.д.№49402/2023г. по описа на СРС от 127-ми състав на съда и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

На основание чл.248 ГПК ИЗМЕНЯВА решение №2630/15.02.2024г., постановено по гр.д.№49402/2023г., в частта за разноските, като ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Незабравка“№25, ет.5, да заплати на адвокат А. Д. – САК, с адвокатски номер 1000768210, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.38, ал.1 ЗА, сума от още 330лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца П. Г. Н., като в тази сума е включен ДДС.