Протокол № 1226 от 15.09.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1226 гр. П***, 14.09.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А*** Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от А*** Ташев Гражданско дело № 20225220101604 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:33 часа се явиха:

Ищецът КР. АНГ. П. - редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява. За него се явява адв. Л.Л. от АК-П*** - надлежно упълномощен с ИМ.

Ответникът Г. Т. ПР. - редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Свидетелят КР. Т. Г. - редовно призован по месторабота, се явява лично.

АДВ. Л.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. Л.: Поддържам исковата молбата.

СЪДЪТ докладва делото съгласно мотивирания с определение № 1512/25.07.2022 г. проекто-доклад.

АДВ. Л.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация. По 1 искането което сте оставили за произнасяне днес, мисля че ще го оттегля и ще разпитаме само свидетелите, тъй като доверителят ми е международен шофьор и няма как да бъде обследван от психолог.

СЪДЪТ, с оглед изявлението на адв. Л. счита, че изготвения по делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА изготвения с определение № 1512/25.07.2022 г. проектодоклад за окончателен доклад по делото.

АДВ. Л.: Да се приемат представените преписи с ИМ и ОИМ като писмени доказателства по делото.

Настоящия съдебен състав намира, че представените преписи на писмени документи с ИМ и ОИМ са допустими и относими, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените преписи на писмени документи с ИМ и ОИМ.

СЪДЪТ докладва писмо от РС-П*** с вх. № 15714/02.08.2022 г., с което изпращат за послужване НОХД № 562/2019 г. по описа на РС-Пазарджик.

Настоящия съдебен състав намира, че следва да приложи към настоящото дело НОХД № 562/2019 г.по описа на РС-П***, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЛАГА към делото НОХД № 562/2019 г. по описа на РС-Пазарджик за послужване.

След отпадане на необходимостта на НОХД № 562/2019 г. същото да бъде върнато на РС-Пазарджик, Наказателно деловодство.

АДВ. Л.: Да пристъпим към разпит на свидетелите.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

Б*** Г*** В*** – родена на *** г. в с. Б***, живуща в с. В***, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, във фактическо 2 съжителство с ищеца.

На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да откаже да дава свидетелски показания.

СВ. В***: Желая да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВ. В***: Спомням си, че Г.П. идва пред нашия дом, това беше лятото, август месец, преди 5 години. Времето беше привечер, събота, почивен ден и ние си бяхме вкъщи. Той дойде, познаваме го и извика свекър ми А*** П..

Ние с него бяхме отвън и той му каза, че са били с К*** на банкет и там са си имали някакви разправии и К*** го бил ударил. После А*** П. се обади на К*** да се прибере и да разкаже какво е станало, започна да го навиква. К*** каза, че изобщо не е така. К*** се обади на председателя Н*** да дойде да потвърди, че не е имало такива работи там и през това време, вече и Е*** дойде, разказа какво е станало. Ние се бяхме пред къщата когато аз видях, че Г.П. се връща към нас. П. беше пиян, дойде само по панталони и гол до кръста, къси панталони и видимо в джоба имаше нещо, защото му бяха увиснали панталоните надолу. Като дойде аз викам „Г.П. се връща“. Това го казах на К*** и на свекър ми. След това К*** и А*** излезнаха навън през вратата и Г.П. извади пистолета и го насочи към К*** и му каза „Е сега ще те утрепа“. Разстоянието беше около метър и половина между двамата. След това К*** инстинктивно се хвърли да му избута пистолета от ръката. През това време свекър ми се намеси да го бутне и Г.П. падна на асфалта, на земята и почна да се търкаля, защото беше много пиян. Ние се обадихме на полиция, на кмета. Г*** първо седя пред нас, после си отиде и се върна след малко пак и започна пак скандали и пред полицаите, и пред кмета. Извикаха още един патрул полиция, а той вече си беше отишъл и след това полицията и кмета отидоха при него. Аз когато възприех случката с пистолета се намирах на разстояние от 2-3 метра някъде. Аз мисля, че К*** много се уплаши в тази ситуация и после известно време беше така уплашен. Ние разговаряхме двамата още след случая и той ми каза, че е много уплашен, защото той не знаеше какъв е пистолета – истински или газов, какъвто се указа в последствие. К*** нервничеше, ставаше през нощта, не можеше да спи нощем. Това се случваше в период не мога да кажа точно колко, но няколко 3 месеца имаше притеснения. Спря да се храни, мълчеше и постоянно повтаряше какво можеше да се случи. В деня на инцидента, майка му на К*** се опита да му дава сол и вода против страх, това са си обичаи за нашия край. На следващия ден майка му на К*** ходи да му се бае. Има в селото един човек, който бае от страх. Тя му занесе дреха и този човек пребая на дрехата на К***. К*** след инцидента ходеше на работа и ставаше много рано да ходи на работа. Не си е оставал вкъщи и да не е ходил на работа, но ходеше ненаспан. Той работи като шофьор в „Е***“ и причината да е недоспал е тази от случая. Когато Г.П. дойде беше видимо пиян, но не съм забелязала да има по лицето, ръцете, по гърдите някакви травми или охлузвания. Той имаше травми след като се търкаля по земята, след като преустановиха действията.

Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието на страните.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

Е*** П*** П*** – родена на *** г. в с. С***, живуща в с. В***, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, майка съм на ищеца.

На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да откаже да дава свидетелски показания.

СВ. П***: Желая да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВ. П***: Спомням си за инцидента с Г.П. и сина ми, когато Г*** идва пред нашия дом. Когато това стана и изкара оръжието отвън на улицата аз бях вътре вкъщи, бях на двора. Синът ми отвори врата бързо и избяга на улицата, мъжът ми след него и след него бях аз. Аз видях оръжието насочено срещу сина ми и чух „Сега ще те убия“. В този момент синът ми му изтласка пистолета, отиде в деренцето, а мъжът ми до него, и в този момент аз се вмъкнах между тримата, за да не го сбият. Аз изписках много силно. Мъжът ми бутна Г.П., който се удари на бордюра и взе да се търкаля П. по цялата улица, гол до кръста с един ланец. Тогава дойде Е*** Н*** и взехме да коментираме кво е, що е, той седна на пейката П. и дойде и полицията, дойде и кмета Г***. Видя оръжието, защото ние не знаем какво е това оръжие, а 4 синът ми трепереше целия от уплах и аз отидох и му дадох една лъжица сол и вода и я прехвърлих през рамото му за уплаха. После дойде полицията. След този ден за К*** и за всички ходих 5 пъти на баячка, защото той е уплашен, целият трепереше. То всички бяхме уплашени, но той най-вече. Ние живеем всички в една къща, но нашата е пристройка. К*** към този момент работеше в „Е***“ като шофьор. Той ставаше сутрин в 02.00 часа и в 03.00 часа, защото пътуваше и за В***. Не говореше много, а като говореше нервничеше. Това беше в период за около 3-4 месеца. Преди съпругът ми да бутне Г.П. видимо П. нямаше никакви наранявания, но след това като се търкаляше по земята имаше някакви наранявания. Там имаше строеж, чакъл, баластра.

Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието на страните.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

КР. Т. Г. – роден на *** г. в гр. П***, живущ в с. В***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, ответникът ми е вуйчо.

На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да откаже да дава свидетелски показания.

СВ. Г.: Желая да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВ. Г.: Знам за какво съм тук, за инцидента между страните по делото.

Това беше доколкото си спомням на 12.08.2017 г., когато се откриваше ловният сезон. Имаше банкетче по повода в едно заведение в центъра на с.

В***. Бяхме доста хора там, беше весело, част от хората си тръгнахме порано, някои останаха и в по-късен час ми се обади Г*** по телефона, ако мога да дойда, защото се били скарали с К.П.. Там са били в залата. Аз му казах, че въобще няма да ходя там щом са пийнали, защото са се събрали да се веселят, а не да се карат. Малко по-късно, както разбрах, Г*** се е върнал вкъщи и отидохме с майка ми Ц*** Г.а и разбрахме, че К*** го е ударил, сбили са се по време на банкета и К*** го е ударил по лицето ли, по тялото ли?

Отидохме с майка ми у Г*** и наистина беше превъзбуден. Видимо имаше като зачервявания по лицето, явно на местата, където е ударен. Той ни каза, 5 че са много добри приятели с баща му на К*** и държи да отиде и да разбере защо К*** му е посегнал. Майка ми го посъветва най-искрено въобще да не се разправя по подобни поводи, защото всичко това е излишно след като са пийнали и най-вероятно са били подвластни на алкохола. Моят съвет беше същият, че не е нужно да се карат, а да се разберат като разумни хора. Покъсно като си тръгнахме, прибрахме се. Ние отидохме в дома на вуйчо ми преди инцидента с пистолета. На другия ден пак идва вкъщи. Доколкото разбрахме той беше престоял нощта в управлението. Майка ми пак го посъветва да не се разправя, пак си имаше видимо синини по лицето. В полицията е бил, защото е отишъл в дома на К*** и баща му и пак са се скарали и сбили нещо. Това го разбрах в същия ден след това, но не когато бях в дома му, а след това. С майка ми не си спомням да съм прибирал вуйчо ми с кола отнякъде. Не си спомням.

Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието на страните.

СЪДЪТ във връзка с разпита на свидетеля К.Г.

ОПРЕДЕЛИ: