Решение № 369 от 10.07.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Плевен, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20234430201220 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Н. В.

Т. с ЕГН: ********** чрез адв. И. В. от САК, против заповед за задържане на лице № 3391зз-125/16.05.2023г.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, поради незаконосъобразност. Посочва се, че задържането е немотивирано и не е подкрепено от никакви доказателства за извършено от жалбоподателя престъпление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. И. В. – САК, който поддържа и доразвива, изложените в жалбата доводи.

Ответникът по жалбата П. Б. Г. - *** при Второ РУ-Плевен, изразява становище, че заповедта за задържане е законосъобразна и моли съда да я потвърди като такава.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Видно от приложените по досъдебно производство №ЗМ-242/2023г. по описа на Второ РУ-Плевен /пр.пр.№2942/2023г. по описа на РП-Плевен/ писмени доказателства – протокол за разпит на свидетеля П. Б. Г. /л.49 и 50/, протокол за разпит на свидетеля С.С.А. /л.52 и 53/ и План относно провеждане на СПО по разпореждане рег.№316р-15644/3.05.2023г. на *** на ОД на МВР-Плевен /л.70-73/, оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност, противно на становището на жалбоподателя.

Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта.

Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че лицето се задържа, защото на 16.05.2023г. в 13:22 часа в гр.Плевен, ул. *** управлявал МПС лек автомобил марка „Ситроен С5“ с рег.

№ *** след употреба на наркотични вещества, с което е извършил престъпление по чл. 345б, ал.3 от НК.

Заповедта за задържане е била връчена лично на задържаното лице, срещу подпис. На задържания са разяснени правата му по чл.72, чл.73 и чл.74 от ЗМВР, както и му е предоставено копие от заповедта. Същият е подписал и декларация Приложение №1 за правата на задържано лице. При задържането на жалбоподателя е извършен личен обиск, при който не са намерени вещи.

Н. Т. е освободен на 16.05.2023г. в 16:40 часа.

Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано 2 предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.

Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.

Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

Следва да се има предвид, че изискването за мотивиране на административния акт изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. В този смисъл следва да се има в предвид и решение от 24.06.2014г на ЕСПЧ по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – П.и П.срещу България, в което е прието, че: „За да е налице обосновано подозрение следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен това подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление”. Изхождайки от изискването " подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане”, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, същото се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.

По мнение на съда - тези обстоятелства в случая са налице. Съдът е изискал от административния орган, в съответствие с разпределената доказателствена тежест, да представи всички доказателства, които са 3 послужили за издаване на заповедта. В изпълнение на това указание в съда са депозирани писмени доказателства.

От служебно изисканото досъдебно производство №ЗМ-242/2023г. по описа на Второ РУ-Плевен /пр.пр.№2942/2023г. по описа на РП-Плевен/ се установява, че на 16.05.2023г. в 12:50 часа в гр.Плевен, ул. *** жалбоподателят Н. В. Т. управлявал лек автомобил марка „Ситроен С5“ с рег.

№ *** след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№ APPJ 0001, със стикер за срок на експлоатация от 23.01.2023г. до месец 01.2024г. Жалбоподателят е бил задържан веднага след отчитане на положителната проба с тестова касета Drug Test 5000 STK 7 REF 8323634 – в 13.22 часа на 16.05.2023г. и е бил освободен в 16.40 часа на 16.05.2023г. В рамките на задържането на жалбоподателя Н. В. Т. му е съставен АУАН серия №895998 от 16.05.2023г., издаден му е талон за медицинско изследване с № 137964, който заедно с 8 бр. стикери за валидност на пробата са му връчени в 14,10 часа на 16.05.2023г., изготвен е протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с рег.№476 от 16.05.2023г., екземпляр от който също му е връчен в 14,10 часа на 16.05.2023г., съпроводен е до СПО за вземане на проби за кръв и урина.

По мнение на настоящия състав, фактите, които се установяват в досъдебното производство, подкрепят извода на административния орган, че задържаният е евентуален извършител или съпричастен към престъплението, описано в заповедта, а именно – престъпление по чл.343б ал.3 от НК.

Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, в преписката са се съдържали доказателства относно наличието на данни, че същият е евентуален извършител на престъпление, каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед. Налични са АУАН серия №895998 от 16.05.2023г., Талон за медицинско изследване с № 137964 от 16.05.2023г., заедно с 8 бр. стикери за валидност на пробата, Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с рег.№476 от 16.05.2023г., съдържащи данни за евентуална съпричастност на задържания към престъплението по чл.343б ал.3 от НК. Обективно задържаният е управлявал МПС - лек автомобил марка „Ситроен С5“, с рег.

№ *** след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№ APPJ 0001, със стикер за срок на експлоатация от 23.01.2023г. до месец 01.2024г. Тези данни, по мнение на настоящия съдебен състав са достатъчни, за да може спрямо жалбоподателя Н. В. Т. законосъобразно да се приложи мярка за административна принуда.

4

Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая е изпълнено, като е посочено във връзка с кое конкретно неправомерно деяние е формирано предположението за евентуална съпричастност на лицето. В случая не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието, съдържащи се в доказателствата по досъдебното производство. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено, т. е. - да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението срещу него. В конкретния случай са налице посочените предпоставки, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е в съответствие с практиката на Европейския съд за защита на правата на човека по приложение на чл. 5, т. 2 КЗПЧОС и възраженията в тази насока са неоснователни. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция - Решение № 1075 от 31.05.2018 г. на АдмС - Бургас по адм. д.

№ 742/2018 г., постановено по аналогичен казус.

Като всяка ПАМ - задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер.

Прилагането на принудителната административна мярка в случая е съобразено и с целта на закона - да се даде възможност на органите на МВР и прокуратурата да разкрият евентуално извършеното престъпление.

Задържането на лицето е осъществено в момент, когато е отчетена положителна проба за употреба на наркотични вещества – амфетамин, с тестова касета Drug Test 5000 STK 7 REF 8323634 . Управлението на автомобила след употреба на наркотичните вещества – амфетамин, изрично е описано в заповедта. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в случая е оправдано, с оглед наличните данни. Предвид това правилен е бил изводът на полицейските служители, че лицето следва да се задържи, за да може да се проведат действия, за потвърждаване или оборване на съпричастността му към деянието. След задържането на лицето с него са проведени съответните действия, като му е съставен АУАН серия №895998 от 16.05.2023г., издаден му е талон за медицинско изследване с № 137964, заедно с 8 бр. стикери за валидност на пробата, изготвен е протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с рег.№476 от 16.05.2023г., съпроводен е до СПО за вземане на проби за кръв и урина – все действия, които обективно сочат, че полицейските органи са действали активно и целта на задържането е била да се разкрие обективната истина, а не да се въздейства неправомерно върху задържания. Допълнително доказателство в тази насока е и факта, че същият е бил освободен около 3 часа и 18 минути след задържането си – т.е. след извършване на необходимите проверки и действия и много преди изтичане на максималния срок от 24 часа.