Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260010 от 31.08.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 385/2020
Вид
Решение № 260010
Подписан
31.08.2020
В сила
31.08.2020
Състав
МИНКА ПЕТКОВА ТРЪНДЖИЕВА, ВЕНЦИСЛАВ СТОЯНОВ МАРАТИЛОВ, ДИМИТЪР ПАНДАЛИЕВ БОЗАДЖИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за кредитните институции
  • чл.60 ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.10а, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • § 1 · Закон за потребителския кредит

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260010 гр. Пазарджик, 31.08 .2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на двадесет и шести август през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева

ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Кирякова , като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 385 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от

Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 2826 по описа на съда за 2018 година е отхвърлен предявения от „Профи Кредит Б.” ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул. Б. *************, вх. В, против К.Г.Б., ЕГН-********** ***, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит Б." ЕООД, ЕИК *********, срещу длъжника К.Г.Б. с ЕГН: **********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ********** от 23.11.2017г. в общ размер на 4870.05 лв. /четири хиляди осемстотин и седемдесет лева и 0.05 ст./, представляващо остатъчната неизплатена главница по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /10.04.2018г./ до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №748 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.04.2018 г. по ч.гр.д. №1392/2018 г. по описа на РС- Пазарджик, като неоснователен и недоказан

Осъдено е дружеството „ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул. Б. *************, вх. В, да заплати на К.Г.Б., ЕГН-********** ***, сторените съдебно-деловодни разноски по производството в размер на 500.00 лева /петстотин лева /, на осн. чл.78,ал.3 ГПК.

В срок така постановеното решение е обжалвано от

„Профи кредит Б. „ ЕООД.Считат решението за неправилно и необосновано,като съдът неправилно отхвърлил претенциите им ,позовавайки се на ненастъпила предсрочна изискуемост и прилагайки към ищеца изискванията за банкови институции.

Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/201З г. ОСГТК, разглеждало вземане, произтичащо от договор за банков кредит, като заключава, че предсрочната изискуемост настъпва с неплащането или при настъпване на съответни обстоятелства едва след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор по реда на чл.418 във вр. чл.417, т.2 от ГПК и чл.60 ал.2 от Закона за кредитните институции.

„ПРОФИ КРЕДИТ Б." ЕООД била небанкова финансова институция по смисъла на чл.З, ал.1 от Закона за кредитните институции, която посочената разпоредба дефинира като лице, различно от кредитна институция и инвестиционен посредник, чиято основна дейност е извършване на една или повече от дейностите: по чл.2, ал.2, т. 12,6 - 13 от ЗКИ; придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция; отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Стопанската активност на финансовите институции не била подчинена на Закона за кредитните институции и респективно неговият, чл. 60, ал.2 се явявал неприложим за тях.

Съгласно чл.12.3 от Общите услория към Договора за потребителски кредит № **********: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други." била уговорена предсрочната изискуемост на кредита. В случаите, в които заема е предоставен от небанкова финансова институция, клаузата включена в договора за заем за предсрочна изискуемост, при настъпване на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заема, не противоречала на свободата на договаряне (чл.9 от ЗЗД). С тази уговорка длъжникът губи преимуществото на срока и последиците за него са аналогични на изгубването на това преимущество, съгласно чл. 71 от ЗЗД. В този случай настъпвала предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент погасителни вноски, включително в частта им за възнаградителна лихва и такси.

Без правно значение оставало обстоятелството изпратено ли е от ищеца и достигнало ли е до своя адресат приложеното към договора уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, тъй като в случая обявяването на същата не е задължителна предпоставка за превръщане на кредита в предсрочно изискуем. С оглед уговореното между страните, нямало пречка предсрочната изискуемост да настъпи автоматично с просрочие на една вноска по кредита с повече от 30 дни, без нужда от уведомяване, както е записано в чл.12.3 от Общите условия, които са неразделна част от ДПК № **********.

Жалбоподателят отчита ,че съдебната практика по този въпрос не е еднозначна.

В условията на евентуалност, позовавайки се на съдебна практика според която е прието, че когато предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора за кредит не е обявена надлежно преди , подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, то не би могло да се отрече съществуване на вземане за неизплатената част на задължението, съставляващо сбора от непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция по арг. на чл. 235, ал. 3 ГПК, който размер следва да бъде присъден,сочат че тъй като последната погасителна вноска по договора е с падежна дата 26.12.2018г., то към момента целият погасителен план е изтекъл и задължението е изискуемо в пълния си претендиран размер.

Поради това претендират евентуално падежиралите вноски.

Считат,че графологичната експертиза не следва да се цени от съда. Обстоятелството ,че солидарният длъжник не е подписал анексите за отлагане на вноски, не го освобождава от отговорността, която носи с подписването на договора и уговореното в него задължение.

Молят решението да бъде отменено и исковете уважени.Претендират разноски,като правят възражение за прекомерност,което е неотносимо в случая ,тъй като ответницата се представлява от особен представител.

Писмен отговор не е постъпил.

Съдът , упражнявайки правомощията си на инстанция по същество е оставил исковата молба без движение.

В изпълнение на указанията е постъпила писмена молба ,с която е конкретизирана претенцията по вид и размер,която молба е връчена на представителя на ответника.

Съдът ,като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе ,взе предвид следното:

В исковата си молба против К.Б. , след като обосновава правния си интерес от предявяване на иск за установяване на вземането „Профи Кредит Б. ЕООД твърди,че на 21.11.2015 година от Е.З. като клиент и от К.Б. като съдлъжник било направено искане за отпускане на потребителски кредит.Ответницата била запозната с общите условия и и била предоставена преддоговорна информация. От Е.З. била подадена молба и за рефинансиране към друга кредитна институция.

Е.З. заявила и желание за закупуване на пакет от допълнителни услуги,закупуването на който не било задължително.

Сключен бил договор за потребителски кредит с размер 2800 лева,срок 36 месеца , ГПР 49,90 %,фиксирана лихва 41,17 % и обща дължима сума по кредита 4918,68 лева.Възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги възлизало на 1636,56 лева,като съответно размера на вноската бил 45,46 лева.

Изготвен бил погасителен план , получен от длъжника заедно с договора за кредит.

Ищецът изпълнил задължението си ,като било извършено и рефинансиране в полза на Захариева.По молба на Захариева била извършена и промяна на погасителния план.

Ответницата не изпълнила задължението си по договора и нямало нито едно плащане.

Налице били условията за настъпване предсрочната изискуемост на кредита ,като считат,че тя настъпва автоматично .

Излагат подробни съображения за сключения договор за пакет допълнителни услуги.

Молят да бъде прието за установено съществуването на вземане в общ размер 4870,05 лева – неизплатена главница , ведно със законната лихва.

Постъпил е писмен отговор от пълномощник на ответницата – адв.Б. ,посочен и като съдебен адресат в постъпилата молба.

Твърди,че погасителния план , анекса и стандартния европейски формуляр не са подписани и получени от ответницата.

На ответницата не било известно съществуването на договор за потребителски кредит от 23.11.2017 година.Претендираната сума не била конкретизирана.

Твърди още

,че не била настъпила предсрочната изискуемост ,като пространно мотивира становището си.Оспорено е представеното уведомително писмо от 14.12.2016 година.

В допълнителна молба е направена конкретизация на претенцията като задължение по главница по договор за кредит , неизплатено възнаграждение – договорно и цена на пакет допълнителни услуги.Изрично е конкретизирано ,че са извършени 10 плащания по задължението.

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства , прие за установено следното:

Подадено е искане за отпускане на потребителски кредит от ищеца ,като в него като „клиент“ е посочена Е.З. а,като „солидарен длъжник 1“ ответницата.Искането съдържа и такова за закупуване на пакет допълнителни услуги.

Към преписката се съдържа молба от Е.З. ,с която тя изрично е поискала отпуснатата кредитна сума в размер на 2800 лева да бъде използвана за погасяване на други нейни задължения.Представения стандартен европейски формуляр е подписан само от Захариева.

В договора подписан от Захариева и ответницата страните са описани по същия начин ,като освен размера на кредита е посочена и цената на закупения пакет допълнителни услуги 1636,56 лева ,която се плаща на вноски.

Погасителния план е предоставен само на Захариева и тя го е подписала като клиент.

След сключване на договора на 9.07.2016 година само Захариева е подала искане за промяна на погасителния план по договора чрез отлагане на една вноска.С нея единствено е сключен анекс.

Представени са писма за уведомяване на ответницата и Захариева за действията на кредитодателя ,обявил кредита за предсрочно изискуем,като липсват каквито и да било данни за връчването им.По повод направеното оспорване на документа ,касаещ Б. ищецът изрично е заявил,че няма да се ползва от него.

На самия договор съдът не установи да има дата ,но от останалите доказателства е видно ,че датата е 21.11.2015 година.Тъй като срока на договора е 36 месеца то до същата дата на 2018 година срока е изтекъл.

На

11.04.2018 година е подадено заявление от ищеца пред РС Пазарджик по реда на чл.410 от ГПК.Искането е за издаване на заповед за изпълнение срещу Захариева и Б. за сумата 4870,05 – главница по договор,като договора не е конкретизиран.В т.12 са изложени обстоятелства , от които следва ,че се касае само за главница по същински договор за кредит,станал според молителя автоматично предсрочно изискуем поради неизпълнение,съобразно уговореното в ОУ.Излага се и твърдението ,че са платени 10 погасителни вноски.

Заповед за изпълнение е издадена на 12.04.2018 година и е връчена на К.Б. /Милчева/,която е подала в срок възражение.

Възражение е постъпило и от Е.З..

В срок е предявен настоящия иск само срещу К.Б..

По повод направеното оспорване на анекса към договора и погасителния план към него ,в които фигурира подпис на СД1,експертизата е установила ,че тези подписи не са положени от Б..

При тези данни ,съобразявайки и направеното в исковата молба изложение и допълнителната молба ,съдът намира ,че решението е допустимо.Макар и да не е бил добросъвестен и коректен заявителят е посочил задължение като такова по главница.Не е конкретизирал ,че то се формира от задължението за връщане на дадената по договора за кредит сума и уговореното възнаграждение за допълнителен пакет услуги.Като се има предвид обаче,че това задължение е част от сключения договор и характера на производството по чл.410 от ГПК , съдът не счита ,че се касае за недопустима претенция и в този смисъл съответно за недопустимо решение.Съответно – в рамките на заповедното производство е претендирана само главница ,лихвата – възнаградителна , конретизирана в исковата молба не е претендирана в заповедното производство ,не е присъдена и съответно уточнението ,направено в тази молба би могло да се обсъжда само от гледна точка основателност на претенцията.