Решение № 942 от 29.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 942 гр. Пловдив, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20265330201597 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26 – 0438 – 000037 от 11.02.2026 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР гр. Пловдив, 03 РУ Пловдив, с което на Д. А. Н., ЕГН ********** за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 76,69 евро.

С жалбата и в съдебно заседание се поддържат възражения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като е формулирано искане за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна се установява следното:

На 28.01.2026 г., в 8,15 часа в град Пловдив жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил с марка и модел „Форд Фиеста“, с рег. № ***, когато достигнал кръстовището на бул. „България“ и ул. „Васил Левски“. Същият се движил по бул. България в лявата лента от западната страна на кръстовището, като бил първи автомобил в колоната. Зад него били пол. служители Г. и Б., които се движили със служебно поверения им автомобил. Двамата изпълнявали служебните си задължения в посочения ден, като били в наряд.

За лентата в която се намирали автомобилът на жалбоподателя и този на двамата полицейски служители светел червен забранителен сигнал на светофарната уредба, а за движещите се направо и надясно /съответно намиращи се в дясната и средна лента/ светел зелен, разрешителен сигнал на светофарната уредба.

В посочения час, въпреки, че светофарът светел червен забранителен сигнал, жалбоподателят с описания по – горе автомобил, движейки се в посока изток към запад тръгнал бавно напред, навлезнал в кръстовището, спрял за малко, след което тръгнал да завива, за да направи обратен завой, като отново спрял, за да изчака насрещно движещите се автомобили и при все още действащ забранен червен сигнал на светофарната уредба преминал през кръстовището като направил обратен завой продължавайки да се движи в посока запад по бул. България. Светофарната уредба била работеща и в нормален режим на работа.

Описаното било възприето в цялост от свид. Г., който съвместно с колегата си Б. веднага преминали на специален режим на движение, подавайки звуков и светлинен сигнал, за да могат да преминат през кръстовището и да спрат автомобила управляван от жалбоподателя. Така полицейските служители последвали автомобила, управляван от жалбоподателя, който въпреки подадените му многократно сигнали – звуков и светлинен продължил да се движи без да се подчинява на подадените му сигнали. След като продължили движението си по бул. България автомобилът на жалбоподателя и следващия го полицейски автомобил преминали през кръстовището с ул.

„Победа“, жалбоподателят спрял автомобила си. Полицейските служители пристъпили към извършването на проверка, в хода на която установили самоличността на жалбоподателя и му разяснили поради каква причина същият е спрян. Жалбоподателят категорично отричал да е преминал на червен сигнал на светофарната уредба. В негово присъствие бил изготвен от свид. Г. АУАН № 4545404, с чието съдържание жалбоподателя се запознал, но отказал да подпише, отбелязвайки в графата за възражения „не е верно“.

Отказът да подпише АУАН бил надлежно удостоверен, като наред с това 2 категорично отказал и да получи екземпляр от АУАН, въпреки предоставянето му на такъм от полицейските служители.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

Противно на възраженията на жалбоподателя, така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. и Б., както и частично от показанията на свид. Х.. Показанията на двамата полицейски служители съдът кредитира в цялост и базира фактическите си изводи въз основа на тях. Същите са еднопосочни, добросъвестно дадени и съответни на събраните по делото писмени доказателства приложени към административно наказателната преписка, както и тези изискани и събрани в хода на съдебното следствие, включително на представената циклограма на процесното кръстовище. Конкретно по отношение показанията на свид. Г. няма как да не се спомене, че същите са изключително подробни, екзактни, логични и добросъвестни. Такива са и показанията на свид. Б., която макар да нямаше толкова конкретен спомен, както нейния колега сподели всичко, което си спомня добросъвестно. Показанията на двамата полицейски служители освен, че са съответни на събраните по делото писмени доказателства, са и съответни и помежду си. Ето защо и съдът ги кредитира в цялост и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

В аспект на гореизложеното следва да се съобрази и разпоредбата на чл.

189, ал. 2 ЗДвП, съгласно чийто регламент редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая за формиране на извод в обратна насока не спомогнаха показанията на свид. Х. – пасажер в управлявания от жалбоподателя автомобил. Показанията на посочения свидетел в частите в които същият, че МПС управлявано от жалбоподателя е навлезнало и преминало през процесното кръстовище на изцяло зелен разрешителен сигнал на светофарната уредба, съдът намира за недостоверни като противоречащи си с кредитираните доказателствени източници. Очевиден е стремежът на свидетеля да обслужи защитната версия на жалбоподателя. Противно на пространно развитите съображения в открито съдебно заседание от страна на адв. П., показанията на свид. Х. не се открояват с твърдяната категоричност и последователност. На първо място, на свидетеля му беше нужно време, за да си спомни случая и след нарочно изявление от страна на жалбоподателя посочи, че си спомня за процесната ситуация. Същият не успя с необходимата екзактност присъща на добросъвестен свидетел – очевидец да посочи дори кое е процесното кръстовище. Ето защо няма как да се приеме за достоверно заявеното от страна посочения свидетел, доколкото , както вече се посочи показанията му имат за цел да обслужат защитната версия на жалбоподателя, което е обяснимо с оглед трудовите отношения в които се намира с Н.. Ето защо и в преобладаващите им части показанията на коментирания свидетел са негодни да залегнат в изводите от фактическа страна. В частите в които показанията на свид. Х. са съответни на останалия кредитиран от съда доказателствен 3 материал съдът ги кредитира и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Противно на възраженията на жалбоподателя, при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на същия. Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно и ясно са изброени всички обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна норма. Посочени са и всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, час, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна.

Настоящият съдебен състав намира, че в АУАН са изчерпани фактическите твърдения на актосъставителя, респективно в НП фактическите изводи на наказващия орган относно всички съставомерни елементи от състава на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение. В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление ясно е описано кой точно сигнал е бил нарушен от страна на жалбоподателя и по какъв начин. Поради тази причина и няма никакво съмнение какво е било твърдяното от административнонаказващия орган извършено нарушение, и по какъв начин е била нарушена нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В тази насока е и Решение № 16 от 29.01.2019 г. на АдмС Кърджали по к. а. н. д. № 202/2018 г., както и трайната и последователна практика на касационната инстанция по дела, по които са потвърдени наказателни постановления за извършени нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП – Решение № 2501 от 16.12.2021 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 2295/2021 г., Решение № 2463 от 14.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2798/2021 г., Решение № 2399 от 7.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2633/2021 г. и др. Ето защо и съдът не споделя възраженията, релевирани с въззивната жалба и поддържанин съдебно заседание в обратна насока, като намира същите за неоснователни и недържащи сметка за преобладаващата актуална практика на касационната инстанция. В този смисъл и предвид изричните възражения на жалбоподателя относно непълното описание на фактическата рамка на повдигнатото обвинение, е необходимо изрично да се подчертае, че непосочването на това колко пътни ленти е включвало платното за движение, точната лента в която се е намирал автомобила на жалбоподателя при предприемане на маневрата, каква е била светофарната уредба, къде е била стоп лентата, за червен сигнал на секционна светофарна уредба ли се касае и т.н., не влече неясното по отношение на повдигнатото обвинение. Посочените обстоятелства стоят вън от рамката на обвинението, което е ясно фактически формулирано както в АУАН, така и в НП, чрез посочване на точното място, време, посока на движение, извършена маневра чрез която е преминато през кръстовището и 4 които факти, както вече се отбеляза се установяват с необходимата категоричност от събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително представената по делото циклограма. Ето защо и съдът не възприема пространните доводи в обратна насока като годни да обосноват нарушаване правото на защита на санкционираното лице да разбере срещу какви твърдения следва да се брани.

На следващо място - актът е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата по съставянето му по чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представените оправомощителни заповеди. Процесният АУАН е съставен в присъствието на свидетел очевидец и нарушителя, като последният е имал възможността да направи писмени възражения, които са били отразени в АУАН, както и да депозира такива в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В АУАН и в атакуваното НП коректно е посочена правната квалификация на нарушението, както и съответната на същото санкционно норма. Относно възражението за нарушено право на защита предвид отказа на жалбоподателя да подпише акта и да получи екземпляр от същия, е необходимо да се посочи, че в случая процедурата по повдигане и запознаване с административното обвинение е надлежно спазена от актосъставителя, като нежеланието на жалбоподателя да подпише АУАН и да получи екземпляр от него представлява доброволен отказ от права, които законът му предоставя.

Неупражняването на същите обаче не влече незаконосъобразност на атакуваният АУАН и поради това няма как да се приемат за основателни възраженията в тази връзка.

Спазени са и разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове – нарушението и нарушителят са установени на 28.01.2026 г., на която дата е съставен и АУАН, а атакуваното НП на 11.02.2026 г.

На базата на формираната по делото доказателствена съвкупност и изяснената въз основа на нея фактическа обстановка, съдът намира, че правилно както актосъставителят, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.