Решение № 418 от 02.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. София, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Ал. Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211100508438 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20053545/25.02.2021 г., постановено по гр. д. № 62551/2019 г. по описа на СРС, 178-ми състав са отхвърлени предявените от ГР. Т. Л., ЕГН ********** срещу „Ф.Ф.“ ЕООД , ЕИК **** искове: по чл.128 КТ за сумата от 415,00 лв.- останало незаплатено трудово възнаграждение за м.09.2019 г. и лихва за забава върху главницата в размер на 33,94 лв. за периода от 01.10.2019 г. -29.10.2019 г., иск по чл.220, ал.1 КТ за сумата от 830 лв. – незаплатено обезщетение за неспазен едномесечен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор №021/26.02.2019 г. със заповед от 01.10.2019 г. и лихва за забава върху главницата в размер на 71,24 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 29.10.2019 г., иск по чл.222, ал.1 КТ за сумата от 830 лв.- незаплатено обезщетение за времето, в което ищецът е останал без работа след прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор №021/26.02.2019 г. със заповед от 01.10.2019 г. / 1 месец/ и лихва за забава върху главницата в размер на 71,24 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 29.10.2019 г., иск с правно основание чл.261 КТ за заплащане на сумата от 75,55 лв. за положения и незаплатен нощен труд в периода от 14.12.2018 г.-30.09.2019 г. и иск с правно основание чл.264 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за работа през официални празници в размер на 207,50 лв. / за положен труд на официални празници - за периода от 24.12.2018 г. до 06.09.2019 г./

Със същото решение е осъден „Ф. ФМ“ ООД, ЕИК: ****, да заплати на ГР. Т. Л., ЕГН **********: на основание чл.128 КТ, сумата от 19,55 лв. останало незаплатено трудово възнаграждение след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски за м.09.2019 г.и лихва за забава върху главницата в размер на 0,08 лв. за периода от 16.10.2019 г. -29.10.2019 г., на основание чл.220, ал.1 КТ сумата от 560,00 лв. - незаплатено обезщетение за неспазен едномесечен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение по 1 трудов договор №021/26.02.2019 г. със заповед от 01.10.2019 г., на основание чл.222, ал.1 КТ сумата от 560,00 лв. - незаплатено обезщетение за времето, в което ищецът е останал без работа след прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор

№021/26.02.2019 г. със заповед от 01.10.2019 г. / 1 месец/, на основание чл.264 КТ сумата от 168,00 лв. - възнаграждение за работа през официални празници за периода от 01.03.2019 г. до 30.09. 2019 г.

Със същото решение са отхвърлени исковете от ГР. Т. Л. срещу „Ф. ФМ“ ООД: по чл.128 КТ за сумата над 19,55 лв. до пълния претендиран размер от 415,00 лв., както и иска по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава върху главницата в размер за сумата над 0,08 лв. до пълния претендиран размер от 33,94 лв. и за периода от 01.10.2019 г. -15.10.2019 г., по чл.220, ал.1 КТ за сумата над 560,00 лв. до пълния претендиран размер от 830,00 лв., както и изцяло иска по чл.86 ЗЗД за лихва за забава върху главницата на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 71,24 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 29.10.2019 г., по чл.222,ал. 1 КТ за сумата над 560,00 лв. до пълния претендиран размер от 830,00 лв., както и изцяло иска по чл.86 ЗЗД за лихва за забава върху главницата на обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, в размер на 71,24 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 29.10.2019 г., по чл.261 КТ за заплащане на сумата от 75,55 лв. за положения и незаплатен нощен труд в периода от 14.12.2018 г.- 30.09.2019 г. и по чл. 264 КТ за сумата над 168,00 лв. до пълния предявен размер от 207,50 лв.възнаграждение за положен труд на официални празници, както и за периода от 24.12.2018 г. – 28.02.2019г.

Със същото решение „Ф. ФМ“ ООД е осъдено на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата 142,71 лв. - представляваща разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице по делото и е осъден ГР. Т. Л. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Ф. ФМ“ ООД сумата от 48,41 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Решението е влязло в сила в частта, с която са отхвърлени предявените от ГР. Т. Л., ЕГН ********** срещу „Ф.Ф.“ ЕООД , ЕИК **** искове:по чл.128 КТ за сумата от 415,00 лв.- останало незаплатено трудово възнаграждение за м.09.2019 г. и лихва за забава върху главницата в размер на 33,94 лв. за периода от 01.10.2019 г. -29.10.2019 г., иск по чл.220, ал.1 КТ за сумата от 830 лв. – незаплатено обезщетение за неспазен едномесечен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор №021/26.02.2019 г. със заповед от 01.10.2019 г. и лихва за забава върху главницата в размер на 71,24 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 29.10.2019 г., иск по чл.222, ал.1 КТ за сумата от 830 лв.- незаплатено обезщетение за времето, в което ищецът е останал без работа след прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор №021/26.02.2019 г. със заповед от 01.10.2019 г. / 1 месец/ и лихва за забава върху главницата в размер на 71,24 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 29.10.2019 г., иск с правно основание чл.261 КТ за заплащане на сумата от 75,55 лв. за положения и незаплатен нощен труд в периода от 14.12.2018 г.30.09.2019 г. и иск с правно основание чл.264 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за работа през официални празници в размер на 207,50 лв. / за положен труд на официални празници - за периода от 24.12.2018 г. до 06.09.2019 г./, както и в частта, с която са отхвърлени исковете спрямо „Ф. ФМ“ ООД по чл.128 КТ за сумата над 19,55 лв. до пълния претендиран размер от 415,00 лв., както и иска по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава върху главницата в размер за сумата над 0,08 лв. до пълния претендиран размер от 33,94 лв. и за периода от 01.10.2019 г. -15.10.2019 г., по чл.220, ал.1 КТ за сумата над 560,00 лв. до пълния претендиран размер от 830,00 лв., както и изцяло иска по чл.86 ЗЗД за лихва за забава върху главницата на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 71,24 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 29.10.2019 г., по чл.222,ал. 1 КТ за сумата над 560,00 лв. до пълния претендиран размер от 830,00 лв., както и изцяло иска по чл.86 ЗЗД за лихва за забава върху главницата на обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, в размер на 71,24 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 29.10.2019 г., иск с правно основание чл.261 КТ за заплащане на сумата от 75,55 лв. за 2 положения и незаплатен нощен труд в периода от 14.12.2018 г.- 30.09.2019 г. и иск по чл.

264 КТ за сумата над 168,00 лв. до пълния предявен размер от 207,50 лв.възнаграждение за положен труд на официални празници, както и за периода от 24.12.2018 г. – 28.02.2019г., както и в частта, с която осъден „Ф. ФМ“ ООД, ЕИК: **** да заплати на ГР. Т. Л., ЕГН ********** на основание чл.128 КТ, сумата от 19,55 лв. останало незаплатено трудово възнаграждение след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски за м.09.2019 г.и лихва за забава върху главницата в размер на 0,08 лв. за периода от 16.10.2019 г. -29.10.2019 г.

Срещу постановеното първоинстанционно решение в частта, с която е уважен иска на ГР. Т. Л. на основание чл.220, ал.1 КТ за сумата от 560,00 лв. - незаплатено обезщетение за неспазен едномесечен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор №021/26.02.2019 г. със заповед от 01.10.2019 г., на основание чл.222, ал.1 КТ за сумата от 560,00 лв. - незаплатено обезщетение за времето, в което ищецът е останал без работа след прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор №021/26.02.2019 г. със заповед от 01.10.2019 г. / 1 месец/ и на основание чл.264 КТ за сумата от 168,00 лв. - възнаграждение за работа през официални празници за периода от 01.03.2019 г. до 30.09.2019 г., е депозирана въззивна жалба от ответника „Ф.

ФМ“ ООД. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно. Поддържа, че неправилно не е уважено възражението му за унищожаемост поради очевидна фактическа грешка на волеизявлението в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, позовавайки се на това, че заповедта от 01.10.2019 г. била издадена в последния ден от срока на предизвестието, което водело до извод, че посоченото основание в заповедта – чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ се дължи на грешка, а правилното основание е това по чл. 326, ал. 1 КТ. Излага доводи, че неправилно първоинстанционният съд не е зачел молбата за прекратяване на трудовото правоотношение от Г.Л. и свидетелските показания на Б.Б.. По иска по чл. 164 КТ твърди, че по делото били представени платежни нареждания за плащане на процесните суми с основание: доплащане към заплати, поради което неправилно първоинстанционният съд е уважил иска за извънреден труд. Отправя искане до съда за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 е постъпил отговор от ГР. Т. Л., с който твърди, че въззивната жалба е неоснователна по изложени в отговора съображения.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените възражения и доводи на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно.

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:

Пред въззивния съд се обжалва първоинстанционното решение в частта по предявените искове по чл. 220, ал. 1 КТ, по чл. 222, ал. 1 КТ, по чл. 264 КТ.

Първоинстанционният съд е приел, че трудовият договор е прекратен на 01.10.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, като работодателят не е спазил уговореното в договора предизвестие от 30 дни и дължи заплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. За да стигне до този извод, първоинстанционният съд е съобразил съдебната практика, че при несъответствие между посоченото в заповедта за уволнение правно основание / цифрово 3 изразен текст по КТ/ и посоченото в мотивите на същата заповед текстуално изразено фактическа основание, меродавно е посоченото фактическо основание и именно него съдът следва да се зачете. Първоинстанционният съд не е основал изводите си на молбата от ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение и гласните доказателства, тъй като приел, че разпитаният свидетел бил служител на ответника в периода на действие на трудовия договор между страните, както и че същите противоречат на писмената заповед за прекратяване на правоотношението, в която от друга страна не са налице вътрешни противоречия.

Неоснователно е релевираното във въззивната жалба възражение на въззивника за унищожаемост на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение поради допусната очевидна фактическа грешка. Правилно първоинстанционният съд е приел, че трудовият договор е прекратен на 01.10.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.

Действително по делото е представена молба за прекратяване на трудовото правоотношение от ГР. Т. Л. за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от 07.09.2019 г., а в случай че молбата му не бъде удовлетворена, същата да се счита за предизвестие за напускане, която е получена от управителя Г.К. на 02.09.2019 г. Същата не е оспорена по отношение на автентичността от ищеца, а е оспорена по отношение на съдържанието на молбата и на резолюцията на управителя Г.К. от 02.09.2019 г., върху същата. Съдържанието на документа следва да бъде ценено с оглед всички други събрани по делото доказателства. На първо място, молбата е адресирана до друго дружество „Ф.Ф.“ ЕООД, а не „Ф. ФМ“ ООД. На следващо място, от събраните гласни доказателства се установява, че молба от Л. за прекратяване на трудовото правоотношение е била предадена на свидетеля Б.Б., но същата е била написана ръчно от ищеца. Документите във връзка с встъпване или освобождаване на служителите са били изготвяни от счетоводна къща, а заповедта за прекратяване на трудовия договор е връчена на ищеца в магазина, където е присъствала Белчева. Свидетелските показания, преценени по реда на чл. 172 ГПК са логични, последователни и следва да бъдат кредитирани. С оглед констатираните несъответствия в доказателствената съвкупност правилно първоинстанционния съд не е зачел молбата от ищеца – л. 26. Доколкото формата на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ е писмена, то само на база свидетелските показания не може да бъде направен извод за волята на ищеца да прекрати трудовото си правоотношение с „Ф. ФМ“ ЕООД. Не на последно място, следва да бъде съобразен и предвидения в чл. 9 от трудовия договор срок на предизвестието – 30 работни, а не календарни дни, поради което твърдението, че в заповедта е била допусната техническа грешка, тъй като е издадена в края на срока на това предизвестие и погрешно е посочено основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ не се установява от доказателствата по делото. Следователно възражението в тази посока е неоснователно.