Решение № 100 от 03.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Стара Загора, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20245500500074 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Ш. М., против решение № 516 от 20.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3210/2021 г. на Районен съд - Казанлък.

Въззивницата счита, че първоинстанционното решение е недопустимо, защото е постановено в производство, започнало по инициатива на лице без материалноправна легитимация. Счита, че решението е и неправилно и неподкрепено от събраните в хода на производството доказателства. Освен това било постановено в противоречие с практиката на ВКС. Въззивницата твърди, че е оспорила произхода на ищцата М. А. Ж. от А.Ш.П., както е и оспорила удостоверението за наследници на А.Ш.П. и акт за раждане № 102 от *** г. на Община Ч. на М. А. Ж.. Твърди, че актът за раждане е бил съставен неправилно поради липса на необходимите законови предпоставки за вписване на установен произход от бащата, в т.ч. и че припознаването не е било извършено в предписаната от закона фирма. Счита, че за нея е налице правен интерес от оспорването на произхода и на акта за раждане на ищцата, защото е роднина по съребрена линия на сочения за наследодател на ищцата и в случай на успешно проведено доказване, би била наследник по закон на брат си, заедно с преживялата му съпруга, от брака с която нямат деца.

Анализирайки събраните пред първоинстанционния съд доказателства, в т.ч. и свидетелски показания, както и приложимите норми към датата на 1 съставянето на акта за раждане, въззивницата счита, че актът за раждане е бил съставен неправилно и че припознаването не е било извършено в предписаната от закона форма, поради което ищцата нямала материално правна легитимация да предявява иска за делба. Иска се съдът да постанови решение, с което да обезсили обжалваното първоинстанционно решение, като постановено в производство, започнало от лице без материално правна легитимация, и да прекрати производството по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата М. А.

Ж., в който тя оспорва въззивната жалба. Излагат съображения в подкрепа на законосъобразността на решението на първоинстанционния съд.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество – неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск за делба. Ищцата М.

А. Ж. (сега въззиваема) е твърдяла в исковата си молба, че с н.а. за дарение на недвижим имот №55, том I, рег. №541, дело №44 от 2022 г., на Н.К., нотариус рег.№700 на НК, Н.Е.П. (първоначален ответник) е дарила 1/2 ид.ч. от процесния имот на ответницата А. Ш. М.. Твърдяла е, че заедно с Н.Е.П. били законни наследници (съответно дъщеря и съпруга) на А.Ш.П., починал на *** г., и по силата на наследяването били съсобственици на дворно място от 420 кв.м, представляващо УПИ VІІІ-683, в кв. 61 по плана на гр. П.б., с построените в него: жилищна сграда, плевня и навес, при съседи: от две страни улици, В.Л. и Н.Д., което дворно място представлява ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.П.б., одобрени със Заповед №РД-18-61/31.08.2009г. на АГКК, с административен адрес: гр.П.б., ***, с площ: 471 кв.м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до десет метра), при съседи:

***, 55021.501 682, ***, ***. Жилищната сграда, находяща се в дворното място, представлявала сграда с идентификатор *** по КККР, със застроена площ 78 кв.м, брой етажи- 2 (два), брой на самостоятелните обекти в сградата - няма данни, с предназначение - жилищна сграда[1]еднофамилна. Имотът бил придобит от общия им наследодател по договор за дарение, обективиран в н.а. №38, том I, дело №1420 от 18.03.1998г. на нотариус Р. Б.. А.Ш.П. починал на *** г. и оставил като наследници: Н.Е.П.-съпруга и ищцата – негова дъщеря. Всяка от тях притежавала по 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху гореописания имот. Ответницата станала, предвид извършената разпоредителна сделка от Н.Е.П., собственик на ½ ид.ч. Искала е съдът да постанови решение, с което да допусне до делба описания недвижим имот, при квоти по 1/2 ид.ч. за всяка 2 една от двете.

Ответницата А. Ш. М. (сега въззивница) е оспорила иска. Оспорила е произхода на ищцата от А.Ш.П. и идентичността на описания в нотариален акт за дарение №38 том 1 д. 1420 от 18.03.1998г. имот с имота, описан в исковата молба. Оспорила е твърдението, че имотът бил собственост на А.Ш.П.. Признала е, че на 21.01.2022 г. с договор за дарение, обективиран в нотариален акт №55, том 1, рег.541, д.№44 от 2022 г., Н.Е.П. й прехвърлила собствеността на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 471 кв.м, заедно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 78 кв.м, ведно с всички подобрения и приращения. Твърдяла е, че е сестра на А.Ш.П.. Родителите им А.О.П. и Ш.Ю.П. имали общо четири деца - тя, братята й А. и О. и сестра й М.. С нотариален акт за собственост на основание обстоятелствена проверка №168, том 1, д. №357 от 01.03.1976 г. на КРС майка й А.О.П. била призната за собственик на поземлен имот с площ от 450 кв.м., за който по предходен ПЗР на гр. П.б., одобрен със заповед № 2308 от 01.04.1949 г. е бил отреден УПИ I[1]651, в кв. 41, заедно с построените в него: жилищна сграда, плевня и навес. Закупената от майка й жилищна сграда се намирала на северната улична регулационна линия на дворното място. Със заповед № 53 от 16.03.1992 г. бил одобрен действащият план за застрояване и регулация на гр.П.б., като за имота бил отреден УПИ VIII-683, в кв. 61, с площ от 432 кв.м.

Основната жилищна сграда в имота се намирала на северната улична регулационна линия на дворното място. След като баща й починал на 21.06.1998 г., брат й А. заминал за чужбина, където се установил да живее постоянно - в Люксембург, в Сърбия, в Русия и в Словения. През 1999 г. старата къща рухнала и се саморазрушила. С общи усилия и със съзнанието, че имотът е общ наследствен на всички деца, с изричното знание и съгласие на брат й А., преустроили двете паянтови жилища, находящи в североизточната част на дворното място в нормално място за живеене на тяхната майка. Брат й А. си идвал за по две-три седмици през една-две години. Когато си идвал, той не се противопоставял на извършените от нея, сестра й и брат й основни ремонти и пристрояване. Никога пред тях- неговите брат и сестри, той не е казвал, че е собственик на имота, а те нямали нищо там. Не им е отказвал достъп, ползване, управление. За известно време в имота настанявали летуващи в гр.П.б., като разделяли по равно разходите и приходите от наема. Брат им не взимал нищо от това, защото казвал, че стаите не ги е правил той, а те. След смъртта на майка им на 19.11.2011 г. всички продължавали да владеят и ползват имота. Всички имали ключове.

Сестра й М. обработвала и почиствала двора и стаите, брат й О. и синът му извършвали обща поддръжка на имота - възлагали периодично строителни и ремонти дейности - възстановили оградата от към улицата, поставили гипс[1]картон на стаите, сменили дограмата. Брат й А. почти не си идвал.

През 2019 г. сключил граждански брак с Н.. На *** г. след кратко боледуване А. П. починал. След погребението му, опитали да уредят документите, 3 касаещи общият им наследствен недвижим имот, и когато подали заявление за скица, разбрали, че с нотариален акт за дарение №38, том 1, д.№1420 от 18.03.1998г. майка им и баща им прехвърлили на брат им А.Ш.П. дворното място. Към датата на прехвърляне на имота, в дворното място били построени и двете паянтови жилища, находящи в североизточната част на дворното място, които преустроили. Тези паянтови жилища не били прехвърлени на брат им А.. Родителите им ги оставили за другите си деца. След преустройството на двете паянтови сгради, се е получила съществуващата на терена сграда с идентификатор ***.

Ищцата не била на погребението на брат й. Тя, брат й О. и сестра й не били я виждали никога. М. Ж. не била търсила контакт с никой от тях, не била идвала в гр.П.б.. Ответницата твърдяла, че работела в Германия, но брат й и сестра й били в гр.П.б. и били пенсионери. От племенника си разбрала, че ищцата говорила с него и искала пари, които й били нужни за да си закупи апартамент в гр.Стара Загора. Съпругата на брат й, Н.Е.П. предложила „да възстанови“ това, което е получила по наследство от мъжа си на някой от тях - неговите брат и сестри. Двамата нямали деца и ответницата приела дарението на имота.

В отговора също така е било наведено възражение по чл.30 ЗН за възстановяване на запазена част, както и възражение за собственост по давност по чл.79, ал.1 ЗС, като първото възражение е оттеглено.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за дарение, обективиран в н.а. №38, том I, дело № 1420 от 18.03.1998 г. на нотариус Р. Б. - нотариус при КРС, А.О.П. лично за себе си и като пълномощник на съпруга си Ш.Ю. П. са дарили сина си А.Ш.П. недвижим имот, представляващ дворно място от 420 кв.м., ПУИ VІІІ-683, в кв. 61 по плана на гр. П.б., с построените в него жилищна сграда, плевня и навес, при съседи: от две страни улици, В.Л. и Н.Д., като запазила за себе си и съпруга Ш.Ю. П. правото на ползване на една от стаите в жилищната сграда по избор. А.Ш.П. починал на *** г. и оставил за свои наследници по закон съпруга - Н.Е.П. и дъщеря М. А. Ж.. Приел е, че ответницата А. Ш. М. не е наследник по закон на наследодателя А.Ш.П., чийто имот е предмет на делба и че тя няма правен интерес от оспорване произхода на ищцата.

От друга страна е приел, че оспорването на произхода на ищцата е и неоснователно. Тя (ищцата) удостоверила качеството си на наследник на А.Ш.П. с удостоверение за наследници, което е издадено по предвидената в ЗГР процедура, от длъжностното лице по гражданското състояние в Община П.б., след справка в регистрите на населението. Това удостоверението било официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила съгласно чл.179, ал.1 ГПК относно удостоверените факти. Приетият по делото официално заверен препис на акт за раждане №102 от *** г. на община Ч. също е официален документ, удостоверяващ настъпване на юридическото събитие, и се ползва с материална доказателствена сила, тъй като носи подписа (неоспорен) на обявителя на 4 раждането - А.С.П., който е вписан като баща на М. А. П.. Съгласно чл.36, ал.1 от Наредбата за гражданско състояние (отм. на 18.05.2004 г., но действала към датата на съставянето му) акт за раждане на извънбрачно дете може да се състави на името на бащата, ако той го е припознал с писмено заявление преди съставянето на акта за раждане и майката е потвърдила писмено пред длъжностното лице по гражданското състояние или управителя на заведението, че той е баща на детето. Със заявлението се определя и името на детето, като за обявител се подписва бащата на детето. Според чл.34, ал.2 СК (отм.) припознаването се извършва с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на заведението, в което се е родило детето. Приел е, че в случая припознаването от А.С.П. е извършено в първата хипотеза - лично пред длъжностното лице съставител на акта за гражданско състояние. Отделно от това по делото няма данни да е налице влязъл в сила съдебен акт, с който по установения в закона ред наличният произход, установен с акта за раждане на ищцата, да е оборен и припознаването от бащата да е отменено, поради което първоинстанционният съд е приел, че произходът на ищцата е установен по несъмнен начин. Тя се явява низходящ законен наследник на А.Ш.П. и е активно легитимирана страна в производството за делба на наследството му.