Решение № 1430 от 14.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1430 гр. Пловдив, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20245330203868 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №24-0432-000529/13.06.2024г. на Началник сектор в ОДМВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на Р. Д. И., ЕГН:**********, на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Наказателното постановление /НП/ се атакува като незаконосъобразно и се иска отмяната му. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. М. Д., която поддържа жалбата и прави същото искане. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е приложено писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар. Не се претендират разноски.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като 1 анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 02.06.2024г. в гр. Пловдив, полицейски служители на ОДМВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, между които и свидетелят Д. А. А. – ***, осъществявали контрол по спазване на ЗДвП. Около 02:31 часа на ул. „Пере Тошев“ до №36 те спрели за проверка лек автомобил „Дачия Докер“, с рег.

№***, управляван от жалбоподателя Р. И., който се движил в посока от юг към север. На водача на лекия автомобил била извършена проверка за употреба на алкохол с „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен №ARРМ – 0728, калиброван до месец август 2024г. При проверката техническото средство отчело 0,93 промила алкохол в издишвания от жалбоподателя въздух. Констатираните обстоятелства актосъставителят квалифицирал като нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, за което съставил АУАН серия GA №616499 от 02.06.2024г. Жалбоподателят подписал АУАН без възражения и получил препис от него. Като доказателство бил иззет СУМПС №***. АУАН бил съставен в районното управление. Непосредствено след съставяне на АУАН на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване с бланков №0157078, връчен на 02.06.2024г. в 03.19ч., с който му бил даден срок до 45 минути от връчването да се яви в съответното медицинско заведение – УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД - гр. Пловдив, за да даде кръвна проба за изследване. Жалбоподателят И. не се явил в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД - гр. Пловдив, за да му бъде взета кръвна проба.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на нарушителя са наложени административни наказания - глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласните доказателства – показанията на свидетеля Д. А. – актосъставител, както и от приложените по делото писмени доказателства.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Посоченият законов текст забранява на водачите на пътни превозни средства да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. По силата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП се наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

От доказателствата по делото по безспорен и несъмнен начин се установява, че жалбоподателят И. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 на хиляда, а именно 0,93 на хиляда, установено с техническо средство. Нарушителят, в качеството си на водач на МПС, се е подложил доброволно на първичен тест с техническо средство, за да бъде установено дали управлява МПС след като е употребил алкохолни субстанции, който е отчел положителна проба на концентрация на алкохол в кръвта 0,93 на хиляда. Процедурата по установяване концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя, разписана в Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /наричана за краткост по- долу Наредбата/, е била спазена. В чл.1, ал.3 от Наредбата е посочено, че употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на технически средства и медицински изследвания. Техническите средства включват и тестове за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. За целите на медицинските изследвания се извършват и химически и химикотоксикологични лабораторни изследвания. В чл.3, ал.1 от Наредбата е посочено, че при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а употребата на 3 наркотични вещества или техни аналози – с тест. В конкретния случай жалбоподателят е бил тестван за наличието на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен №ARРМ – 0728. В случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство. Последното е отчело 0,93 промила алкохол в издишания от водача въздух, поради което следва да се приеме, че това е било количеството алкохол, предвид на обстоятелствата, че жалбоподателят не се е явил в определеното лечебно заведение, за да даде кръв за изследване. Предвид гореизложеното, правилно наказващият орган е приел отчетеното количество алкохол от техническото средство в размер от 0,93 промила, тъй като това са били показанията му.

Съвсем коректно, за това че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 на хиляда, а именно 0,93 на хиляда, на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, наказващият орган му е наложил административни наказания „глоба“ в размер от 1000 лв. и лишаване на право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Размерът на санкцията е строго фиксиран, предвид което не подлежи на каквото и да било ревизиране от страна на съда.

В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай, с оглед изричната норма на чл.189з от ЗДвП и сторената законодателна преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

Напротив, касае се за деяние, засягащо защитаваните обществени отношения с типичния интензитет за този вид административни нарушения, като не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че употребата на алкохол е една от найчестите причини за настъпването на пътно транспортни произшествия.

Процесното деяние не представлява и изолирана проява по нарушаване на правилата за движение от страна на жалбоподателя, доколкото същият е наказван и друг път за нарушения на разпоредби на ЗДвП, поради което степента на лична обществена опасност на дееца също не може да се определи 4 за пренебрежимо ниска. Този извод не може да бъде променен и от влошеното здравословно състояние на жалбоподателя, който е извършил административното нарушение именно в това си здравословно състояние.

При извършената служебната проверка съдът не намира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.

По гореизложените съображения съдът счита, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление

№24-0432000529/13.06.2024г. на Началник сектор в ОДМВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на Р. Д. И., ЕГН:**********, на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5