Решение № 257 от 29.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Варна, 29.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Й.ова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Й.ова Гражданско дело № 20223110103918 по описа за 2022 година

Предмет на делото е иск по чл.432 КЗ

Производството е образувано по осъдителен иск предявен от Ц. Л. Ц. срещу ****за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20,00 лв. частичен иск от 1492,88 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на л.а. „****, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня, врата багажник, престилка задна, под багажник,греда багажник, стоп десен и плафон за рег. номер, вследствие на виновно причинено от**** като водач на л.а. **** настъпило на 05.12.2019 г., чиято отговорност е застрахована при ответника с договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица BG/22/119002320280 , валидна към датата на произшествието г. ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 28.03.2022 г. до окончателното заплащане на сумата.

В исковата молба се поддържа, че на 05.12.2019г. в гр. Варна, по посока***“, на кръстовището на бул. „**** е реализирано ПТП между л.а. „* и л.а. „*** по вина на водача на втория автомобил, който се реализирал удар отзад в спрелия на забранителен сигнал на светофара л.а. „****“, при който били нанесени щети на последния. Към момента на настъпване на произшествието отговорността на водача на л.а. „Тойота Корола“, била застрахована при ответника, като ищецът подал искане за заплащане на обезщетение при последния, за което била образувана преписка за щета във връзка с която били извършени огледи на увреденото МПС и съставени описи на констатираните вреди- облицовка задна броня, врата багажник, престилка задна, под багажник, греда багажник, стоп десен, плафон рег. номер. Ответникът заплатим извънсъдебно застрахователно обезщетение от 307,12 лв., за които ищецът сочи, че са недостатъчни да покрият щетите. Сочи, че необходимата сума за възстановяване на щетите е 1800 лв., като след приспадане на заплатената сума от 307,12 лв., се дължат още 1492,88 лв. Поради неправилното определяне на обезщетението сочи, че има правен интерес от иска, който предявява като частичен. Иска се уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на предявения иск. Сочи, че не са доказани елементите от фактическия състав на извършен деликт от водача, чиято отговорност е 1 застрахована при него. Излага, че от приложения към исковата молба ДП не се установява механизма на ПТП, както и вината на водача на ****ъзразява, че виновен за ПТП е ищецът, който без причина рязко е намалил скоростта на движение, при зелен сигнал на светофара, без преди това да се увери, че няма да създаде опасност за другите участници в движението / възражение за съпричиняване/, с оглед на което се иска намаляване на обезщетението с 50%.

На следващо място се твърди, че с изплатената извънсъдебно сума от 307,70 лв. са обезщетени всички вреди от произшествието и ответникът изцяло е изпълнил задълженията си. Искът се оспорва по размер, тъй като се счита, че претендираната сума е силно завишена и не е съобразено с пазарните стойности. Иска се отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 432, ал. 1 ЗК увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки: че е собственик на лек автомобил *** настъпилото ПТП; противоправно поведение на водача на лек автомобил „****; причинените вреди на лек автомобил *** ; причинна връзка между произшествието и претърпените вреди; наличие на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между водача на лек автомобил **** и ответника към датата на пътния инцидент. Вината се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В тежест на ответника е да докаже възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД при конкретно наведените фактически твърдения.

С определението по чл. 140 ГПК от 10.06.2022 г. за безспорно че между страните е отделно наличието на облигационно правоотношение по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и водача на л.а. *** към момента на процесното събитие, извънсъдебното заплащане от страна на ответника на сумата от 307,70 лв. – обезщетение по преписката за щета, образувана във връзка с процесното събитие.

В случая механизмът на ПТП се установява от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и изготвената съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/ от 07.07.2022 г.

От представения по делото ДКП се установява, настъпването на ПТП между посочените два автомобила, като в полетата за превозно средство „А“ / в което се попълват данните на виновния водач/ са попълнени данните на застрахования при ответника водач, а за превозно средство „Б“ – данните на ищеца. В протокола се съдържа скица на настъпване на произшествието. Същият е подписан от двамата водачи.

Съгласно приетата САТЕ, на която съдът дава вяра, като компетентно изготвена се установява, че на 05.12.2019 г. е настъпило ПТП между „*** и на лек автомобил „***като вторият автомобил е блъснат от първия, докато е бил в спряло положение при светофарна колона в отбивка към бул. *** е бил задно разположен. Вещото лице е посочило, че са настъпили вреди за л.а. *** вследствие на този удар, съобразно описания механизъм и мястото, в което се наблюдават увреждания по автомобила.

При така представения ДКП и приета експертиза, не се установява произшествието да е настъпило поради рязко спиране на водача на л.а. ****“ и при зелен сигнал на светофара, още повече с такива действия ищецът да е допринесъл за вредоносни резултат. Недоказано остава възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

При изложеното се установяват материалноправните предпоставки на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, поради което в полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за същите Между страните е спорен и въпросът за размера на дължимото обезщетение.

Вещото лице, изготвило САТЕ от 07.07.2022 г. е посочило, че действителната стойност на вредите на л.а. „Опел Корса“ е средствата необходими за неговия ремонт по средни пазарни цени към датата на ПТП са в размер на 2300,84 лв. с ДДС, а действителната стойност на вредите и средствата необходими за ремонта по средни пазани цени с 2 алтернативни части към датата на ПТП е в размер на 1478,00 лв. В експертизата са посочени щетите по автомобила, а именно – облицовка задна броня – ремонт и боя; престилка задна; под багажник; врата багажник; греда багажник; стоп десен, плафон рег. номер.

Допусната допълнителна САТЕ от 26.09.2022 г., изготвена във връзка с възражението на ответника, че в случая се касае за „тотална щета“ по смисъла на КЗ е посочила, че средната пазарна стойност на подобен автомобил като л.а. „*** към датата на произшествието- 05.12.2019 г. е в размер на 1460,50 лв. Сочи се, че стойността на автомобила при предаването му за скрап е 230,85 лв. Изчислено е, че паричните средства, които могат да се акумулират след приспадане на разходи за разглобяване на л.а. на отделни части от сервизен работник, транспортиране и складиране в рамките на 5 месеца са 822,26 лв. / без приспадане на разглобеното купе от автомобила предадено за скрап-липсват технически данни за конкретното тегло на разкомплектованото купе/.

По отношение на въпроса за средната пазарна цена на автомобила към момента на ПТП и стойността на запазените части от автомобила е допусната и повторна-тройна САТЕ, депозирана на 03.01.2023 г., съгласно която е заключено, че средната пазарна е в размер на 1441,00 лв.; не може да се посочи цена на запазени части, а цената на изкупуване на МПС за скрап или автоморга в размер на 290 лв.

Съдът намира, че по отношения пазарната цена автомобила към момента на настъпване на процесното ПТП следва да даде вяра на повторното тройно експертното заключение, тъй като то е обосновано, компетентно дадено, както и изчерпателно и ясно отговаря на поставените въпроси. Въпреки, че е било оспорено от ищцовата страна, съдът следва да го съобрази при формиране на изводите си за размера, до който иска е основателен, тъй като заключението се основава на изрично посочени източници, които са били анализирани от вещите лица въз основа на критерии изложени от тях. По отношение на формиране на стойността на увредения автомобил са изложени методите за достигане до крайния извод на експертите, които се основават на реалната пазарна среда, съобразно представените оферти за продажба на сходни автомобили, като са отчетени и икономически показатели за изменение на цената от датата на произшествието до датата на изготвяне на експертизата, за да се стигне до мотивиран извод за размера на пазарната стойност на имуществото към момента на инцидента, която е относима за спора. По отношението стойността на запазените части, съдът възприема заключението в частта, в която е посочено, че такава не може да се установи. За изводите си, съдът не следва да съобразява становището на експертите за стойността на автомобила, ако той бъде предаден за скрап, тъй като не се държи сметка дали състоянието на автомобила е било такова, че да не е възможна нататъшната му употреба и съответно единствена възможност на собственика е той да бъде предаден за скрап.

Съобразно установената съдебна практика /в този смисъл решения № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. ВКС, ТК, І т..о. /обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка / чл. 400, ал. 2 от КЗ/.

По смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1). издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите, или 2). експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение.

В случая по отношение стойността на щетите съдът възприема заключението от 07.07.2022 г. в частта, в която е посочено, че средната пазарна стойност в размер на 2300,84 лв.. За да възприеме този размер съдът, съобразява, че при частична увреда, повредите подлежат на ремонт и за да бъде покрит негативния интерес на увредения собственик, застрахователната сума като обезщетение следва да е достатъчна за подмяна на увредения автодетайл с нов (оригинален или с годен аналог със качество на оригинала) респективно за 3 възстановяване му с труд и консумативи при средна пазарна стойност (Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д.

№ 652/2009 г. на ВКС, ТК, Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК). При така действащата нормативна уредба и съдебна практика, съдът намира, че не може попринцип да се възприема стойност на алтернативни или части втора употреба / в този смисъл и практиката на ВКС, която макар незадължителна се споделя от настоящия състав Определение № 50558 от 12.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2203/2021 г., II т. о., ТК/. По отношение пазарната цена на увредения автомобил към датата на произшествието съдът възприема повторната-тройна експертиза, а именно че стойността е 1441,00 лв., т.е. установява се, че е налице хипотезата на чл. 390, ал. 2 от КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила.