Определение № 259 от 10.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 259 гр. Благоевград, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20261200500219 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК 831609046, подадена чрез юрк. Д. К. срещу Определение № 1853 от 09.10.2025 г. по ч. гр. д. № 1359/2024 г. по описа на Районен съд Разлог, с което е обезсилена Заповед № 764 от 02.11.2024 г., постановена по ч. гр. д. № 1359/2024 г. по описа на Районен съд Разлог и е прекратено производството по делото.

В жалбата са наведени доводи, че в хода на заповедното производство длъжникът е заплатил сумата от 848,46 лв., с което задължението е било частично погасено. Счита, че не е било заплатено задължението за обезщетение за забава в размер на законната лихва. Оспорва извода на районния съд, че заповедта за изпълнение е лишена от предмет и че същата следва да се обезсили. Относно разноските се позовава на мотивите към т.

10.в. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Счита, че не е било налице произнасяне по искането за издаване на изпълнителен лист относно разноските. Моли да се отмени обжалваното определение. Претендира разноски.

В срок е подаден отговор на частна жалба от М. К., ЕГН **********, чрез адв. Д. Т., в който ответникът по жалбата заявява, че е заплатил остатъка от претендираните от заявителя суми. Представя платежен документ от 13.01.2026 г. за заплащането на сумата от 40,90 евро /левова равностойност 79,99 лева/.

Частната жалба е допустима – депозирана е в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Тя отговаря и на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Редовен е и постъпилия отговор.

1

Производството пред районния съд е образувано по заявление по чл. 410 ГПК на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, подадено срещу М. К., за сумите от 598,01 лв. – главница за доставена топлинна енергия, 168,70 лв. – обезщетение за забава от 16.12.2021 г. до 23.08.2024 г., както и от подаване на заявлението до заплащането на вземането, 38,27 лв. – главница за дялово разпределение, 9,70 лв. – обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 23.08.2024 г. Претендирали са се и разноски по делото в размер на 25 лв., както и юрисконсултско възнаграждение. Районният съд е уважил заявлението като за претендираните суми е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 764 от 02.11.2024 г., постановена по ч. гр. д. № 1359/2024 г. по описа на Районен съд Разлог, в която относно юрисконсултското възнаграждение е разпоредил заплащането на сума в размер на 50 лв. Препис от заповедта е бил връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да представи доказателства, че е предявил иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, като му е указал и че в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Разпореждането, обективиращо указанията на съда, е било връчено на заявителя на 06.08.2025 г., поради което срокът за предявяване на иска е изтекъл на 06.09.2025 г. По делото не са били представени доказателства за неговото предявяване.

Заявителят е депозирал становище с вх. № 9950/01.09.2025 г., в което е посочил, че е постъпило плащане за сумата от 848,46 лв., с което са били погасени вземанията, с изключение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Посочил е, че длъжникът не оспорва вземанията, поради което заявителят е поискал да се издаде изпълнителен лист за непогасения остатък от 50 лв. (л.56 от ч. гр. д. № 1359/2024 г. на РС Разлог). Становището не е било своевременно докладвано на съдията докладчик (л.58 от ч. гр. д. № 1359/2024 г. на РС Разлог). На 09.10.2025 г. е постановено обжалваното определение, с което е обезсилена заповедта за изпълнение и е прекратено производството по делото.

Постъпило е становище с вх. № 1451/02.02.2026 г. от заявителя, в което той посочва, че се е установило плащане в размер на 40,90 евро, което е погасило задължението на длъжника в цялост. С оглед на това счита, че за заявителя вече не е налице правен интерес от продължаването на съдопроизводствените действия.

Окръжен съд Благоевград, след като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, приема следното:

В Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС е прието за правилно становището, че предмет на иска по чл.

415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК е само оспореното вземане по заявлението, но не и присъдените със заповедта за изпълнение разноски, които не могат да бъдат предмет на самостоятелен иск. Съображенията са, че процесуалният закон изчерпателно е уредил способите, чрез които да се реализира отговорността за разноски на страните и претендирането им като предмет на самостоятелен иск, е недопустимо поради погасяването на тази правна възможност извън процеса, за който направените разноски се отнасят.

Според мотивите към т. 10.в. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС предмет на делото по 2 установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, издадена за парична сума, за заместима вещ или за предаване на вещ - чл. 410, ал. 1 ГПК. Вземането на кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл. 412, т. 6 ГПК. Разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл. 412, т. 6 ГПК. В исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска. При оспорване само на присъдените със заповедта за изпълнение суми за заплащане на разноски не е налице възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК.

Длъжникът има право да обжалва заповедта по чл. 413, ал. 1 ГПК.

Законодателно уредените два режима за атакуване на заповедта за изпълнение изключват наличието на процесуалните предпоставки за съществуването на право на установителен иск за разноските в заповедното производство. Ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. След изтичане на този срок, ако искът за установяване на вземането не бъде предявен, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, включително в частта за разноските. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл. 407 ГПК. Ако заповедта за изпълнение е обжалвана от длъжника по чл. 413, ал. 1 ГПК, изпълнителен лист не се издава до влизането й в сила. Ако заповедта за изпълнение е по чл. 417 ГПК и е издаден изпълнителен лист за разноските, кредиторът следва да уведоми в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК съда в заповедното производство за извършеното плащане на вземането, като заповедта за изпълнение не се обезсилва в частта за разноските.

Следователно според тълкувателното решение двата режима за атакуване на заповедта за изпълнение /иск по чл. 422, ал. 1 ГПК при подадено възражение по чл. 414 ГПК и частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК/ изключват наличието на процесуалните предпоставки за съществуването на право на установителен иск за разноските в заповедното производство.

В конкретният случай районният съд е указал да се предяви иск по чл.

422, ал. 1 ГПК, поради наличието на хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед на връчването на заповедта на изпълнение на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК. Длъжникът не е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, поради което заявителят не е можел да предяви за главниците и лихвите установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, чрез който да защити и претенцията си за разноски в заповедното производство. Същевременно той не можел да защити тази своя претенция и по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК, понеже заповедта за изпълнение е била издадена в частта за разноските съобразно неговите 3 искания и той не е имал правен интерес да я обжалва в тази нейна част.

Длъжникът също не е депозирал частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК, което би позволило на заявителя да защити претенцията си за разноски в заповедното производство чрез подаването на отговор на тази частна жалба. Несъмнено обаче съобразно разрешенията на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС заявителят не е можел да предяви допустим установителен иск само за разноските от заповедното производство, изразяващи се в 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Съдебната практика приема, че в случаите като настоящия последиците на връчването на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК са приравнени на последиците при подадено възражение по чл. 414 ГПК, поради което разрешението на т. 10.в. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС следва да намери приложение (определение № 583 от 13.09.2023 г. по в. ч. гр. д. № 377/2023 г. на Окръжен съд - Ямбол). Това становище се възприема и при действието на разпоредбата на чл. 414а ГПК, когато длъжникът не е възразил по този ред (в този смисъл определение № 234 от 23.04.2018 г. по в. ч. гр. д. № 146/2018 г. на Окръжен съд – Добрич, определение № 1857 от 24.09.2019 г. по в. ч. гр. д. № 2002/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, определение № 1128 от 26.10.2021 г. по в. ч. гр. д. № 894/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград, определение № 355 от 16.12.2021 г. по в. ч. гр. д. № 828/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик, определение № 2559 от 27.10.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1601/2022 г. на Окръжен съд - Бургас).

Заповедта за изпълнение е влязла в сила в частта й за разноските за юрисконсултското възнаграждение (в този смисъл виж определение № 3808 от 12.12.2025 г. по възз. ч. гр. д. № 3211/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив), поради което тя не е следвало да бъде обезсилвана в тази й част. С депозирането на становище с вх. № 9950/01.09.2025 г. заявителят е направил искане за издаване на изпълнителен лист в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, което се поставя като изискване в мотивите към т. 10.в. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Били са налице предпоставките за издаването на изпълнителен лист за претендираните от заявителя разноски в заповедното производство, изразяващи се в 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, тъй като длъжникът е заплатил всички останали суми (виж определение № 1128 от 26.10.2021 г. по в. ч. гр. д. № 894/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград). Като е обезсилил изцяло заповедта за изпълнение и не е уважил искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист за разноските по заповедта за изпълнение, първоинстанционният съд е действал в нарушение на процесуалния закон (определение № 583 от 13.09.2023 г. по в. ч. гр. д. № 377/2023 г. на Окръжен съд - Ямбол).

По изложените съображения определението е неправилно и следва да се отмени в частта му, с която заповедта за изпълнение е била обезсилена в частта й относно разноските за юрисконсултско възнаграждение. С частната жалба определението се обжалва изцяло, поради което тя е неоснователна в останалата й част, с която определението се обжалва по отношение на сумите, които са различни от разноските за юрисконсултско възнаграждение. Искането на заявителя за издаването на изпълнителен лист за тези разноски следва да 4 бъде разгледано по същество. При наличието на заповед за изпълнение, компетентен да се произнесе по това искане е районния съд, издал заповедта (чл. 405, ал. 2 ГПК). При разглеждането на това искане районният съд следва да съобрази дали е спазено изискването по чл. 406, ал. 1 ГПК да е налице подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, с оглед на твърденията и доказателствата за заплащането на целия претендиран дълг.