Решение № 245 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100502212 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 22044 от 04.12.2024 г., постановено по гр. дело № 15822/2023 г. по описа на СРС, 81-ви състав, частично са били уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Ю. И. Ц., М. И. Ц., Ц. И. Ц. и Б. И. Ц. пасивно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца следните суми:

1. Ю. И. Ц. сумата от 536,16 лв., представляваща главница за доставена незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 28.03.2023г. до изплащане на вземането, сумата 12,29 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 28.03.2023г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент 98, находящ се в гр. София, общ. „Студентски град“, ж.к.

„********, аб. № ********, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 422,25 лв., представляваща разноски за производството по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 62,15 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021г. до 13.03.2023г., както и иска за сумата от 2,19 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 13.03.2023г.;

1

2. М. И. Ц. сумата от 536,16 лв., представляваща главница за доставена незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 28.03.2023г. до изплащане на вземането, сумата 12,29 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 28.03.2023г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент 98, находящ се в гр. София, общ. „Студентски град“, ж.к.

„********, аб. № ********, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 422,25 лв., представляваща разноски за производството по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 62,15 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021г. до 13.03.2023г., както и иска за сумата от 2,19 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 13.03.2023 г.;

3. Ц. И. Ц. сумата от сумата 536,16 лв., представляваща главница за доставена незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 28.03.2023г. до изплащане на вземането, сумата 12,29 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 28.03.2023г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент 98, находящ се в гр. София, общ. „Студентски град“, ж.к.

„********, аб. № ********, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 258,75 лв., представляваща разноски за производството по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 62,15 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021г. до 13.03.2023г., както и иска за сумата от 2,19 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 13.03.2023г.; и

4. Б. И. Ц. сумата 536,16 лв., представляваща главница за доставена незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 28.03.2023г. до изплащане на вземането, сумата 12,29 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 28.03.2023г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент 98, находящ се в гр. София, общ. „Студентски град“, ж.к.

„********, аб. № ********, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 422,25 лв., представляваща разноски за производството по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 62,15 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021г. до 13.03.2023г., както и иска за сумата от 2,19 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 13.03.2023г.;

Срещу така постановеното решение, в частта, с която предявените от ищеца искове са били частично уважени, е постъпила въззивна жалба от Ю. И. Ц., М. И. Ц. и Б. И. Ц., чрез назначения им особен представител – адв. К.К., в която са изложени оплаквания за 2 неправилност на същото в обжалваната част поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че ответниците не са материално легитимирани да отговарят по иска, тъй като ищецът не е установил по делото при условията на пълно и главно доказване, а негова е доказателствената тежест, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение, доколкото по делото не се установява ответниците да са приели наследството, респективно да са съсобственици на процесния недвижим имот. Изтъква, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 48 ЗН и че същата съставлява законова презумция. Сочи, че в приложенията към исковата молба липсва удостоверение за наследници на И. Иван Цанков, което да удостоверява обстоятелството, че ответниците са негови законни наследници. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените срещу Ю. И.

Ц., М. И. Ц. и Б. И. Ц. искове.

Въззиваемият ищец - „Топлофикация София” ЕАД е подал отговор на въззивната жалба на ответника, с който оспорва същата.

Третото лице помагач на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба и не изразява становище по същата.

Решението в частта, с която предявените от ищеца искове срещу Ц. И. Ц. са били уважени, както и в частта, с която са били отхвърлени срещу четиримата ответници акцесорни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като особения представител не дължи заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

3

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Противно на поддържаното в жалбата по делото е представено Удостоверение за наследници от 22.06.2023 г., издадено от СО, район Студентски /лист 62 по делото на СРС/, от което се установява, че И. И. Ц. – разведен, е починал на 10.07.1982 г. и е оставил за свои наследници по закон ответниците Ю. И. Ц., М. И. Ц., Ц. И. Ц. и Б. И. Ц.. Този документ не е бил надлежно оспорен в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК от ответниците и представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща в съда материална доказателствена сила за удостоверените в същия обстоятелства, поради което настоящият състав на съда приема, че ответниците са били съсобственици на процесния апартамент № 98, находящ се в гр. София, ж.к. „******** Следователно по силата на наследствено правоприемство и с аргумент от разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 10, ал. 1 ЗН –Ю. И. Ц. /внук по право на заместване/, а М. И. Ц., Ц. И. Ц. и Б. И. Ц., като деца на починалия И. И. Ц. притежават по ¼ ид.ч. от процесното жилище.

Предвид повдигнатия пред въззивната инстанция въпрос следва да се отбележи, че нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството /в този смисъл е споделяната от настоящия състав практика на ВКС обективирана в Решение № 247 от 17.01.2012 г. постановено по гр.д. № 70/2011 г. по описа на ВКС/. В настоящия случай ответниците-жалбоподатели Ю. И. Ц., М. И. Ц. и Б. И. Ц. не са провели обратно доказване, че са се отказали от наследството на баща, респективно дядо си, поради което и същите са 4 пасивно материално легитимирани да отговарят по исковете, респективно не е опровергана доказателствената сила на удостоверението за наследници.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените пасивно субективно и обектвино кумулативно съединени искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции същото следва да се потвърди.

При този изход на спора пред въззивната инстанция в полза на ищеца – въззиваем на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят разноски, като ответниците бъдат осъдени да заплатят сумата от 100,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение и сумата от 400,00 лв., представляващи разноски за особен представител.