Решение № 696 от 27.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 696 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000500109 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С решение № 5065/04.09.2024 г., постановено от Софийски градски съд, ГО, I-21 състав по гр.д. № 20241100100427 са уважение предявени искове за изплащане на обезщетение, причинени на Е. К. М. при пътнотранспортно произшествие, възникнало на 21.10.2023 г. срещу „ЗД Бул Инс“ АД съответно за 100000 лв. – неимуществени вреди и 19779,16 лв. – имуществени вреди и са присъдени законни лихви до окончателното изплащане на сумите, поправено с решение № 6050/06.11.2024 г..

Решението е обжалвано от Е. К. М., наричана в настоящото ищца и въззивница, представлявана от адв. Н. Д. и адв. П. Д. в частта, с която предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до 140000 лв. Първоинстанционният съд е упрекнат, че не е отчел спецификата на случая с оглед установените по делото факти, довело до несправедлив размер на обезщетението. Твърди се причинените 1 увреждания да са довели до ендопротезиране на лявата й тазобедрена става.

През възстановителния период и особено при раздвижването ищцата имала силни болки и страдания, довели до затруднение в ежедневното й обслужване, а контузията на лявата ръка я препятствало да използва пълноценно и опора с помощно средство. Твърди се да е невъзможно пълното възстановяване след увреждането при установен понастоящем дефицит в движенията на лявата раменна става, което първоинстанционният съд също не отчел. Твърди се увреждането да е провокирало и тежки психологически последици От жизнерадостен и обслужващ семейството си човек, ищцата изпаднала в депресия, провокирана от чувство, че е развалина и е в тежест на семейството си. Застъпена е теза, че при определяне размера на обезщетението не са отчетени в нужната степен актуалните болки и страдания и периода, през който са търпени, нито били взети предвид предвидимите бъдещи болки и страдания. Наведен е довод, че претендираният пълен размер на обезщетението позволява изпълняване и на заложената социална функция на застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но първоинстанционният съд не отчел утвърденият застрахователен лимит към датата на ПТП. Иска се обезщетението да бъде съобразено и с инфлацията.

В отговор по жалбата ответникът в първоинстанционното производство – „ЗД БУЛ ИНС“ АД, наричан в решението и въззиваем, я оспорва като с оглед уточнението на заетата позиция възприема определения от съда размер, макар и да смята за справедливо обезщетение за доказаните вреди от 30 000 лв.

Позовава се и на съществено съпричиняване на увреждането предвид, че е стояла на платното за движение и въпреки грозящата я опасност от приближаващия лек автомобил не е предприела необходимите действия, за да избегне инцидента.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на Е. М. – адв. Д., пледира за уважаване на жалбата, позовавайки се на продължаващото увредено общо състояние, което твърди психологически да преживява изключително трудно предвид възникнали при нея здравословни усложнения. Адвокат Д. претендира и адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение с искане да бъде редуцирано до стойностите на Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

2

Процесуалният представител на въззиваемия – адв. И., оспорва въззивната жалба и поддържа насрещната въззивна жалба. Поддържа и частната жалба досежно разноските в първоинстанционното производство.

Писмено е предявена и претенция за разноските в производството с представено доказателство за заплатено възнаграждение от 4620 лв.

Жалбите са допустими – предявени са от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок.

При служебната проверка не се установява порок, засягащ валидността на обжалваното решение акт нито неговата допустимост в обжалваната част.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Въззивният съд следва да формира собствени изводи досежно повдигнатите в настоящото производство спорове.

С въззивната жалба не е повдигнат спор досежно факта на пътнотранспортното произшествие, причинно-следствената му връзка с получените механични увреждания. Ето защо, а и предвид събраните доказателства настоящият състав приема за доказано, че в резултат на ПТП, настъпило на 21.10.2023 г. водачът на л.а. „Фиат“, модел „Браво“ с рег. № ******** при предприемане на маневра ляв завой от ул. „Поп Богомил“ по бул. „Княгиня Мария Луиза“ с посока площад „Лъвов мост“, не осигурил предимство на ищцата, движеща се по пешеходна пътека и й причинил фрактура на лява тазобедрена става, закрито счупване на горния край на раменната кост (хумерис). При ищцата се явило и усложнение от механичен произход, а последвали оток, деформация, болки и ограничени движения в областта на тазобедрената става. Към датата на пътнотранспортното произшествие водачът на автомобила е имал действаща застраховка по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника по иска.

В обосновка на преживените болки и страдания, чието обезщетяване е спорно в настоящото производство (предявеният иск за имуществени вреди е 3 уважен и решението не е обжалвано), ищцата твърди да е приета в тежко увредено общо състояние на 21.10.2023 г. със силни болки в областта на ляво бедро и ляво рамо. На 26.10.2023 г. била извършена операция, а на 01.11.2023 г. е изписана от болницата. На ищцата е предписано продължаване на лечението в амбулаторен порядък и е насочена за по-нататъшно възстановяване и рехабилитация към болница Сердика-София.

С линейка ищцата била откарана до Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация-Сердика за провеждане на предписаните й възстановяване и рехабилитация.

На 16.12.2023 г. лекуващият й лекар установил костно срастване в областта на ляво бедро с възможност за натоварване с пълна тежест с предписание за продължаване на възстановяването и рехабилитацията в болница Сердика-София. Твърди се възстановяването й да е допълнително затруднено предвид нейната възраст – 76 години.

Ищцата в продължение на 3 месеца след инцидента изпитвала силни болки, движела се много трудно, не могла да излиза никъде и да спи пълноценно. Твърди се към датата на исковата молба болничното лечение да е достигнало 70 дни, а и да продължава без да е налице възможност за пълно възстановяване при потенциал за проявление на болки и ограничени движения след натоварване и промени на времето.

Понеже ищцата не знаела как ще се развие възстановяването и дали въобще ще може да проходи, обзел я страх за живота и бъдещето й, несигурност и силен стрес. Постоянно плачела и изпаднала в силна депресия.

Невъзможността да спи по цели нощи допълнително утежнило психическото й състояние. Наложило се консултация с психолог

Поради тежките телесни увреждания всички грижи за физическото й здраве били поети от нейното семейство – син и внучка, които я преобличат, дават лекарства и извършват цялостно обслужване. Тъй като поставеният катетър бил ужасяващ, след премахването му се наложило ищцата да ползва памперси породило силен срам (синът и внучка й сменяли памперса) у ищцата и усещане за безпомощност. Чувствала се да е в тежест на семейството си, за което дотогава самата тя полагала грижи. Увреждането променило ежедневието й – от усмихнат и весел човек, контактна личност, с много приятелки, ходела по клубове на пенсионера, екскурзии и почти всяка 4 седмица на църква. Към датата на исковата молба тя е в депресия, чувства се като развалина. Инцидентът настъпил малко след като тя се била възстановила от предходна операция за смяна на тазобедрената става.

Предявена е претенция за обезщетяване на неимуществените вреди в размер на 140 000 лв. при довод тази сума да е съобразена с естеството и тежестта на страданията й, нарастващата инфлация, определена като надхвърляща 30 % спрямо 2020 г. и продължаваща да се увеличава. Наведен е довод, че повишените застрахователни премии са индикатор за променените икономически условия при очакване обезщетението да осигури запазване покупателната способност на националната ни валута. При тези съображения е наведен довод за меродавност на икономическите условия към датата на приключване на устните състезания.

В отговор по исковата молба ответникът по иска оспорва търсената сума да отговаря на справедливостта. Противопоставено е и възражение за съпричиняване с довод, че ищцата е била на платното за движение, което е предназначено за движение на МПС, сама поставяйки се в повишен риск въпреки видимия приближаващ се автомобил. Поддържа като съответно на увреждането да е обезщетение от 30 000 лв.

Вещото лице съдебно-медицинска експертиза констатира при личен преглед, че към 23.05.2024 г. ищцата се придвижва с помощно средство – канадка и е с накуцваща походка с оток на левия долен крайник. Вещото лице отбелязва при ПТП да е настъпило счупване около мястото на предходно протезирана тазобедрена става. Трудно се изправя след сядане като споделя за болка в коленете

Ищцата трудно се облича с лявата ръка поради ограничено движение при вдигане (около 30°), при отвеждане на ръката назад (около 20°), при отвеждане настрани и нагоре (около 60°) и при повдигане на ръката настрани и нагоре (около 40°), сравнено с дясната ръка.

Вещото лице установява ограничение и при движението на тазобедрената става при свИ.е на левия крак до 60° докато при свИ.е на десния крак до 80°.

Видно от епикриза на „І-ва к-ка по ортопедия и травматология“от 31.10.2023 г. като придружаващи заболявания към непосредствено диагностицираното усложнение от механичен произход при други вътрешни 5 ортопедични устройства, имплантати и трансплантати е отбелязано и Счупване на горния край на раменната кост (хумерус). Изрично е предписана и контролна рентгенография на ляв хумерус. Вещото лице М. потвърждава данните за счупване на раменната кост, а за прилагане на типичното лечение при закрито счупване с описаното съдържание сочи и свид. Й.. Липсващото последващо наблюдение на това, определено като придружаващо заболяване, не го изключва, а по-скоро навежда на извод за несъобщени усложнения в тази насока, логично обясняващо и съсредоточеното внимание върху тазобедрената става. Ето защо поддържаното и в отговора по въззивната жалба оспорване на това увреждане е необосновано.

Вещото лице.определя като обичаен период за възстановяване след проведеното лечение за около 3-6 месеца за бедрената кост и 3-4 месеца за раменната кост. Вещото лице сочи за очаквано известно подобрение с времето без да е пълно предвид възрастта на ищцата.

От заключението на вещото лице автотехническа експертиза се установява съприкосновението между лекия автомобил и тялото на ищцата да станало върху обособена пешеходна пътека върху бул. „Мария Луиза“ при възможност за водача да забележи ищцата върху пешеходната пътека. Ударът настъпил под масовия център на тялото на ищцата.

При непосредствено изследване на 25.04.2025 г. вещото лице съдебнопсихологична експертиза установява при ищцата депресивно-психастенни изживявания, които не носят психопатологични характеристики и са състояния на личността и емоционалната сфера в условията на зависимост от помощ и грижи понастоящем и от преживените физически травми от инцидента. Вещото лице определя наблюдаваните страхове и депресивни състояние като нормални за състоянието и за негативните и болезнени преживявания на ищцата, провокирани както от претърпяната травма, така и от усещането за зависимост от чужда помощ (според уточнението в съдебно заседание). Вещото лице приема, че при пълно възстановяване ще се редуцират в голяма степен тревожността и емоционалните състояния на потиснато настроение. Преживяванията на депресивитет и тревожност, усещане за безнадеждност биха били подпомогнати и подобрени с прием на съответните медикаменти – психофармака.