Присъда № 25 от 03.04.2023, Районен съд - Дупница

Мотиви към Присъда № 25 от 03.04.2023 г., по НОХД № 95/2023 г., по описа на РСДупница, Н.О., V-състав.

Производството е по реда на глава XXVII от НПК.

Обвинението е повдигнато с внесен от РП-Кюстендил обвинителен акт, подсъдимия А. Г. А., с ЕГН **********, за това, че: против

За времето от месец февруари на 2022г. до месец септември на 2022г. включително, в гр. Дупница, след като е осъден със съдебно Решение № 261419/26.11.2020г. по гражданско дело № ***г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, влязло в сила от 26.11.2020г., да издържа свой низходящ, а именно малолетната си дъщеря В. А. А., родена на ***г., като й заплаща месечна издръжка в размер на 250,00 лв. (двеста и петдесет) лева, чрез нейната майка и законен представител Н. В. А., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно осем месечни вноски, за месеците: II, месец III, месец IV, месец V, месец VI, месец VII, месец VIII и месец IX на 2022г. включително, в общ размер на 2000,00 лв. (две хиляди лева) - престъпление по чл. 183, ал. 1, пр. 3 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП-Кюстендил иска от съда да признае подсъдимия за виновен и поддържа обвинението като сочи, че същото е доказано от обективна и субективна страна. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „пробация” за срок около 12 месеца.

Подсъдимият лично и чрез упълномощения от него защитник адв. И. не оспорва обвинението, прави пълни самопризнания и пледира за налагане на по-лекото по вид алтернативно наказание „пробация“ в минимален размер. В последната си дума подсъдимият моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, писмените доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А. Г. А. е на ***, роден е на ***г. в гр. Пловдив, с ЕГН **********.

Същият е българин, с българско гражданство, разведен, с основно образование, безработен, неосъждан, с адрес за призоваване: гр. Пловдив, ул. „Босилек“ № 10, ет. 4, ап. 13.

Подсъдимият и св. Н. Г. сключили граждански брак на 09.08.2010 г., от който имат родено едно дете – В. А., която е малолетна, родена на *** г. Бракът им бил прекратен с развод постановен с влязло в сила на 26.11.2020 г. съдебно решение по гражданско дело № *** г., по описа на РС-Пловдив.

Съгласно решението родителските права били предоставени за упражняване от св. Н. Г., а подсъдимият бил осъден да заплаща месечна издръжка чрез нея като законен представител на малолетното им дете - В. А. в размер на 250,00 лева месечно. Подсъдимият не изпълнил задължението си за повече от два месеца и бил признат за виновен в престъпление по чл. 183, ал.1 от НК с Присъда № 35/26.07.2022 г., по НОХД № 463/2022 г., по описа на РС-Дупница, като в хода на това наказателно производство сам заплатил дължимата сума за издръжки, поради което не бил наказан по реда на чл. 183, ал.3 от НК. Присъдата по чл. 183, ал. 3 от НК не е осъдителна и затова деецът, макар и да е признат за виновен, се счита за неосъждан. В този смисъл виж и ТР № 19 / 27.03.1974 г. по н.д. № 12 / 1974 г. ОСНК на ВС; Решение № 115 от 04.03.2014 г. по нак. д. № 79 / 2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 8880 от 12.06.2019 г. по адм. д. № 14842 / 2018 на Върховния административен съд и др.

За периода от месец февруари на 2022 г. до месец септември на 2022г. включително, в гр. Дупница, след като е бил осъден с цитираното по-горе съдебно решение да издържа свой низходящ, а именно малолетната си дъщеря В. А. А., родена на ***г., като й заплаща месечна издръжка в размер на 250,00 лв., чрез нейната майка и законен представител Н. В.

Г.. По този начин подсъдимият А. А. съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно общо осем месечни вноски, за месеците: II, месец 1

III, месец IV, месец V, месец VI, месец VII, месец VIII и месец IX на 2022г. включително, като не е заплатил сума в общ размер на 2000,00 лв. (две хиляди лева).

От изготвената в хода на ДП съдебно-счетоводна експертиза се потвърждава размера на дължимата сума и периода, за който е следвало да бъде заплатена.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия дадено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Същото се подкрепя изцяло от показанията на св. Г., както и от останалите приложени в хода на ДП писмени доказателства, вкл. заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

Изложеното от свидетелката Г. в хода на ДП не противоречи на останалите събрани доказателства и не се оспорва от подсъдимия.

Наред с това съдът основава изводите си и върху събраните в хода на ДП и настоящото съдебно производство писмените доказателства, сред които:

Решение

№

261419/26.11.2020г., по гр. дело № ***г., по описа на Районен съд - гр. Пловдив, справка за съдимост, писма и справки от ЧСИ, АСП, както и останалите писмени доказателствени материали, които съдът прочете и приобщи към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК. Всички събрани гласни и писмени доказателства се подкрепят и допълват взаимно, като не си противоречат в никаква степен.

Съдът намира, че доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна – подсъдимият потвърждава с признанието си обстоятелството, че не е заплатил дължимата издръжка в определения от съда размер, макар да е бил наясно, че я дължи по силата на влязло в сила съдебно решение. Доказано е и не се оспорва, че подсъдимият не е бил в обективна невъзможност да плаща определената от съда издръжка, като съзнателно не е изплатил, дори и частично същата до момента, въпреки дадената му от съда възможност с отлагане на делото.

Съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на доказателствения материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е извършител на деянието. Ето защо и с аргумент а contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът не намира за нужно да прави детайлен и задълбочен доказателствен анализ след като е достигнал до обективната истина по делото.

При така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

От обективна страна подсъдимият А. е осъществил състава на престъпленията по чл.

183, ал. 1 от НК, тъй като:

За времето от месец февруари на 2022г. до месец септември на 2022г. включително, в гр. Дупница, след като е осъден със съдебно Решение № 261419/26.11.2020г. по гражданско дело № ***г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, влязло в сила от 26.11.2020г., да издържа свой низходящ, а именно малолетната си дъщеря В. А. А., родена на ***г., като й заплаща месечна издръжка в размер на 250,00 лв. (двеста и петдесет) лева, чрез нейната майка и законен представител Н. В. А., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно осем месечни вноски, за месеците: II, месец III, месец IV, месец V, месец VI, месец VII, месец VIII и месец IX на 2022г. включително, в общ размер на 2000,00 лв. (две хиляди лева)

Съдът намира, че са доказани всички елементи на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, а именно – на първо място е безспорно и доказано, че подсъдимият е баща на малолетната В. А., по-нататък е установено безспорно, че същият е осъден с цитираното 2 съдебно решение, влязло в сила от 26.11.2020г., да заплаща издръжка на низходящата си, че същият е физически здрав мъж на средна възраст, работил е в миналото като охранител, а понастоящем е безработен. Имал е финансовата възможност да плати поне част или дори цялата издръжка, ако се труди, бил е наясно, че я дължи, но въпреки това не я е заплатил изобщо. Престъплението по чл. 183 НК е типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие, и то е трайно и непрекъснато в определен период от време, в случая неплащане на дължимата издръжка за общо 8 месеца (м. Февруари до м. Септември 2022 г., включително). В този смисъл виж. Решение № 300 от 29.05.1992 г. по н. д. № 240 / 92 г. на Върховен съд на РБ, I н. о., докладчик съдия Пламен Тодоров, Решение № 135 от 17.06.2016 г. по н. д. № 455 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. Отделение и др.

От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при пряк умисъл от страна на А. А., тъй като същият е съзнавал общественоопасните последици на деянието си и е целял тяхното настъпване, имал е психическата възможност да се въздържи от извършване на деянието, особено след като е бил признат за виновен малко преди това за такова деяние по реда на чл. 183, ал. 3 от НК, но не го е сторил.

По наказанието:

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът прие, че не са налице многобройни или изключителнo смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът не може да отчете направеното от подсъдимия самопризнание за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти, като изключително такова, тъй като то е направено едва в съдебната фаза на процеса и в потвърждение на събраните достатъчно доказателства в тази насока.

Все пак по отношение на подсъдимия като смекчаващи отговорността му обстоятелства следва да се посочат чистото му съдебно минало, оказаното съдействие и добро процесуално поведение. Не следва да се пренебрегва, че същият има ново семейство, вкл. второ дете, което отглежда.

Като отегчаващо отговорността му обстоятелство съдът отчита, че подсъдимият, макар да е безработен не се ангажира в хода на процеса с търсене на постоянна работа и няма позитивен резултат в тази насока, като въпреки обещанията си не е заплатил към момента дори и някаква минимална част от дължимата според обвинението издръжка, с което да обезпечи едно по-нормално съществуване на малолетното си дете.

Доколкото обаче същият пред съда се ангажира, че в бъдеще ще реформира поведението си, което евентуално би създало за него възможност при желание да изпълнява задълженията си ежемесечно, то съдът намира, че налагането на наказание „лишаване от свобода“ не е целесъобразно, тъй като от това би било най-ощетено самото дете, както и второто дете на подсъдимия, при положение, че родителят им няма да има обективна възможност да работи, за да осигурява средства за издръжка.

Ето защо, съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК и следва по реда на чл. 58а НК да наложи на подсъдимия наказание в размер клонящ, но по-висок от минималния, определен такъв в закона. За престъплението по чл. 183, ал.1 от НК се предвижда алтернативни наказания: лишаване от свобода до 1 /една/ година и пробация.

При тези съображения, съдът намира, че за конкретното престъпление, съразмерно на обществената опасност на извършеното деяние и на подсъдимия се явява по-лекото наказание „пробация”, в размер на 9 /девет/ месеца, което следва да се редуцира с 1/3, съгласно нормата на чл. 58а от НК и да бъде определено окончателно като „пробация”, за срок от 6 /шест/ месеца, при следните пробационни мерки:

1. На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 42б, ал.1 от НК - " Задължителна 3 регистрация по настоящ адрес", за срок от 6 /шест/ месеца, с периодичност два пъти седмично;

2. На основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - " Задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от 6 /шест/ месеца;

Според настоящия съдебен състав именно такова наказание пробация, определено по реда на чл. 183, ал.1, вр с чл. 58а от НК, при превес на смекчаващите обстоятелства би спомогнало за пълноценно постигане на целите заложени в чл. 36 от НК визиращи индивидуална и генерална превенция.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НК, съдът приема, че следва да осъди подсъдимия А. Г. А. , с ЕГН **********, да заплати в полза на ОДМВР-гр.

Кюстендил, сумата от 170,40 лв. /сто и седемдесет лева и четиридесет стотинки/ - разноски по ДП за съдебно-счетоводна експертиза.

При тези мотиви, съдът постанови своята присъда.