Решение № 465 от 29.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. София, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100506697 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 03.04.2023 год., постановено по гр.дело №54141/2021 год. по описа на СРС, ГО, 79 с-в, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу А. А. П. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 817.02 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2017 год. до 30.04.2020 год. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул.“*******, абонатен №91043, сумата от 305.04 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2018 год. до 11.01.2021 год. и сумата от 31.76 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2017 год. до 30.04.2020 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №2786/2021 год. по описа на СРС, ГО, 79 с-в – 19.01.2021 год. до окончателното им изплащане, като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери и периоди, а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5.26 лв. – обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.01.2018 год. до 11.01.2021 год. – изцяло и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.

1 ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 824.82 лв. и направените разноски в заповедното производство в размер на 82.32 лв.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето 1 лице-помагач „Б..Б“ ООД.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника А. А. П., чрез назначения му особен представител. Жалбоподателят поддържа, че не бил ползвател на топлинна енергия и между страните липсвало валидно облигационно правоотношение.Общите условия на ищеца не били публикувани. Приложимо било правилото на чл. 62 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Стойността на потребената топлинна енергия била неправилно определена. Методиката за дялово разпределение била отменена. Представените от ищеца протоколи били оспорени и нямало валидно решение на етажните собственици за присъединяване на процесната сграда към топлопреносната мрежа.

Ответникът не дължал и обезщетение за забава, тъй като липсвали данни, че общите фактури са били публикувани на интернет страницата на ищеца. Т.е. той не бил изпаднал в забава, а установяването на това обстоятелство било в тежест на ищеца. Издаването на общи фактури не променяло падежа на задълженията. Видно било от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че по отношение на 2018 год. имало сума за връщане на абоната, но нямало основание тази сума да се прихваща със сума, дължима за 2017 год., която била погасена по давност. Начислената в повече сума била в размер на 446.29 лв. Представените от ищеца документи не представлявали писмени доказателства.

Липсвала нотариална заверка на протокола от проведеното общо събрание на етажните собственици от 27.06.2001 год., както и на списъка на етажните собственици. Нямало договор между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение. Следователно третото лице-помагач нямало право да извършва тази услуга.

Не било установено, че измервателните уреди и общият топломер съответствали на изискванията на чл. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени.

Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.“ ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивна т а жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 153 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е 2 валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /редакция Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, „потребител на топлинна енергия за битови нужди” е това физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си, а според § 2а от ДР на ЗЕ /нов – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснябдяването; писмената форма не е форма за действителност, а за доказване/ със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топласнабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 год., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В разглеждания случая по делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот – апартамент №41, находящ се в гр.София, ул.“*******, поради което и същият се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди, респ. има качеството на битов клиент.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, следва да се приеме, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год., понастоящем отменена/ и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год. за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 год./.

Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая етажните собственици на процесната сграда са взели решение на проведено на 27.06.2001 год. общо събрание да възложат извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „Б.“ ООД. В чл. 4, ал. 1 от Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост – ПУРНЕС /в приложима редакция – Изм., ДВ, бр.76/1978 год., понастоящем отм./, изрично е предвидено правомощие на общото събрание да решава въпроси, свързани с ползването на общите части от сградата. Обстоятелството дали ответникът е дал съгласие за сключването на такъв договор не води до извода, че не е налице редовно проведено общо събрание. А и законността на взетото решение не може да бъде изследвано в рамките на настоящото производство. Ако ответникът оспорва редовността на проведеното общо събрание за него е съществувал друг ред за защита, а именно чрез атакуване на решението с конститутивен иск пред съответния съд по реда на ПУРНЕС. В случая по делото липсват както твърдения, така и данни за отмяната на решението на Общото събрание.

4

Установено въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – индивидуални справки за използвана топлинна енергия и протоколи за неосигурен достъп и заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че делът на ответника з а отопление, сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като технологичните разходи са били отчислявани ежемесечно от ищеца, а общият топломер в абонатната станция е бил преминал през периодични метрологични проверки.