Решение № 260106 от 31.03.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260106 31.03.2021 г. гр.С.З.

СТАРОЗАГОРСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети март две хиляди двадесет и първа година, в следния съдебен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА

ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

АТАНАС АТАНАСОВ

Секретар: Таня Кемерова като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д.№ 1049 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на „Р.П.К.“ - гр. Ч. против решение № 25 от 24.02.2020 г., постановено по гр.д. № 435/2018 г. по описа на

Ч.ски районен съд /ЧРС/, поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 05.11.2020 г.

Решението се обжалва като недопустимо, евентуално като неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, т.к. се е произнесъл по непредявен иск, предвид че в исковата си молба и в съдебното заседание ищецът е поддържал, че през 1987 г. са били извършени строително-монтажни работи – надстрояване на съществуваща преди това Почивна база „М.“, която е била достроена със средства от страна на Общински народен съвет – гр. Ч. /ОбНС-Ч./, т.е. процесният трети етаж от сградата е построен от Държавата, съответно от Общината, а в решението си съдът е приел, че Община Ч. е придобила правото на собственост чрез приращение.

Въззивникът счита, че ищецът не е въвеждал твърдения и не е заявявал като придобивен способ за правото си на собственост приращението, нито пък е твърдял кой е собственик на земята под сградата, съответно този въпрос не е бил изследван.

Излагат се оплаквания, че първоинстанционното решение е недопустимо и поради това, че ищецът не е имал активна процесуална легитимация при депозиране на исковата си претенция. В тази връзка се сочи, че към 1987 г. Община Ч. не е имала качеството юридическо лице и не е било възможно да придобива собственост по някой от способите, посочени в чл. 77 от ЗС, вкл. чл. 92 от ЗС, а в атакуваното решение съдът е признал, че след построяването през 1987 г. на процесния етаж общината е негов собственик.

Досежно неправилността на обжалваното решението се излагат оплаквания, че то е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Сочи се, че извода на съда, че

Почивна база „М.“ е била изградена върху поземлен имот, държавна собственост, е неправилен и необоснован, т.к. такива твърдения не са били въвеждани с исковата молба, доказателства не са били събирани, указания на страните не са били давани и въпреки това съдът превратно е достигнал до посочения извод.

На следващо място счита, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че съгласно §7, ал.

1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА процесният етаж е станал общински, т.к. ищецът не е твърдял да е станал собственик на процесния имот на посоченото в акта за частна общинска собственост основание – чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС, идентичен на §7, ал.

1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, както и не е доказал на коя от изброените в разпоредбата хипотеза основава своята претенция за собственост по силата на закона. Счита, че превратно районният съд е извел от свидетелските показания, че процесният етаж е имал за предназначение битово обслужване на населението на общината.

Досежно постановяването на обжалваното решение при допуснато съществено процесуално нарушение се излага оплакване, че в нарушение на императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 от ГПК съдът не е обсъдил заявените по делото възражения на ответника: 1) че процесният етаж не е годен обект на правото на собственост, тъй като не е самостоятелно обособен, няма самостоятелно функционално предназначение, част от помещенията не са били актувани за държавна собственост, поради което и не могат да бъдат отписани от актовите книги, липсва покрив, сградата е полуразрушена; 2) че не е установена идентичност между претендирания с исковата молба имот, описания в актовете за държавна и общинска собственост имот и реално съществуващия имот; 3) че процесният етаж не е построен със средства на ищеца чрез надстрояване на построена преди това сграда; 4) че процесният етаж не е бил заведен като дълготраен материален актив в Община Ч. още при въвеждането му в експлоатация през 1987 г. и оспорването на удостоверение, представено към исковата молба в тази насока; 5) за нищожност на договора за наем от 1988 г. и анекса към него.

Досежно необосноваността на обжалваното решение се излагат оплаквания, че първоинстанционният съд е игнорирал твърденията на въззивника относно изпълнение на фактическия и правен състав на придобиване на собствеността по силата на закона, а именно: чл.2, ал.3 от ЗОС, редакция ДВ, бр.44 от 21.05.1996 г. и че кооперацията е станала собственик на сградата, включваща и процесния етаж трети, тъй като същата е била построена със средства и сили на „Р.П.К.“ - гр.Ч., както и на представените от него писмени доказателства и събраните свидетелски показания.

Претендира се въззивният съд да прекрати производството по делото, респ. да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Община Ч., както и присъждането на сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Община Ч., в който се излага становище за неоснователността й като се оспорват всички твърдения в нея.

Въззиваемата страна счита, че по делото няма спор относно индивидуализацията на спорната сграда, като според нея въззивникът нито с отговора на исковата молба, нито в открито съдебно заседание не е направил възражения за липса на идентичност между сградата, описана в нотариалния му акт, и тази, описана в исковата молба. Изразява несъгласие с аргументите против решението на районния съд относно собствеността върху терена, върху който е построена сградата. Излага подробни съображения по всяко от оплакванията за неправилност във въззивната жалба.

Поддържа, че процесният трети етаж от почивната база е годен обект на правото на собственост, изграден е от Общински народен съвет – гр. Ч. със средства на държавата, бил е собственост на държавата и впоследствие по силата на закона правото на собственост е преминало върху общината.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение, като претендира присъждането на сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил такъв от въззиваемата страна „Б.Н.Л.“ ЕООД- гр.С..

В откритото съдебно заседание въззивникът се представлява от пълномощник-адвокат чрез когото поддържа въззивната жалба и пледира за обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството по делото, евентуално за отмяната му и постановяването на ново, с което предявените пасивно субективно и кумулативно обективно съединени искове бъдат отхвърлени. Претендира присъждането на разноските пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата Община

Ч. се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждането на разноските пред настоящата съдебна инстанция.

Въззиваемото „Б.Н.Л.“ ЕООД- гр.С. – призовано по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, не се представлява от законен или процесуален представител.

След обсъждане твърденията и възраженията на страните, въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Община Ч. срещу

„РПК“-Ч. и „Б.Н.Л.“ ЕООД, с която са били предявени пасивно субективно и кумулативно обективно съединени искове по чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцовата община е собственик на Почивна база „М.“- целия трети етаж, със застроена площ от 505 кв.м (петстотин и пет квадратни метра), намиращ се в сграда с идентификатор № *** (тридесет хиляди осемстотин и деветнадесет, точка, деветдесет и осем, точка, шестстотин и петдесет, точка, две), със застроена площ от 461 кв.м (четиристотин шестдесет и един квадратни метра); брой етажи 3 (три); с предназначение: хотел, състоящ се от: апартамент № 5 (пет) с югозападно изложение, състоящ се от стая (западна) с размери 4,50/3,30 м., височина 2,70 м., под – мокет, таван – мазан, врата, прозорец, балкон, входна блиндирана врата, стая (южна) с размери 4,0/3,40 м., височина 2,70 м., под – мокет, таван – мазан, врата, прозорец, антре с размери 2,60/1,20 м. и 2,10/1,20 м., под – мокет, таван – мазан, четирикрилен гардероб и баня-тоалетна с фаянс седало и казанче, фаянсова мивка, фаянс по стените и три броя радиатори /с парно отопление/ - по един във всяка една от стаите и в банята; апартамент № 6 (шест) със западно изложение, състоящ се от стая (западна) с размери 5,00/3,30 м., височина 2,70 м., под – мокет, таван – мазан, врата, прозорец, балкон, входна блиндирана врата, стая (запад) с размери 4,50/3,30 м., височина 2,70 м., под – мокет, таван – мазан, врата, прозорец за балкона, антре с размери 2,20/1,70 м., гардероб двукрил с надстройка и баня-тоалетна с фаянс под, седало, мивка и казанче, фаянс по стените и три броя радиатори /с парно отопление/ - по един във всяка една от стаите и в банята; апартамент № 7 (седем) с по-високо ниво, състоящ се от стая (западна) с размери 5,10/3,50 м., височина 2,70 м., под – мокет, таван – мазан, врата, прозорец за балкон, балкон, входна блиндирана врата, антре с размери 2,30/1,80 м., височина 2,70 м., под – мокет, таван – мазан, гардероб и баня-тоалетна, оборудвана с фаянс седало, мивка и фаянс казанче; стая № 2 (две) с южно изложение, с размери 4,0/3,4 м., балкон, антре с размери 1,70/2,10 м. и баня-тоалетна; стая № 3 (три) с южно изложение, с размери 4,0/3,4 м., балкон, антре с размери 1,70/2,10 м. и баня-тоалетна; стая № 4 (четири) с южно изложение, с размери 4,0/3,4 м., балкон, антре с размери 1,70/2,10 м. и баня-тоалетна; зала (за гости) – изток, с размери 6,80/4,40 м., височина 2,70 м., стените с дървена облицовка, под – мокет, таван – мазан, прозорец трикрил, 2 броя врати – едната за входа, другата за балкона на северозапад и балкон; коридор с размери 18,90/2,50 м., височина 2,70 м., под – мокет, таван – мазан, прозорци три броя двукрили, и открито стълбище от втори етаж за трети етаж с железен парапет, представляваща реална част от Мотел – Ресторант – Ханче „М.“, представляващ масивна сграда на 3 (три) етажа, състояща се от: 1/ Стара част с разгъната застроена площ от 580,40 кв.м (петстотин и осемдесет цяло и четиридесет стотни квадратни метра), заедно с избено помещение в тази част с разгъната застроена площ от 44 кв.м (четиридесет и четири квадратни метра), 2/ Нова част с разгъната застроена площ от 1206,95 кв.м (хиляда двеста и шест цяло и деветдесет и пет стотни квадратни метра) с прилежащата й тераса с площ от 142,96 кв.м (сто четиридесет и две цяло и деветдесет и пет стотни квадратни метра), заедно с избено помещение за тази част с разгъната застроена площ от 176 кв.м (сто седемдесет и шест квадратни метра), заедно с принадлежащите му се комуникации и обслужващи съоръжения, построен в поземлен имот с идентификатор № *** (тридесет хиляди осемстотин и деветнадесет, точка, деветдесет и осем, точка, шестстотин и петдесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-561/27.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: село З., община Ч., област С.З., п.к.6220, местност „Ашикларе”, с площ: 3201 кв.м. (три хиляди двеста и един квадратни метра); с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: за къмпинг, мотел; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 000650 (шестстотин и петдесет); съседи: ***, ***, ***, ***, както и осъждането на „Б.Н.Л.“ ЕООД да предаде на Община Ч. владението върху имота.

Ищецът е изложил твърдения, че през 1987 г. е било извършено надстрояване на съществуващата преди това Почивна база „М.“, като със средства и от страна на ОбНС-Ч. е бил изграден трети етаж, състоящ се от 3 апартамента, 3 стаи, зала за гости, балкон, коридор и стълбището от втория към третия етаж. Новоизграденият трети етаж бил актуван с АДС № 2256/02.11.1988 г. като държавна собственост, стопанисван от ОбНС-Ч.. На 26.12.1988 г. между ОбНС-Ч., в качеството му на наемодател, и РПК “Н.“- гр.Ч., в качеството му на наемател, бил сключен договор за наем, по силата на който на наемателя било предоставено ползването и стопанисването на стаи № 2, № 3 и № 4, апартамент № 6 и апартамент № 7 от третия етаж на Почивна база „М.“ срещу насрещното задължение за заплащане на разходите за ползване на вода, електричество и ежедневно отопление през есенно-зимния сезон не само на наетите помещения, но и на останалите, ползвани от ОбНС -Ч., а с анекс от 26.12.1989 г. срокът на договора за наем бил продължен до 31.12.1990 г. След изтичането на срока на договора РПК “Н.“- гр.Ч. продължило да ползва целия имот, в това число и наетите помещения на третия етаж. На 23.12.1994 г. „РПК“-Ч. се снабдила с констативен нотариален акт, с който била призната за собственик на следния недвижим имот: Мотел – Ресторант – Ханче „М.“, представляващ масивна сграда на 3 (три) етажа, състояща се от: 1/ Стара част с разгъната застроена площ от 580,40 кв.м (петстотин и осемдесет цяло и четиридесет стотни квадратни метра), заедно с избено помещение в тази част с разгъната застроена площ от 44 кв.м (четиридесет и четири квадратни метра), 2/ Нова част с разгъната застроена площ от 1206,95 кв.м (хиляда двеста и шест цяло и деветдесет и пет стотни квадратни метра), заедно с избено помещение за тази част с разгъната застроена площ от 176 кв.м (сто седемдесет и шест квадратни метра), заедно с принадлежащите му се комуникации и обслужващи съоръжения съгласно утвърдения архитектурен план за целия търговски обект, построен върху държавна земя, представляваща дворно място с площ от 3656 кв.м., находящо се в землището на с.З., общ.Ч.. Ищецът оспорва, че ответната кооперация е станала собственик на процесния трети етаж, като в тази насока е възразил, че към момента на издаване на констативния нотариален акт, а и в последствие, е имало законова забрана за придобиване на собствеността по силата на давностно владение.