Решение № 267075 от 22.12.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№....... гр. София, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР

МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 5281 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 269120 от 08.11.2019 г. по гр. д. № 38707/2018 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 88 състав, са отхвърлени предявените от ЕТ „Д.– Г.К.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж. к. „*******40 срещу Я.И.И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Гоце Делчев“, ул. „*******и Ц.И.И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******, искове с правно основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 24 000 лв. – представляваща обезщетение за нанесени материални вреди в резултат на пожар от 12.09.2016 г., при който е била унищожена пристройката и част от заведение за хранене, находящо се в непосредствена близост до бл. 304 на адрес: гр. София, ж. к. „Дружба 2“ и находящите се в него движими вещи, ищецът е осъден да заплати на Ц.И.И. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 800 лв. – разноски по делото и на Я.И.И.

– сумата от 1 770 лв. – разноски по делото. С решението са изключени от доказателствата по делото представените в преписи, приложени към исковата молба, фактури и стокови разписки, на основание чл. 194, ал. 2 ГПК, доколкото в производството по реда на чл. 193 ГПК не е била доказана истинността на документите.

В законоустановения срок по чл.

259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца ЕТ „Д.– Г.К.“, чрез адвокат С.Н., с оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че са налице вътрешни противоречия в мотивите на районния съд и е неправилна оценката на приетата по делото комплексна оценително – техническа експертиза, от която се установява размерът на причинените щети. Твърди се, че съдът е пропуснал да кредитира изготвения снимков материал и заключението по частната експертиза относно размера на вредите, от които се установява мащабът на пожара и нанесените вреди, като последната следва да се кредитира като частен свидетелстващ документ. При положение, че фактът на настъпване на пожара е безспорен по делото, твърдението, че вредите не били доказани, е необосновано. Същевременно, установяването на противоправност сочи и на установяването на вредата. Съдът е нарушил правилото на чл. 162 ГПК, като е отхвърлил иска, тъй като не бил доказан размерът на вредите, за което е следвало служебно да назначи експертиза, с позоваване на практика на ВКС, вкл. приложена към молба вх. № 5061810/28.05.2020 г. Твърди се и че съдът недопустимо и в нарушение на диспозитивното начало е открил производство по чл. 193 ГПК и е изключил документи от доказателствата по делото, а в срока по чл. 131 ГПК ответниците не са оспорили авторството на тези документи, а съдържанието им не може да бъде предмет на оспорване по чл. 193 ГПК, доколкото са частни такива и въпросът дали съдържанието им отговаря на действителността е такъв по съществото на делото. Излагат се и съображения за неправилно определена доказателствена тежест в резултат на неправилна правна квалификация на иска като такъв по чл. 48, ал. 1 ЗЗД, вместо като такъв по чл. 47, ал. 2 ЗЗД – съгласно ППВС № 7/1959 г., което е съществено процесуално нарушение, довело и до неправилно отричане на материално – правната легитимация на ответника И. да отговаря по предявените искове. Тезата, че деянието не може да бъде вменено във вина на Ц.И. само защото същият не упражнява родителските права, е в пряко противоречие с чл. 125 СК. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна – Ц.И.И., чрез адвокат Д.Й., взема становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като излага доводи за неоснователност на въззивната жалба, с искане същата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна – Я.И.И., чрез адвокат П.В., взема становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като излага доводи за неоснователност на въззивната жалба, с искане същата да бъде оставена без уважение. Твърди се, че по делото не са представени доказателства за наличието и размера на вредите, техния вид и брой, което не може да се изведе от приложения снимков материал, а частната експертиза е без доказателствена стойност, т. е. правилно СРС е приел, че не са доказани конкретно вида и размера на причинените вреди. Предвид изложеното се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗЗД – за солидарно заплащане от ответниците на сумата от 24 000 лв., частично от 30 000 лв., за вреди, настъпили в имоти на ищеца вследствие на пожар, предизвикан от малолетни деца, едно от които на ответниците по делото.

Настоящата съдебна инстанция намира за неправилна дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявените искове като такива по чл. 48, ал.

1 ЗЗД, поради следните съображения:

Определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, както и от заявеното в петитума искане за защита. В исковата молба е заявено, че ответниците имат задължение да упражняват надзор върху малолетното си дете, което се твърди, че с действията си е причинило пожар, съответно имуществени вреди на заведение – собственост на ищеца. Виновното бездействие на ответниците, изразяващо се в неосъществен надзор е в пряка причинно – следствена връзка с вредите. Целта е ангажиране отговорността на родителите, тъй като малолетното дете е неспособно и не може да отговаря за непозволено увреждане. В исковата молба липсват твърдения, че е налице лошо и недостатъчно възпитание на детето, в резултат на което се е стигнало до противоправното деяние и вредата, за да се ангажира отговорността на ответниците по реда на чл.

48, ал. 1 ГПК – в този случай отговорността на родителя е не само за това, че не е предотвратил причиняването на вредата в конкретния случай, но основно за това, че в цялостния процес на възпитание не е изпълнил родителския си дълг.

При тези факти и предвид разясненията на т. 4 от ППВС № 7/30.12.1959 г., че малолетните са неспособни по смисъла на чл. 47 ЗЗД и не отговарят за непозволено увреждане, настоящият съдебен състав приема, че ищецът цели ангажиране на личната отговорност на ответниците за причинените от малолетното дете вреди на ищеца по реда на чл.

47, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно разясненията на ТР № 2 от

29.02.2012 г. по тълк. дело № 2/2011 г. по описа на

ОСГТК на ВКС, само когато съдът се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото, неправилната правна квалификация на иска е основание за обезсилване на решението и връщане делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Когато обаче съдът се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства и искания, но е дал неправилна правна квалификация на спорното право, той е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя правилността на решението, но не е основание за обезсилване на решението и връщането му за ново разглеждане. В случая районният съд е разгледал заявените от ищеца обстоятелства, които подлежат на доказване при иска по чл. 47, ал. 2 ЗЗД (искът по чл. 47, ал. 2 ЗЗД предвижда установяване единствено кой упражнява надзор върху детето, но не и допълнителни основания – кой упражнява родителските права и при кого детето живее). Поради това въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а във връзка с неговата правилност приема следното:

Безспорно е установено, че детето на ответниците е било малолетно към момента на извършване на непозволеното увреждане. В това си качество то е неспособно по смисъла на 47 ЗЗД и не отговаря за непозволеното увреждане. Родителите, които са задължени да упражняват надзор над неспособните да разбират или да ръководят постъпките си, отговарят лично за причинените от неспособните вреди (ППВС № 7/30.12.1959 г., т. 3 и 4). Отговорността на родителите се свързва с надзора, който те са задължени да упражняват над неспособните – чл.

125, ал. 3 СК. В тази хипотеза е без значение кой от родителите упражнява родителските права върху неспособния. Родителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че по обективни причини не е могъл да упражнява задължението за надзор над неспособния. Съгласно ТР

№ 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК, в посочената хипотеза отговорността е за неполагане на грижи за предотвратяване на вредоносния резултат.

По иска с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗЗД ищецът носи доказателствена тежест да установи, че лицето, посочено в исковата молба е извършило съответното действие или бездействие, съответно че е било неспособно (в случая малолетно) към момента на извършването му, противоправността на деянието, причинната връзка с увреждането, вредата – настъпването ѝ в правната сфера на ищеца и нейният размер, твърдените факти, въз основа на които счита, че ответниците са имали задължение да упражняват надзор върху извършителя.

Ответниците носят доказателствена тежест до докажат възраженията си в отговорите на исковата молба.

По делото не е спорно, а и се установява от приетите писмени доказателства, че ищецът ЕТ „Д.– Г.К.“, ЕИК *******, с физическо лице – търговец Г.И.К., е собственик на заведение за хранене – кафе – аперитив „Ива“, находящо се в непосредствена близост до блок 304 в гр. София, ж. к. „Дружба 2“ и представляващо част от трафопост, заедно с покрита зала за хранене към него (остъклен навес) – видно от Договор № 066-02 за продажба на общински нежилищен имот чрез търг с явно наддаване от 30.09.2002 г., Приемо – предавателен протокол към договор за покупко – продажба на обект – помещение (кафе - аперитив) в ж. к. „Дружба 2“ до бл. 304 от 14.10.2002 г., Протокол № 1 за отложен с два часа търг с явно наддаване при условията на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за търговете от 19.09.2002 г., Протокол № 2 за проведен търг с явно наддаване с един кандидат при условията на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за търговете от 19.09.2002 г., Удостоверение № 61/01.10.2003 г. за ползване на обект по предназначение, Удостоверение за регистрация на обект за обществено хранене № 23849/03.12.2013 г., Проекти за изграждане на преместваем обект от 04.08.2005 г., издадени от Столична община, район Искър, Договор за наем № 04-Т-285/31.12.2004 г. за отдаване под наем на общински терен в гр. София, район Искър, ж. к. „Дружба 2“, до бл. 304, ведно с три допълнителни споразумения към него. Не е спорно, че към заведението се е намирала пристройка, която се е използвала за склад и в която са се съхранявали дърва за огрев.

По делото е прието Постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.12.2016 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 3383 ЗМК-1298/2016 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 39922/2016 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 331, ал. 1 НК. В мотивите на постановлението е посочено, че извършители на палежа на заведение „Ива“ са И.А.Г.и З.Ц.И., които обаче към момента на деянието са били малолетни, съответно не могат да носят наказателна отговорност.